Някои хората погрешно смятат, че Исус може да прави чудеса, знамения и да живее безгрешен живот, защото Той е имал някаква божествена сила, която ние нямаме. Следователно, такива и не се опитват да живеят, както Той е живял.

– О, – казват те с голямо смирение – Аз никога няма да мога да живее, както е живял Исус. В крайна сметка, той е имал предимство, нали е Бог!

Те не осъзнават, че когато Исус дойде на земята, Той доброволно се е бил отказал от това предимство.

Той не е живял живота Си тук като Бог, но като човек. Не е роден на земята с някакви специални свръхестествени сили. Той не е имал способността да върши чудеса, докато не е бил помазан от Святия Дух. Той не е вършел чудеса чрез собствената Си власт, но със силата на Отца, казвайки:

„… пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела.“

И когато Той се е молил, Го е правел като човек, който ходи по Бога в послушание.

Исус, Божият Син, е отложил за известно време настрана всичките Негови божествени привилегии и власт и е живял живота си на земята като човек.

След като разберем това, душата ни ще се зарадва! Защото това означава, че ние, като новородени деца на Бога, изпълнени със същия Светия Дух, с който Исус е живял на земята, можем да живеем като Него. В действителност, Той това е предвидил за нас.

Исус ни изпрати в света, за да живеем по същия начин, както той е живял. Чрез новорождението Той ни дава възможност да обменим грешното естество на Адам с безгрешната природа на Бога.

Той ни е дал способността и заповедта да живеем без грях, в общение с Отца, да проповядваме Евангелието, да изцеляваме болните, да възкресяваме мъртвите, да изгонваме демони и да правим ученици.

Когато всеки от нас осъзнае това, ще хвърли оковите на съмнението, които ни задържат. Ще започнем да живеем не като воден от греха паднал човек, а като дете на Бога.

Тогава околните ще видят във нас Исус.

Грехът не е само престъпване на заповеди, като раздразнил се, преял, домързяло го да се помоли……

В основата на греха е изборът на цел и път в живота. Много лесно е да се представи греха, като се направи паралел с човешките зависимости.

Някъде скоро четох, че алкохолизмът бил завършен бунт на своеволието.

Според мен алкохолизмът и другите зависимости са проявление на инфекция, зараза, получена вследствие на греха, действащ според създаден  от самите нас идол или такъв провокиран от света.

Това е стремеж да станеш бог без самия Бог. Когато извършваме грях ние се самоутвърждаваме.

Според Библията, човек първоначално е бил създаден с конкретни параметри и цели. “ И Бог създаде човека по Свой образ и подобие“.

Божият образ в човека е Неговата конституция. Подобието е възможността да се уподобим на Твореца, да се приближим към Него.

Това е  и Неговата цел. Докато човек върви по правилния път той може да бъде свободен.

Но хората искат сами да управляват живота си. Резултатът е плачевен, обезобразяване на нашето собствено духовно и психо-физическо естество.

Щом човешкия дух се отвърне от Бога, той атрофира. И душата става зависима не от духа, а от тялото. Но тялото не може самостоятелно да поддържа живота и става зависимо от света.

Разберете, не някакви невинни удоволствия и „природни инстинкти“ забранява Библията. Тя слага граница на своеволието и води към свобода, която е била загубена от Адам, но ни е дарена от Исус Христос.

В един офис преживяха реална атака от компютърен вирус. Сътрудник на фирмата проверяваше обичайната електронна поща, когато компютърът му започна да се държи някак странно.

След като установиха, че е изпратен вирус на компютъра, трябваше да се подмени цялостно софтуерът, за да може компютърът да възстанови работата си отново.

Бих сравнила компютърният вирус с греха. Бог е създал Адам и Ева съвършени и безгрешни. Те не са имали нужда от нищо. Взаимоотношенията им с Бог не били нарушавани от никой.

Но когато се разбунтуваха против Бога, грехът влезе в света. От този ден цялото човечество е поразено от смъртоносния вирус на греха.

Нашият съюз с Бога бе разрушен. Сърцата ни станаха слаби и развратени. Грехът порази цялата земя.

За да се победи вирусът на греха, на земята дойде Христос. Идвайки в живота ни, Той започна да ни променя отвътре.

„Вирусът“ вече няма никаква власт над нас. И един ден Бог ще освободи всичко от греха и ще обнови творението.

На децата било предложено да напишат съчинение на тема: „Как разбирам греха на Адам?“

В едно от съчиненията било написано следното:

В градината имахме много грах и баба разреши на съседските момчета да си похапват от него, но им каза:

– Ябълките не пипайте. От тях ще си правя сладко.

А момчетата тайно ядяха от ябълките.

За това баба ги изгони и им каза:

– Повече да не сте стъпили в градината ми!

Исус дойде на тази земя и принесе Себе Си като жертва за грях, за да ни изкупи и да ни върне всичко, което Адам е загубил.

Той дойде, за да разруши всичките дела на дявола, включително немощ и болести.

След като сме го приели за Свой Господ на живота си, за нас се възстановяват всички права и привилегии, които Бог отначало е предопределил за нас.

Нека да разберем, че дяволът е престъпник и макар Исус да го е лишил от власт на тази земя и той да няма законно право да убива и краде от Божиите деца, но той все пак го прави, защото му позволяваме да прави това.

Ние трябва да осъществяваме в живота си неговото поражение, изказвайки Божието Слово с вяра. Нека постъпваме според Словото на Бога.

„И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас“.