Според резултатите  от съревнованието проведено в Меделин, Колумбия, юношата е набрал най-много точки. По този начин Севян спечелил не само шампионската титлата, но и билет за Световното първенство по футбол 2017, което ще се проведе в Тбилиси.

Самвел Севян е най-младият гросмайстор в САЩ и един от най- младите майстори в световната история.

Самвел е роден 26-ти Декември 2000 в Ню Йорк в арменско семейството, което се премества в САЩ от Армения през 1996 г.

Бащата на Самвел, Армен Севян,  е доктор по физика и работи в Силиконовата долина.

Севян старши е научил сина си да играе шах, когато Самвел бил само на пет години. На 12 той е станал вече световен шампион, а на 13 е най-младият американец, завоювал титлата гросмайстор.

Първият професионален треньор на Самвел станал майсторът от световна класа Андраник Матикозян, който тренира Севян и до днес.

Арабското ястие лагмаджо, което се е превърнало в национално ястие в Армения е такова и за някои други страни: Грузия, Иран, Ирак, Йордания, Ливан, Палестина, Саудитска Арабия, Сирия и Турция.

Отличителна черта на арменската кухня е използването на значително количество сол. Експертите отдават това на специалните климатични условия.

Консумацията на сол от организма в горещо време е много по-висока, отколкото в умерен климат.

Популярното днес блюдо е шашлик. Преди да бъдат изпечени шишовете на въглища от твърда дървесина, големите парчета месо, предимно свинско, но също и пилешко, говеждо и агнешко, се овалват в лук, черен пипер и сол. Заедно с месото се пекат домати, патладжани, чушки и картофи.

За западно-арменската кухня са характерни кимионът, канелата, бахарът, джодженът. Докато в източната част се използват повече треви, като червен босилек, кориандър.

От култивираните зеленчуци най-често се използват доматите, зелето, патладжаните, чушките, морковите, краставиците и тиквичките. Често те се съчетават по необикновен начин с месото и рибата.

Едно от любимите арменски мезета – суджукът, също е твърде пикантен заради количеството сол и чесън, пипер и канела, които му придават специфичен вкус и аромат.

Арменският хляб лаваш е задължителен за трапезата. Това са много тънки и дълги питки, които се навиват като палачинки, а дължината им достига половин метър. Пекат се като в древността – в глинени печки тонири с цилиндрична форма, закопани в земята. Те се нагряват бързо и налепеният по стените им слой тесто се изпича за минути. Лавашът е много популярен и заради ниската си калоричност.

Арменците много обичат сладкиши. Най-популярни са т. нар. хати – кръгли, сладки питки с различни плънки, и пахлавата, която с ореховата си плънка много прилича на баклава.

Арменските сладкиши с орехи и много захар или мед напълно описват уникалната култура на страната.

Арменците умеят да правят и бира. Ксенофонт описва как на връщане от Персия през Армения гръцките наемници видели местните да пият отвара от ечемик. И днес на арменски „гареджур“, тоест бира, означава буквално „ечемичена вода“.

В приготвянето на арменските ястия се използват около 300 вида диворастящи треви и цветя, които се употребяват като подправки или дори като основни ястия.

Група от няколко човека бавно пълзеше по стръмната пътека нагоре. Те бяха тръгнали рано сутринта, но вече наближаваха.

– Арташат е първата столица на Армения,  – каза Лазар. – Превзет е от нашествениците през пети век. Никой не знае, кога е построен „Хор Випар“, но храмът се смята за един от най-древните християнски манастири.

– Защо манастирът се намира на най-високия хълм в околността? – попита Лиляна.

– Служил е като крепост срещу нападателите, поради стратегическата си позиция на река Аракс, – поясни Петър.

Той бе се ровил в Интернет малко преди да потеглят на този поход..

– Знаете ли, че мястото се почита като най-ценната светиня на Армения? – попита Сашо, всички го наричаха професора, защото смятаха, че няма нещо, за което не е чул или прочел..

Дядо Лука вървеше с младежите по пътеката и ги слушаше внимателно. Той се бе присламчил към тях не от самото начало. Накрая не се стърпя и се намеси в разговорът им:

– Преданието гласи, че Григор Лусаворич се върнал от Израел в родната си Армения през трети век, за да проповядва християнството. Бащата на цар Трдат III  бил убит от бащата на Григор. Трдат затворил Григор и го държал 30 години в една яма на Хор Випар. Там Григор по чудодеен начин оцелял след нечувани изтезания и мъчения. Когато Трдат се разболял сериозно, получил видение, че само този,който е хвърлил в ямата на манастира, може да го изцели. Григор се молил за изцелението му, а после го покръстил. През 301 г. Армения станала християнска държава, а Григор бил почитан от цялата нация като светец.

