Бонка не искаше да има нищо общо с вярата на родителите си в Исус.

– Аз съм агностик и се стремя да живея без Бог, – заявяваше твърдо тя.

В Университета се запозна с млад мъж, но връзката им не трая дълго.

Раздялата с приятеля повлия лошо на Бонка. Тя изпадна в депресия. От ден на ден състоянието ѝ се влошаваше.

– Така само се измъчвам, – каза си тя. – Ще сложа край на този скапан живот.

Изведнъж си спомни засмените и радостни лица на родителите си. Те също имаха трудности и я учеха:

– Довери се на Исус, Той няма да те изостави…

Очите ѝ се напълниха със сълзи.

– Да, това е, което съм търсила цял живот и съм оставала сляпа за Него.

Бонка получи нов живот и надежда. Трудните житейски предизвикателства вече не я плашеха.

Бог отвори сърцето ѝ за Китай.

Въпреки, че я обезкуражаваха:

– Там има много опасности…..

Тя замина заедно с мъж, за когото по- късно се омъжи.

Двамата носеха Евангелието на хората в Китай и Тайланд. Хиляди хора се довериха на Исус.

Наследството на Бонка и съпругът ѝ още живее в тези земи.

Валеше доста силно. Това накара Валери и Спас да се отбият  в близкото кафене.

Нямаше много хора. Младежите не обезпокоявани се настаниха до печката и продължиха да разговарят.

Валери пийна от кафето си, загадъчно се усмихна на приятеля и го запита:

– Знаеш ли кое е най-скъпото кафе в света?

– Пил съм много различни марки, но не съм се интересувал от цената им, – вдигна рамене Спас. – За мен винаги е било важно кафето да е вкусно и ароматно.

– А чувал ли си за кафе „Черните бивни“? – попита Валери.

– Не, – призна без да се притеснява Спас.

– Това кафе се прави в Тайланд, – уточни Валери.

– И какво му е толкова специалното? – попита  незаинтересовано Спас.

– Тайландските слонове се хранят с плода на кафето, който се смила в червата им и излиза от организма им заедно с екскрементите им. Благодарение на процеса на храносмилане и въздействието на стомашната киселина, напитката от обработените по този начин зърна има специален богат и мек аромат без обичайната горчивина на кафето.

– Каква гадост! – възкликна Спас. – И от тези зърна варят кафе?!

– Освен това, на вкуса на зърната оказват влияние и други продукти, като банани и захарна тръстика, с които се хранят слоновете.

– Аз си мислех, че само с кафе ги тъпчат, – измърмори Спас, като сбърчи нос.

– На животното му трябват средно 15-30 часа, за да смели плода на кафето, – продължи да разказва Валери.

– Но кой ще дава пари за такова кафе? – ахна Спас.

– О, дават! – възрази Валери. – Стойността на това кафе е 1100 долара за килограм, но ако само искаш да го опиташ, можеш да платиш 50 долара за една чаша.

– Това е прекалено скъпо за едно кафе, – възмути се Спас.

– Цената се дължи на факта, че не е толкова евтино да се гледат слонове в резерват. Освен това на тези едри животни им дават само кафе Арабика, което се отглежда на височина 1500 метра, а слоновете трябва да изяждат около 32 килограма от плода на кафето, за да се произведе един килограм кафе на зърна.

Спас погледна чашата си с кафе и потръпна:

– Надявам се да няма такива гадости в това, което пием сега.

– Мислиш ли, че примесите, които прибавят, за да се разтвори едно кафе нацяло, са по-чисти, от екскрементите на слона? – засмя се Валери.

В Тайланд слоновете са свещени животни и национален символ на страната. За това имат права установени със закон.

Например, слоновете имат строго регламентиран работен ден, който трае не повече от осем часа, притежават паспорт и медицинска застраховка. Освен това на слоновете се разрешава да работят от 14 до 60 години.

На 60 години те излизат в пенсия. На всеки слон, живеещ в плен, държавата дава надбавки под формата на белени банани.. Все пак това се отнася за онези животни, които са заработили за това със своя си труд.

За слоновете пенсионери в страната е създаден специален дом за престарели животни, където те могат да се занимават с „нищо“.

Само че до пенсионна възраст доживяват не много.

Новото сладко лакомство, което може да ви отведе в една от сладкарниците Патум Тани на Тайланд, изглежда наистина отблъскващо.

Сам по себе си кокосовият пудинг навярно е много вкусен, но е направен във вид на екстременти, при това доста реалистично.

Въпреки, че десерта струва само един долар, по очевидни причини, няма много желаещи да го изпробват.

Повечето от хората наричат новостта гадост. По-лоялните признават, че идеята е интересна, но да ядат такова нещо, нямат голямо желание.

Между другото тази сладкарница не за първи път „радва“ своите клиенти с нееднозначни лакомства.

Например, преди голяма реакция е предизвикал десерт, направен във вид на малкото на шар пей.

Когато ветеринарите отворили стомаха на костенурката не повярвали на очите си.

Този вид костенурка е от изчезващите. Тя живее в Тайланд, в екологически център. Напоследък забелязали, че костенурката трудно плува, сякаш нещо много ѝ тежи.

Ветеринарите ѝ направили операция и намерили в стомаха ѝ 900 монети и много други предмети. В продължение на няколко години, тя гълтала това, което туристите хвърляли във водата.

Много туристи хвърляли във водата монети с различни пожелания. Тази традиция няколко пъти съкратила живота на бедната костенурка.

Средната продължителност на живота ѝ е 100 години, но след операцията на животното не му станало много.