Към какво се стремим в живота – към по-добро или по-лошо?
Обществото трябва да бъде едно цяло, а не да се пропуква в основата на своите взаимоотношения.
Днес в нашето съвременно общество има доста проблеми, които могат да бъдат апокалипсис за самите нас.
По-рано при по-простите хора, всичко е било по-добре, по-добро, нямало е алчност, помагали си, доверявали се един на друг.
А сега какво?
Материализиране на съзнанието. Повечето хора се стремят да получат модни дрехи, нови джаджи, да посетят някой фестивал, вместо да седнат да прочетат някоя книга, да посетят някоя изложба, да се запознаят с някого, да укрепят отношенията си със своите приятели. За повечето е по-добре да седнат пред компютъра, да се снабдят със някоя екстравагантна стока, …..
За съвременната младеж четенето на книги, ходенето на театър, посещението на изложби и музеи е тъпо. За тях е по-добре да отидат в някое заведение и ако не изпият няколко чаши някакъв силен алкохол, може поне да гаврътнат една чаша бира.
Това, което изброявам е все още нищо, за напред ни очакват още по-големи проблеми.
Нека погледнем някои исторически факти.
Исус е ходел между хората и безкористно им е помагал. Днес в съвременното общество всеки търси само собствената си изгода, отхвърля приятелите си и не им помага.
Ето застигат ни и глобални проблеми: замърсяване на околната среда, войни…. Не бихме могли да ги решим ако не се поддържаме едни други и не сме единни.

В южната част на Норвегия има много малки ферми. И във всяка ферма има магазин, в който се продава всичко, което се произвежда във фермата. Тук можете да намерите: пресни яйца, консерви и конфитюри, зеленчуци, картофи и всякакви видове плетива за деца.
Интересното е, че в магазина няма продавач.
В един от ъглите на магазина има калкулатор, чрез който можеш да изчислиш колко дължиш. Близо до него има кутия с пари, където ти оставяш тези, с които плащаш това, което си взел, а до нея има чугунена кутийка, от която можеш сам да си вземеш рестото.
Тук никой  не би злоупотребил с доверието на стопаните. Те нямат време да стоят в магазина, защото работят на полето.
Едва ли ще видите такъв магазин някъде. Въпреки, че някой ми спомена, че подобно нещо съществувало в кантоните на Швейцария.
Питам се: „Може ли да съществува такова нещо у нас?“
Това не е фантастика, а реалност. Осъществяването на такъв вид магазини е възможно, само ако хората са честни и не биха направили на другите това, което не желаят да им се случи на самите тях.
Къде изгубихме, чесността, добротата и любовта? Защо ги заменихме с алчност, корупция и омраза?

През 1698 г. Петър Велики в продължение на четири месеца учил в Англия корабостроене. Там той стоял настрана от удоволствията и развлеченията, въпреки, че много придворни дами искали да се харесат на великия монарх, желаели да му подарят любовта си. Това се отдало само на Летиция Крос, с която имал кратковременна връзка.

Преди да напусне Англия Петър Първи чрез Меншиков подарил на възлюбената си 500 гвинеи – 4000 рубли. Актрисата била недоволна от изпратените пари и се оплакала на Меншиков от алчността на царя.

По-късно Меншиков и Петър разговаряли:

– Да не си мислиш, че аз съм такава стипца, като теб? – попитал царя. – За 50 гвинеи много хора служат при мен с усърдие и ум, а тя зле ме обслужи.

– Каквато работата, такова и заплащането, – казал Меншиков.

Един човек донесъл от пазара птица. Изведнъж птицата заговорила:

– Не се притеснявай, – казала тя, – аз съм много образована птица. Ако ти кажа три мъдрости ще ме пуснеш ли?

Човекът помислил малко и се съгласил. Тогава птицата започнала:

– Първо, не вярвай на всичко, което чуеш. Може да ти се иска да повярваш, но ако здравия ти разум казва, че това не може да бъде, не се подавай на изкушението. Второ, преценявай трезво своите сили. Никога не прави това, в което шансовете ти за успех са малки.

Трето, никога не съжалявай за стореното добро.

Човекът се вслушал в мъдрите думи и пуснал птицата. Тя кацнала на клон далеч от човека и му казала:

– Аз бях глътнала елмаз. Ако беше ме разпорил щеше да станеш богат човек. С печалбата от продажбата му, можеше да храниш семейството си цял живот. Ти би…

Човекът се обидил, покачил се на дървото, но поради старостта си не могъл да се задържи добре и паднал. Птицата го приближила и му казала:

– Ти чу моите съвети, оцени ги, но още на първия изпит се провали. Помисли, каква е вероятността птица да глътне елмаз? При твоята почтена възраст нима не се досети, че няма да можеш да се изкачиш на дървото?! А за великодушието ти забрави веднага, щом предизвиках твоята алчност.

А след това излетяла.

Източниците на съблазнителни идеи са много. И на теб ти се иска да вярваш в чудеса. Чудеса също има много край нас….Но те трябва добре да се проучат.

Провалили сте се в покорство, не поради липса на любов, а напротив –  загубили сте  обичта, защото никога не сте се опитвали да се покорявате.

Нима обичта не означава равенство и свободно съдружие? Всички трябва да бъдем защитени от алчността на другия, защото сме паднали.

Равенство пред закона, равенство в доходите това е добре. Равенството пази живота, но не го създава. То е лекарство, но не е храна. Все едно да се опитвате да се стоплите на нарисуван огън. Ухажването не е чувало за равенство, зачатието също. Какво общо има свободното съдружие с всичко това?

Да срещнете заедно радостта и страданието, това е дружба. Да се радвате или да страдате един от друг, не е. Дружбата е свенлива, а покорството и смирението са необходими.

Не слагайте равенство там, където не му е мястото. Властта и подчинението са по-скоро танц, отколкото диктатура, особено между мъжът и жената, където ролите се менят.