Марта и Мария не разбираха действията на Господа. И двете се бяха обърнали по един и същи начин към него:

– Господи, ако беше тук, нямаше да умре брат ми.

Ето как бих изтълкувала мислите им, изхождайки от техните думи. Навярно всяка е искали да каже:

– Господи, защо толкова дълго отсъства. Не мога да разбера, как допусна смъртта на човек, когото обичаш. Не проумявам, защо допусна мъката и страданието да опустошат живота ни. Твоето присъствие щеше да ни избави от всичко това. Защо не дойде, когато Лазар беше още на легло? Сега вече е късно, той вече четири дни лежи в гроба.

За всичко това Исус имаше само един отговор:

– Може и да не разбираш, но Аз ти казах, че ако повярваш, ще видиш Божието царство.

Авраам не разбра защо Бог поиска от него да принесе в жертва единствения си син, но Му се довери. И видя Божията слава при завръщането на любимото си дете.

Моисей не знаеше, защо Бог го държа в пустинята 40 години, но прие изгнанието и Бог го призова да изведе народа на Израел от робството.

Йосиф не можеше да проумее жестокостта на своите братя, клеветата на невярната жена и дългите години незаслужено прекарани в затвора, но той се доверяваше на Бога и накрая видя как Бог го въздигна, за да бъде прославено името Му.

Яков не можеше да си обясни, защо беше лишен от бащината си любов, но той видя Божията слава, когато в лицето на Йосиф, като представител на царя, видя избавление, както на своя живот, така и на народа си.

Може и в твоя живот да се случват подобни неща. Ти си казваш:

– Защо Бог ми отне любимия човек? Трябваше ли да понеса такъв тежък удар? Не разбирам пътя по който Бог ме води. Защо в плановете и намеренията, които ми изглеждаха добри, претърпях неуспех? Не разбирам, защо благословенията, от които се нуждаех, толкова много се забавиха?

Не е нужно да разбираш всичките пътища на Бога, по които Той те води. Бог не очаква това от теб. Ти не задължаваш детето си да разбира, защо го караш да направи това или онова, а искаш да ти се довери.

Ще дойде ден, когато ще видиш Божията слава във всички неща, които не разбираш.

Колкото е по-силна мрежата на всичко видимо, толкова повече е нужно Бог да ни държи в областта на невидимото.

Ако Петър е решил да ходи по водата, той не трябва да плува в нея.

Когато птицата лети тя се доверява на крилете си. Ако тя се опита да се държи близо до земята, летенето ѝ ще се окаже жалко.

Бог е дал възможност на Авраам да стигне до предела на възможностите си, за да разбере, че физически не може да постигне желаното.

Неговото тяло бе замъртвяло, но той положи упованието си в Бога и тогава доби увереност, че Господ е силен да изпълни обещанието си.

Това е, което Бог иска и нас да научи.

Той ни държи в неизвестност, докато не се научим да уповаваме и вярваме на Този, Който може да превърне Своето Слово в действителност.

Павел коленичи пред олтара и започна да се моли. Това му помогна да се пребори с ужаса и постепенно разбра какво трябва да направи. Когато се изправи, нареди на Петър, да събере всички в централната зала за срещи.

Когато хората дойдоха,бяха почти изпълнили залата. Някои седяха, други стояха прави, очаквайки какво ще им каже Павел. Той застана в средата, отвори Библията и им прочете пасаж от Битие:

– „След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.
И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.
На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал“.

Павел вдигна глава от книгата. Всички го гледаха напрегнато. Всеки един от тях знаеше историята за Авраам и Исаак, но искаха да разберат за какво ги бе повикал Павел. Застанаха нащрек, очакваха да видят какво ще се случи сега.

– На какво ни учи историята на Исаак и Авраам? – попита Павел без да очаква отговор от събралите се. – Бог каза на Авраам да убие сина си, не просто някой от синовете си, а едничкия си син, родил се на Авраам, когато той беше на сто години. Авраам възрази ли? Помоли ли Бог за милост? Започна ли да спори със Него? Погледнете, Авраам не спомена пред Бога, че това е убийство, детеубийство или смъртен грях.

