Таксита са се появлии преди няколко века, и затова през цялото това време са се натрупали много интересни събития и факти за тях.
Таксиметров шофьор, който работил в един от градовете на САЩ, в края на деня, намерил в колата си торба, пълна с диаманти! Тяхната стойност се оценявала на 350 000 долара. Но, колкото и странно да звучи, съвестният гражданин на Съединените щати дори не помислил да ги вземе за себе си, а решил да намери собственика на това съкровище. И го е направил. Оказало се, че собственикът на бижута е майстор бижутер от Ню Йорк, който бил толкова щастлив, че се е върнало богатството му, че подарил на шофьорът на таксито диамантена гривна и парична награда. Но както герой сам признал, щяло да бъде много по-хубаво ако на своя адрес получил само думи на благодарност.
Таксиметров шофьор, който живеел в Индия, предоставял услуги за превоз на хора, само на заден ход. Представете си, че сте извикали такси и колата ще ви кара назад. Туристите и местните жители оценили модерният стил на шофиране, така популярността на тази услуга се увеличила драстично. По-късно се оказало, че този стил на каране е възникнал по случайност. На този човек в колата му се счупила скоросната кутия. Колата просто останала на задна скорост и не можела да превключи на друга. Таксиметровият шофьор не можел да измисли нищо по-добро, освен да превозват пътниците назад Той решил да провери каква ще бъде реакцията на хората, които возил по този начин, а тя била положителна. След това шофьорът не бързал да отстранява повредата в колата си.
Знаете ли къде е най-голямият паркинг за таксита в света? Той се намира в Мексико Сити. Там има повече от 60 000 автомобила. Що се отнася до Китай, около 35% от всички таксиметрови шофьори са жени. Все пак, ако имате нужда от евтино, работещо денонощно такси с жена шофьор, знайте, че това е почти невъзможно да се намери.
В едно от такситата в столицата на Чили съществува най- необичайното такси. То е оцветено като крава. Седалките в него са оформени като виме, а когато шофьорът натисне клаксона се чува кравешко мучене.
В света има много странни и смешни неща. Зашеметяващи невероятни събития могат да ви се случат навсякъде, включително и в таксито.

Този музей е един от най популярните. Той е частна собственост. Не е изненадващо, че целия музей е посветен изцяло на двамата герои – детективът Холмс и неговият партньор Уотсън.
Музеят е открит още преди 22 години, когато много туристи са се интересували от мястото на пребиваване на прочутия детектив. Имено това място, което е описано от писателя Конан Дойл.
Къща на любимия герой се намира на улица Бейкър Стрийт в центъра на Лондон, историческа родина на детектива и неговия спътник.
Твърде много хора по света все още мислят, че детектив Холмс е реална личност. Даже са му изпращали писма. Във връзка с това било решено да се регистрира къща с такъв адрес, кокто е описано в книгата.
В резултат на това къщата на детектива е станала съвсем реална. Сега на този адрес идват не само многобройните писма, но и много „фенове“ на легендарния Холмс.
Музеят на Шерлок Холмс в Лондон предоставя възможност на всеки турист пристигнал там, да се потопи в миналото.
Героят на разказите на Конан Дойл е живял в този дом от 1881 г. до 1904 г. По късно жилището на детектива се е  давало под наем.
Известният кабинет на Холмс, който се намира на втория етаж на сградата е запазен във вида, в който е бил в онази епоха.
Всеки може да види музея на Шерлок Холмс в Лондон и да се потопи в атмосферата на загадките, дебнещи в тази стая, криещи сякаш някакви тайни..

В Балтийско море близо до Кил, Германия, един от рибарите открил бутилка от бира с пощенска картичка, която е пътувала в морето повече от 100 години.
Въпреки че почти всичките цветове на хартията са изчезнали заради влагата, експертите са успели да възстановят някои части от текста. Това е картичка датско производство с две марки, на които е изобразена  Германската империя в началото на миналия век, малко преди Първата световна война. От възстановената част на текста се разбира, че авторът е искал бутилката да се изпрати на домашния му адрес в Берлин, за това той предварително е поставил марки.
Историците отворили архивите и определили собственика на дома по указания адрес. Това бил някой си пекар Плац. Бутилката е хвърлил в Балтийско море от неговият 20 годишен син Ричард, по време на екскурзия с група любители на природата на 17 май 1913 г.
Бутилката с пощенската картичка е доставена на внучката на подаделя Ангела Ердман, която сега е на 62 години. Тя не познавя дядо си, починал през 1946 г., но е отишла в музея и е подържала в ръцете си посланието.
Макар и след толкова години съобщението е стигнало до получателя, което доказва относителната надежност на такава комуникация.

Той беше главен инспектор в данъчхата служба, в отдела патентни данъци. Човекът срещу него строго му заяви:

– Всични данъчни декларации са обработени стриктно. Няма нищо съмнително.

Е все пак той беше шеф на фирмата., но дали можеше да му се вярва. Инспекторът не беше много впечатлен от изказването.

– Още по-добре за вас. Значи няма да работим повече от необходимото време.

Това беше музика за бизнесмена и той гордо изпъчи гърди.

– Чуйте, инспектори, не ми е съвсем ясно защо всъшност сте тук. Плащам толкова високи данъци, не разбирам защо държавата иска още пари.

– Очевидно не плащате достатъчно. Държавата търси пари, за да запуши дупка от сто милиарда лева.

– Какво говорите? Сто милиарда лева? На грешен адрес сте попаднали. Тук няма да намерите толкова пари.

– Естествено, че не, – усмихна се успокоително инспекторът. – Това беше само малка шега.

Национален институт по статистика и икономически изследвания на Франция изпратил в Корсика писмо адресирано до Наполеон Бонапарт.
Писмото е било изпратено заедно с хиляди други подобни до новорегистрираните фирми, представляващи френския малък бизнес.
Известие до Бонапарт дошло на адреса на къщата, която се намирала в непосредствена близост до музея на Наполеон, на улица Сен Чарлз. Там Бонапарт се е родил и живял девет години.
Получилият писмото го върнал обратно, като написал на плика, че получателят е починал и препоръчал писмото да се изпрати на Св. Петър.
Когато писмото стигнало във Франция, то било отделено, защото не намерило своя получател.
Как името на Наполеон е паднало в Статистическия институт не е известно. Предполага се, че някой от служителите на офиса го е внесъл в базата данни, за да се пошегува.