Даже и да вървим по заповед на Христос, ние не трябва да мислим, че няма да преживеем бури.
Учениците се отправили по заповед на Христос, но ги застигнала буря и те се оказали в опасност, така че трябвало да извикат Исус на помощ.

Понякога Христос се забавя да ни дойде на помощ по време на бедствие, за да бъдем изпитани и да се укрепи вярата ни. В такива моменти усилено се молим и оценяваме много по-добре избавлението, когато дойде.

Христос укори учениците си: „Къде е вашата вяра?“

Защо не запяхте песен за победа при настъпването на бурята. Защо не се опълчихте на издигащите се вълни с думите: „Вие сте безсилни да ни сторите зло, защото Всемогъщият Спасител е с нас на палубата“.

Много е по-лесно да се доверите на Бог, когато грее ясно слънце и няма буря.

Ние никога не бихме разбрали колко е вярата ни, докато не попаднем в буря, но важното е, че Спасителят е в нашата лодка.

Една от основните причини за унищожаването на семейството е, че сме забравили Божията заповед за брак.

Бог ни е дал брака и начина, по който се създава той, не се е изменил.

Исус каза: “ „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?“ Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва“.

Бракът е символ на единството на Христос и Неговата Църква, единство, което никога не може да се разкъса.

Все още няма абсолютно безнадеждни семейства. Всяка връзка може да се възстанови с помощта на Бога. Но за това е нужно да се смирим и да отхвърлим гордостта и ината си. Ние сме длъжни първо да мислим за другите, а след това за себе си.

Ако в живота ти все още е имало развод, то Бог може да прости, да изцели това и да даде надежда за бъдещето.

Ако си женен, цени своята съпруга и посвети своя брак на Христос.

Истинската мъдрост се заключава не в думите, а в това да станеш умиращо „пшеничено зърно“ и да принесеш много плод.

Исус знаеше, че приближава часът на смъртта му, но Той не се опита да спаси Себе си. Ако бе избегнал кръста, Той щеше да остане самотно безплодно семе.

Но Исус умря на кръста и възкръсна, принасяйки плод в живота на безброй хора.

Тези, които искат да бъдат ученици на Христос, трябва да живеят като „умиращо пшеничено зърно“.

Господи, помогни ми да не търся човешка мъдрост, но да живея като „умиращо пшеничено зърно“. Нека да живея в Твоята светлина и да се подчинявам на Твоето Слово.

Обикновено си мислим за молитвата като правилен и грешен начин на изразяване, който се формира в съзнанието ни.

Но ако мислим за молитвата, като за дишане, което идва от белите дробове или като кръв, преминаваща по кръвоносните съдове на сърцето, тогава имаме по-точна представа за нея.

Кръвта тече по вените постоянно, ние не прекъсваме да дишаме, но за това изобщо не мислим. Това е естествено, защото постоянно се извършва.

Ние не винаги осъзнаваме, че Христос ни свързва съвършено с Бога, но ако сме Му послушни, Той ни свързва с Бога, без наше знание, това става спонтанно, без особено усилие.

Молитвата не е упражнение, тя е самият живот. Пазете се от всичко, което ви пречи да се молите, по всяко време и на всяко място.
„Непрестанно се молете“, не губете навика си да се моли в сърцето си.

Когато сатана ни атакува, ние се държим не като войни, а като военнопленници или даже още по-лошо като дезертьори. Ако ние сме християни, не живеем на окупирана земя.

Бог иска да ни даде победа. Той желае животът ни да бъде живот на победители.

Можем да победим греха само по един начин. Нужно е да живее, близо до Христос, за да не царува грехът над нас.

Защо ни е тази близост с Исус? Накратко казано: Колкото сме по-близо до Христос, толкова сме по-далече от сатана.

В Библията се казва: „И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас. Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той към вас“.

Стоите ли далече от дявола? Ако ли не, защо?