Пингвините живеят предимно в Антарктика, където средната лятна температура е минус 30 ° C, а през зимата е минус 60-70 ° C.

Птиците гнездят на земята и ловят риба в океана, но не се превръщат в ледени висулки. Как го правят, учените едва сега са разбрали.

Устойчивостта на пингвините към студа се дължи на особената структура на перата им.

Специалисти в областта на околната среда, инженери и технолози от редица университети и лаборатории в Китай внимателно са проучили образци на пингвинови пера, а след това създали мембрана от нановлакна, притежаващи аналогични свойства.

За проучването учените са взели няколко пера от пингвините на Хумболт, гнездящи на бреговете на Чили и Перу, и добиващи храна в студените океански течения.

По време на експеримента изследователите са разрязали перата на малки части 4х4 мм и след предварителна подготовка ги поставили под електронен микроскоп, което им помогнало много внимателно да изучат структурата им.

Оказало се, че те са покрити с мрежа от брадавички, които имат зъбци и малки кукички. Такава структура отблъсква водата и освен това не позволява по тях да се полепят различни вещества.

Създадената мембрана от нановлакна, по подобие на перата на пингвините, може да се използва, за създаване на тъкан, която е устойчива на заледяване.

В Китай по времето на Мао Цзедун решили да унищожи всички врабчетата. Пропаганда се оправдала с това, че врабчетата ядат големи количества от зърнената реколта, носейки огромни загуби за икономиката на страната. Планът бил разработен през 1958 г.

Всички селяни, както и участващи в кампанията, учениците и жителите на града крещели удряйки по метални кутии, барабани, размахвали импровизирани знамена и парцали, като заставали на покривите, за да изплаши врабчета.

Уморените птици падали на земята и ентусиазираните хората ги доубивали. Даже били изложени големи снимки с мъртвите птици.

Само за три дни в Пекин и Шанхай били унищожени 900 хиляди птици, а до началото на ноември същата година в цял Китай били убити около два милиарда врабчета. В столицата и крайбрежните провинции, където избиването било усърдно, не останало нито едно врабче.

След кампанията реколтата била много по-добра, но се намножили гъсеници и скакалци, които по-рано били изяждани от врабчетата.

В резултат на нахлуването на скакалците добивът спаднал рязко, в страната настъпил глад, при който загинали около 30 милиона души и много домашните животни.

Наложило се да купуват врабчета от чужбина. Не е ли прекалено висока цената на човешката глупост?

Учени от Уханския университет в Китай с помощта на триизмерен печат са създали робот хамелеон. Машината си променя цвета в зависимост от околната среда. Тази технология ще създаде идеална маскировка за военни превозни средства.

На робота е монтиран плазмен дисплей, който е направен от стъкло и злато с използване на нанотехнологии. Полученото стъкло се поставя в електролитен гел с примеси на сребърни йони.
С помощта на сензор за светлина дисплеят идентифицира отразяващите и поглъщащите свойства на околната среда.

Взаимодействайки помежду си с електрично поле, йоните на златото и среброто дават възможност на дисплея да приеме тези цветови свойства в резултат, на което хамелеонът мени цвета си.

За сега роботът отличава само червено, зелено и синьо.

Учените имат намерение да направят така, че машината да различава повече цветове и отенъци, а също и да се приспособява към многоцветната среда.

Ако на такава система се намалят размерите и се опрости устройството ѝ, тя може да се използва като камуфлаж за военно оборудване.

Аномален студ и сняг се появиха в Китай. В тропическия мегаполис Гуанджоу за първи път от 67 години е паднал сняг. Това е първото непредвидено сезонно явление от времето на основаването на Китай през 1943 г.

Властите на града са обявили „червена“ най-висока степен на опасност, заради студа, въпреки че термометърът показва едва нула градуса по Целзий.

Движението в Гуанджоу е затруднено поради снега премесен с дъжд. Властите на града са се обърнали към населението с молба да се пазят и да се обличат добре.

Миналата събота е била най-студената и в Пекин. За първи път от 30 години се наблюдава температура минус 17,4 градуса по Целзий. А в някои райони на Китай, температурата е спаднала до почти минус 30 градуса.

Аномалните температури са причинили хоспитализацията на много хора. Така например, в Хонконг, са претърпели измръзване най-малко 111 човека, 45 от тях са постъпили в болница.

Най- много са пострадали автолюбителите, които се отправили на разходка към най-високата точка на града – връх Тай Мо. Появилият се леден дъжд изключил  възможността на хората да се спуснат от планината с автомобилите си. Наложило се да чакат спасители.

Хипотермия, натъртвания, навяхвания, фрактури, разфасовки са били основните причини за хоспитализация. В спасителната операция участвали над 140 пожарникари и 26 линейки.

Хладният фронт обхванал северната, източната и централната част на Китай е създал сериозни проблеми в транспорта. Закъснявали влакове. Полети се отменяли.

Високоскоростният влак от Шанхай до Харбин, сега изминава разстоянието за 12 часа, а не за обичайните шест.

Предшественици на вестниците се смятат новините, които се разпространявали в Древния Рим за събитията, които ставали в града.

Свитъците се пишели на ръка и се окачвали на площадите. Някои от тези свитъци са доставяни на  на знатни граждани в Рим.

Първият в света печатан вестник е „Столичен вестник“, който е пуснат в Китай през VIII век.

Хенри Форд за известно време е издавал вестник „Dearborn Independent“ – „Мъртвородена Независимост“, който е бил признат за антисемитски. Евреите в САЩ подали на съд изданието. След това вестникът бил закрит и Форд се извинил.

Първата реклама във вестник е била публикувана през 1657 г. в един от британските вестници.

Във Франция съществува вестник, който излиза само на 29 февруари. Вестникът се нарича „La Bougie du Sapeur“, което означавало „Свещта на сапьора“.

Сред другите материали в него се публикуват кръстословица, отговорите на които могат да бъдат намерени в следващия брой след четири години. Срокът за абонамент на вестника е 100 години.

Истинският бум на вестници е настъпил през XIX век. Спад в популярността им е регистриран в края на XX век, когато електронните медии заменят печатните медии.