Албиносите са хора, които в организма си нямат тъмен пигмент. Това е генетично заболяване, от което понякога боледуват роднини.
В Индия живее най-голямото до днес семейство от албиноси. Баща, майка, шест деца, мъжът на по-голямата дъщеря и едно дете, общо 10 човека. В Книгата на рекордите на Гинес са записани като семейство Пулан – рекордьори.
В обществото не ги приемат добре, присмиват им се и ги презират. Всички индийци имат мургава кожа и кафяви очи, а тези са синеоки, с бяла кожа, а още и с бели коси.
Малко са тези, които вярват, че те по кръв са индийци. Съседите им ги наричат „англичаните“.
При всички албиноси зрението е слабо. Освен това те трябва да пазят кожата си от слънце.

Не искам света на възрастните, там винаги има неправда.
Искам Земята, която си направил Ти, а не хората.
Влючи моля те слънцето, защото у нас са изключили парното, а на баба ѝ е много студено.
Направи така, че никой да не плаче на Земята.
Бих искала да има рожден ден не само един път в годинта, а пет и това не е заради подаръците. Просто повече пъти искам да виждам татко.
Нека, когото погледна, да му се усмихвам…..

Ранното сутрешно слънце събуди гората. Семейство мечки се надигна от бърлогата.
Малкия мечок тича към масата сяда на стола си и поглежда в малката си чинийка, но там няма нищо.
– Кой е изял кашата от паничката ми? – пищи разстроено мечето.
Идва бащата мечок, сада на големия си стол и мощно изрева:
– Кой ми е изял кашата?
Майката мечка крещи от края на поляната:
– Всяка сутрин едно и също! Аз още не съм приготвила тази глупава каша!

Какво може да се направи за една от най-богатите страни в света, разположен в пустинята, подложена на изгарящото жаркото слънце? Да се приюти под земята.
Британското дизайнерско студио Heatherwick е създало за Абу Даби проект за парк, който ще защитава хората от палещото слънце.
Паркът Al Fayah ще обхваща площ от 12 хиляди кв. метра и благодарение на необичайния си дизайн, ще изглежд като парк, който се намира на повърхността на земята.
Покривът на парка ще бъде поставен на 20 метрови колони.
В самият парк ще има кафе, библиотека, басейн и много зеленина.

Група младежи възбудено обсъждали въпроса: „За колко време може да се прочете Библията?“
Един от тях настоявал:
– За един месец е напълно възможно.
Друг упорствал:
– Може и за седмица.
Един младеж дълго мълчал и слушал дебата. Накрая попитал:
– А може ли Библията да се прочете за една нощ?
До него слабо къдрокосо момче се засмяло и отговорило:
– Може, ако ноща е полярна.
В областите между полюсите и полярните кръгове, за определен период слънцето не залязва 24 или повече часа. На самите полюси белите нощи продължават по 6 месеца. Със същата продължителност е и обратното явление: тъмните дни през зимата.