Вървейки из църковния двор двамата стигнаха до западната фасада. Влязоха навътре. Въздухът в Катедралата беше застоял, но по-прохладен от зноя на изгарящото слънце навън. Тишината предизвикваше към размисъл.

Яна въздъхна дълбоко и изрече на глас това, което я измъчваше през цялото време:

– Защо Господ просто не порази силите на мрака и не се справи с тях един път за винаги?

Сашо разроши с ръка буйната си коса и лека усмивка озари лицето му. Той вдигна глава и каза:

– Шедьовър не се прави за една нощ. Става въпрос за един крупен творчески замисъл, който едва е започнал.

– Не разбирам, нима силите на мрака са непобедими?

– Те са крайно необходими за извайването, – Сашо направи няколко крачки напред, обърна се към момичето и продължи. – Човек не може да твори без да полага усилия, да прави опити, които често завършват с провал. Но именно провалите и несполуките му помагат правилно да разбере нещата. Без страдание творецът не би могъл да създаде някакъв ценен проект.

– Нима Бог не може да твори по-резултатно?

– Целта на сътворението не е резултатността, а любовта. Творецът се облива в кървава пот и сълзи, полага огромни усилия, за да бъде изпипано всичко, както трябва. Той използва тъмните сили, за да излезе нещо добро.

Известно време двамата мълчаха вглъбени в мислите си.

– Щом Божия замисъл е толкова велик, – надигна се от каменното стъпалото, където бе седнала Яна, – какво значение, може да има един човек?

Сашо не се учуди на упоритостта ѝ, защото я познаваше много добре. Тези диалози не се водеха за първи път.

Погледна я в очите и спокойно каза:

– В един роман всяка дума има значение. В една картина всяко петънце от боя и придава нов замисъл. Всяка частица мрамор от тази катедрала я прави устойчива и красива. Всеки от нас, колкото за малък и незначителен да се възприема, има значение за общността към, която  е причислен.

Хванати за ръце напуснаха каменната сграда. Вървяха и мечтаеха за щастието, което щяха да изживеят в една несравнима реалност.

Слънцето жареше върховете на дърветата, а ние скрити в техните сенки вървяхме нагоре. Неусетно стигнахме една малка църква. В нея се вливаше внушителен поток от вярващи. Повечето бяха труженици на полето и предприятията със семействата си.

Въпреки мърморенето на някои от спътниците ми, че произнесената в църквата проповед е недодялана и бездушна, на мен ми подейства невероятно освежаващо.

Тук нямаше помен от престорено смирение. Богомолците изпълняваха своята част, като огласяваха с гласовете си малкото пространство в прослава на Бога. Те не издевателстваха над благородното и величаво звучение на псалмите и литургията, а бяха съпричастни към това, което вършеха.

Тук хората се молеха искрено, четяха се откъси от Словото, но най-хубавото беше, че цялата проповед звучеше свободно, а не се четеше със забит поглед в нея.

И с учудване открих, че си повтарям думите на Яков: „Истина е, че Господ присъства на това място! Това не е нищо друго освен Божий дом и това е врата към небето!“

Вземи пример от тези растения!
Всяко живо същество на тази планета притежава неотклонно желание да живее и да се бие за живота си до края.
Само човек може да отпусне ръце и да се предаде.
Вижте растенията, които имат „силен дух“ и желание за живот, което не може да не ви удиви. Вземете пример от тях!
Тези борещи се растения, от нежните цветове до мощните дървета, се протягат към слънцето, минавайки през всякакви прегради.
Те растат там, където изглежда, че не може да има живот.

Една възрастна жена, забелязала, че петел ѝ винаги кукурига преди изгрев слънце. Поради това стигнала до заключението, че слънцето изгрява само защото петела ѝ кукуригал.
Когато петелът умрял, тя побързала да го замени с друг, защото много се страхувала, че на следващата сутрин слънцето без петел няма да изгрее.
Един ден жената се скарала със съседите си. Тя напусна селото с петела и се преместила на друго място.
На следващата сутрин петел изкукуригал и малко по-късно слънцето започнало бавно да се издига на хоризонта. Тя отново се убедила, че слънцето се издига само заради нея, а предното село, където е била, все още тънело в тъмнина. Нищо, те сами са си го направили!
На старата жена ѝ било много интересно, защо селяните не идват при нея с молби, да се върне в селото с петела си.
Тя си обяснявала това с тяхната упоритост и глупост.

Наблюдавате ли залеза понякога? Или нямате време за това?
Красотата на природата е допълнителен стимул, за да подобрите състоянието си и да вървите напред към определена цел.
Суетата, грижите, делата в ежедневието всичко преминава, но красотата на природата остава.
Погледнете облаците лека, розови и пухкави, толкова са прекрасни, сякаш са излезли из под чедката на художник.
… Изгрев, нощта се крие зад хоризонта, а на земята пристъпва нежно утрото. Този миг на проблясък над земята не може да се сравни с нищо.
Можете всеки ден да се наслаждавате на изгрева и да усещате силата и красотата на този спектакъл. Срещнете новия ден с радост, той ви обещава много хубави мигове.
Вижте сезоните! Всеки сезон поднася своите неповторими сюрпризи.
През пролетта всичко се пробужда от зимния сън, пее и се радва. Дърветата се обличат в мека зелена пелена. В сините небеса можеш да потънеш. Цъфтят първите пролетни цветя, прекрасни като самото слънце, което ги стопля с нежната си светлина.
И във всичко това усещаш хармония и красота. Наблюдавайте, обичайте и се потопете във всико това. Отворете сърцето си за промяна и позволете на всичко прекрасно да влезе в живота ви.
Лятото е бунт на цветовете, които ни заливат като водопади, увличайки ни в своето многообразие. Жарко слънце и пухкави облаци високо в небето. Легнете в изомрудено зелената трева и погледнете небето. Съзерцавайки го разбирате, че живота е вечен, а това ни дава хиляди причини да искаме да се променим, да станем по-добри.
Златната есен ни налита със буен вятър, обсипва ни с пурпур и злато. През есента, повече от всякога, чувстваме как времето неумолимо напредва. За да се справим с него, трябва да наваксаме пропуснатото, за да не изостанем още повече.
Но минава и есента и красавицата зима встъпва в своите права. Рисува по стъклата прекрасни картини. Украсява дърветата със сребърни ледени шушулки, а земята загръща в белоснежно пухкаво одеало. И отново край нас цари красота, хладна и ледена, но в същото време завладяваща и провокираща мисълта за вечността …..
Учете се и вземете най-доброто от това което ви обкръжава. Търсете нови краски и впечатления в тази красота. Черпете вдъхновение във всяка минута от живота си…..