Когато дядо Лука завърши разказа си, групата пристигна в Арташат.

Следобедното слънце обливаше равнината със ярките си лъчи. В подножието на Арарат се виждаха красиви лозя и ниви.

Древният манастир „Хор Випар“ бе построен в южния край на един оголен хълм. Там нямаше никаква растителност.

Славата на манастирът като най-голямата атракция в Армения бе напълно оправдана. Въпреки, че приближаваше края на приемното време, туристите още не бяха се пръснали.

Групата излезе на централния двор на църквата.

– Тук често се провеждат брачни церемонии,- каза Лазар, който бе водачът на групата.

В момента нямаше сватба, но мъже и жени правеха снимки на църквата и планината.

През 1989 г. земетресение с магнитут 8,2 бала почти изтрило от лицето на земята Армения. За по-малко от 4 минути загинали повече от 30 хиляди души.
По време на този кошмар и пълен хаос един мъж оставил жена си у дома, като ѝ осигурил безопасност и се втурнал към училището, където бил синът му.
Когато стигнал там, той видял, че зданието е разрушено до основи. Като се оправил от шока, си спомнил обещанието, което дал на сина си, че каквото ѝ да му се случи, той ще му дойде на помощ.
Сълзи напълнили очите му. Той гледал към купчината натрошени камъни на мястото, където някога е било училището. Всичко изглеждало съвсем безнадежно, но обещанието, което бил дал на сина си отново се върнало в съзнанието му.
Той си спомнил къде водел сина си всяка сутрин, разположението на класната му стая. Тя трябвало да се намира от дясно, отзад на сградата. Той се хвърлил натам и почнал да размества камъните.
През това време дошли други родители, покрусени от мъка, които със отчаяние стенели:
– Синът ми…… дъщеря ми ….
Някои хора от добри подбуждения се стараели да отдръпнат съкрушените хора от развалините, като ги убеждавали:
– Твърде късно е. Те са мъртви. Не можете да им помогнете! По-добре се приберете по домовете си! Бъдете реалисти, тук нищо не можете да направите!
Бащата на момчето се обръщал към всеки от родителите:
– Ще ми помогнете ли?
И продължавал да размества камъните, за да се добере до сина си.
Появил се и началникът на пожарната и се опитал да прогони всички от останките на сградата, обяснявайки:
– Сега навсякъде могат да избухнат пожари, взривоопасно е. Не се излагайте на риск. Ние ще се погрижим за всичко. Вървете си в къщи!
В отговор на това бащата се обърнал към пожарникара:
– Ще ми помогнете ли?
След това смело продължавал да изхвърля каманите настрани, за да се убеди, че синът му е жив или мъртъв. Копал 8 часа, 12 часа, 24 часа, тридесет и шест часа … накрая избутал един голям камък и чул гласът на сина си. Бащата го повикал по име и чул:
– Татко! Аз съм татко! Казах на другите деца, да не се безпокоят. Казах им, че ако ти си жив, ще ни спасиш. Нали бе ми обещал: „Каквото и да се случи, винаги ще дойда да ти помогна!“ И ти го направи татко!
– Как сте там? – попитал бащата.
– Останахме 14 от 33, татко. Всички сме уплашени, гладни и жадни. Всички те чакахме. Когато зданието се срути, се образува ниша, която ни спаси.
– Хайде, синко, излизай!
– Не, татко! Нека другите деца да излязат първи, защото зная, че ти при всички случаи ще ме спасиш. Каквото и да се случи, ще ми дойдеш на помощ!

Ахтамар е остров на езерото Ван, намиращо се в източна Турция.
Произхода на името на острова, което е на арменски се губи във вековете. Останала е само легендата за трагичната любов на безстрашен юноша и девойка Тамар.
Острова е населяван още от древни времена. През Х век арменският цар Гагик Арцруни заповядал на архитекта Манвел да изгради на острова царска резиденция.
През 1113г. комплекса е преобразуван в манастир и до 19 век е останал център на Ахтамарската Арменска църква. През 21 век църквата става предмет на търканията между Армения и Турция.
За съжаление от комплекса и елегантния дворец до нас е достигнала само малката църква на Светия кръст, построена между 915 и 921 година.
Струва си да загубиш половин ден и добирайки се от съседния остров, който се намира до градовете Ван, Татван, Битлис, да я посетиш.