Може да сте имали добра година или лоша година. Но тъй или иначе ние стигаме до края на 2016 г. и вероятно сме доста уморени. Износени сме физически, умствено и духовно.

Но има надежда! Бог не иска да мине през още една година, без да имате мир. Какъв точно мир?

Първо, мир с Бога. Това е духовен мир, а това е най-важното. Той засяга всичко останало. В Библията се казва , че Бог изпрати Христос да ни примири със Себе си.

Бог не иска от нас да живеем откъснати от него. Мирът с Бога не идва от това, което правим. Той идва от това, което Исус Христос извърши за нас на кръста.

Има и емоционален мир. Когато имаме мир с Бога, получаваме Божият мир вътре в себе си. Бог иска мира му да се пренесе в живота ни.

Еврейската дума за „мир“ в Библията е Шалом. Тя означава повече от просто приключва на военните действия.

За тези, които са с разбито сърце, Бог дава утеха и мир. За тези които имат объркано сърце, Той  дава ръководен мир. На тези с засрамено сърце, Бог дава прощаващ мир. Когато сме притеснени, Той ни дава увереност и спокойствие.

Бог осигурява спокойствие за всеки проблем.

Колкото по-далеч сме от Бога, толкова повече нашите взаимоотношения с другите са объркани. Ако искате да укрепите отношенията си с другите хора, вашия съпруг, децата ви, приятели, колеги, ….укрепете отношенията си с Бога. Това ще е напълно достатъчно.

Мирът не е непостижима меча. Това е безплатен дар от Бога.

Днешното Евангелие акцентира върху приоритетите на религиозния живот. От гледна точка на юдеите на първо място е спазването на закона.

И ако на пътя на това изпълнение се намира жив човек със своите грехове, слабости, немощи, със своите болести, скърби, през тях може и трябва да се престъпва.

Днес Спасителят показва, че в религиозния живот не може да бъде само израз на никакви постановление, изисквания и указания, които биха били абсолютни цености, но и такива които ни посочват кога можем да ги престъпваме, помагайки на нуждаещ се човек.

И всеки път, когато застанем пред избор: да помогнем на човека, да му окажем внимание и любов или съобразявайки се с вътрепния си религиозен кодекс, ние си спомняма как Христос е отговарял на този проблем.

Живот без борба няма, нито в природата, нито в благодатта.

В основата на физическия, психическия, нравствения и духовен живот е борбата на противоположностите. Такъв е животът, такива са и фактите.

Здравето е баланс между физическия живот и външната среда. И то се поддържа само в случая, когато имам достатъчно запас от жизнени сили, за да се противопоставя на влиянието отвън.

Всичко, което се намира извън моите физически сили, има цел да ме погуби. Това, което не ми е от полза, докато съм жива, разлага моето мъртво тяло на атоми. Ако имам достатъчно запас от сили за съпротива, ако мога да поддържам равновесие, ще бъда здрава.

Това е вярно и относно нашия разум. За да запазим здрав разума си е нужно да се борим и резултатът от тази борба ще бъде равновесие, което се нарича мисъл.

Същото става и в сферата на нравствеността. Всичко в мен, което не е наследило природата на добродетелите, е техен враг.  Ще мога ли в тази борба да победя и да явя истинската добродетел, зависи от моите морални устои. Щом започна да се боря, което засяга това, аз започвам да се държа морално. Няма човек, който би се държал добре  просто, защото не може по друг начин да постъпва. Добродетелта е качество, което се придобива.

Така стоят нещата и с духовността. Христос е казал: „В света ще имате скърби“, т.е. всичко, което не е духовно ме води към гибел “ ….дерзайте, Аз победих света“. Трябва да се науча да надделявам над това, което ми се противопоставя и по такъв начин, да възстановя равновесието на святост, а след това при среща на превратности, аз ще имам причина за радост.

Святостта е налице, когато моя дух и Божия закон в своя най- висок израз – Исус Христос, се намират помежду си в равновесие.

Любовта на Бога това е нито повече, нито по-малко от Голгота, а любовта на Бога изписани на кръста и никъде другаде.

Единственото основание, поради което Бог може да ни прости, това е кръст на нашия Господ.

Прошката не означава, че ние просто ще се спасим от ада. На нас ни се прощава, за да се съединим и слеем с Бога в Христос.

Чудото на Изкуплението се заключава в това, че когато съм съвсем не свята, Бог ме превръща в подобие на Себе Си, включвайки в мен нов Дух, Духът на Исус Христос.

Само ако можех да го направя отново.

Ако само бях слушал по-рано.

Само ако можех да изтрия миналото.

Само ако можех да си простя.

Това, което трябва да запомните е, че никой не е съвършен. Ние всички имаме за какво да съжаляваме. Всички сме правили лош избор и сме казвали глупави неща. Губили сме време, което е коствало нещо на нас и другите.

Как да се освободим от собствените си съжаления?

Вие се опитвате да погребе миналото си. Но това никога няма да ви помогне да се отървете от съжаленията си. Можете да опитате да се сведе до минимум нещата: „Това не е голяма работа“, да ги рационализирате: „Всички го правят“ или да направите компромис, понижавайки вашите стандарти, но съжаленията все още са там, и ако не бъдат решени, те ще продължат да идват обратно към вас, ще ви преследва отново и отново, сякаш създадени във филм на ужасите.

Ние обвиняваме другите. Тази тактика е толкова стара, колкото Адам и Ева. Когато Адам съгреши, той постъпи като човек. Обвини жена си! Ние използваме вината, за да балансираме нашата вина.

Бием се. Ние се опитваме да плащаме за нашата вина несъзнателно поради болест, депресия, получаване на неуспех, чрез други форми на самостоятелно наказание. Някои хора прекарват целия си живот в самоосъждане.

Какво иска Бог да направим със нашето самосъжаление?

Човек да признае вината си. Да изповяда греха си и получава още един шанс.

Трябва да приемем прошката на Христос. Сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христа Исуса.

Простете на себе си и се съсредоточете върху бъдещето. Забравете за това, което се е случило, спрете да мислите по старата история. Бог идва да направи нещо ново във вас. Той е път в пустинята и река в пустотата.