Павел остави думите му да увиснат във въздуха, а после сведе поглед към Библитята и прочете:

– „Авраам стана сутринта рано, оседла ослето си ….“ – Павел отново вдигна очи. – Бог може и нас да предизвика.  Това, което ни накара Господ, понякога може да ни изглежда като грях. В такъв случай трябва да си спомним случилото се с Авраам.

Павел говореше убедително. Умението му да проповядва настройваше аудиторията приятелски.

Тишината в залата говореше, че Павел бе успял да грабне вниманието на всички. Никой не се въртеше, не шепнеше и не помръдваше от мястото си.

– В такива случаи не трябва да задаваме въпроси, – продължи Павел. – Не трябва да спорим. Когато Бог ни води, трябва да Го следваме, независимо от това, колко глупави, греховни и жестоки изглеждат желанията Му за нашия слаб човешки мозък. Ние сме слаби и безпомощни. Това, което знаем може да ни подведе, но ни е дадена възможност да вземаме решения, да правим сами избор. Ние имаме дълг и той е ясен, трябва да се подчиняваме. За това нека тръгнем към земята, която Бог ни е приготвил.

Проблемът на това селище е, че се появиха болести, както по хората, така и по добитъка. Водата изведнъж изчезна в земята и тази, която бе останала не достигаше за всички. Посевите изгаряха, а горещият сух вятър заплашваше хората да ги остави без хляб.

Единствента възможност да оцелеят в такова напрегнато време бе, да напуснат селището си и да потърсят по-плодороден район с добри водоизточници. Повечето не искаха да се разделят с домовете си, които бяха построили и от години насам живееха в тях. Те се бяха превърнали в нещо неразделно и неотменимо за тях.

За това бе и свикването на това събрание. Павел искаше да изведе хората от изгорялата земя, изпълнила се с болести на място, където хората можеха да спасят живота си и да живеят по-спокойно.

В африканското езеро Чад се влива река Шари, която по време на пролетните и летните дъждове носи толкова много вода, че езерото се препълва. Когато водата прелее в източния край на езерото, тогава Чад изпраща излишъка от своите води на североизток, в котловината на пустинята Сахара, което прави тази котловина много плодородна.
Ако Бог препълва чашата ни с добро, радост и благословение, трябва да си спомним за хората, които се намират в котловината на мъката и бедите и да им дадем от нашите благословения.
Ние угаждаме на Бог, като вършим добро и всичко необходимо за тези, които са край нас. Истината и доброто са неразделни.
Някой попитал християнина Нистерий, приятел на Антоний:
– Какво добро да направя?
Нистерий отговорил:
– Не са ли всички дела равни? Писанието казва, че Авраам е бил гостоприемен и Бог беше с него. Илия обичаше тишината и Бог беше с него. Давид беше кротък и Бог беше с него. Така че, виж какво Бог иска за душата ти и внимавай в сърцето си.
Прави добро на приятелите си, за да те обичат още повече. Прави това и за враговете си, така че да станат някога твои приятели. Когато говориш за врага си, не забравяй, че ще дойде ден, когато той ще ти бъде приятел. Божията воля е да живеем щастливо със другите, а не взаимно да си носим притеснения и смърт.
Сърдеченото „добро утро“, любезното „лека нощ“, дума на съчувствие или утеха, насърчение или съвет, една чаша студена вода, учтивост, дружеско ръкостискане – всичко това е помощ и доброта. Там, където има хора, се появява възможност да направиш добро някому.
„И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра“.

Библията не осъжда притежаването на пари или имущество. С тях може да се направи много добро, ако се използват разумно и за благото на хората. Авраам, Исаак и Соломон навярно са били най-богатите хора на своето време.
Божият гняв не е насочен към материалното богатство, а към материални богове. Придобиването е идол за много от нас.
Натрупването на богатство е станало главна цел в нашия живот. Заслепени от това ние отдаваме прекалено внимание и слава на богатството, за които е достоен само Бог.
Придобиване на богатство е форма на идолопоклонство. А Бог мрази идолопоклонство. То отравя всички аспекти на нашия живот, включително и семейни отношения.
Библита учи, че работата не е в парите, а в нашата любов към тях: „Коренът на всяко зло е сребролюбието“.
Не позволявайте на пари или друго нещо, да заеме мястото на Бога в сърцето ви.