Posts Tagged ‘чудо’

Те бяха обединили живота, пенсиите и интересите си

неделя, октомври 8th, 2017

unnamedБаба Петрана овдовя на 68 години. Със дядо Кольо много се разбираха, лоша дума не си бяха казали и всичко вършеха заедно. Но сега вече него го нямаше.

Възрастната жена дълго се въртеше около къщата, като шашардисана.  Не можеше да понесе самотата и искаше да умре.

Нищо вече не я интересуваше. Телевизорът си бръмчеше по цял ден , без да го погледне. Бе загубила всякакъв вкус към живота.

Спомените често я караха да плаче. Липсваше ѝ мъжът, който цял живот бе до нея.

– За какво да живея, по-добре да си сложа край на  живота.

Тя страдаше от диабет вече 15 години. И изведнъж реши да се тъпче с големи количества сладкиши, бонбони, сладоледи, … и всичко онова, което не си бе позволявала в предишните години.

Баба Петрана очакваше да изпадне в кома, но въпреки стреса и сладките неща, захарта ѝ бе в норма.

– Бог не ме иска, – каза си тя, – явно трябва да продължа да живея.

Синът ѝ със семейството си живееше в Португалия. Те много рядко си идваха. Когато умря дядо Кольо, синът ѝ предложи:

– Мамо, ела да живееш при нас.

– О, сине, – поклати глава Баба Петрана, – далечна земя, чужд език, непознати хора, изглежда по-зле и от смъртта.

– Омъжи се, – съветваха я приятели и познати, – не можеш оцеля сама, трудно ще изкараш на една пенсия.

Тя опита и се запозна с различни възрастни мъже, но те предизвикваха в нея отвращение. Въпреки всичко самотата я гнетеше.

Един ден ѝ хрумна спасителна идея.

Седна пред компютъра и написа в една от социалните мрежи:

“ Каня за съвместно живеене възрастна самотна дама“.

И чудото стана. Вече осем години в дома на баба Петра е празник.

Три възрастни, добре поддържащи се красиви възрастни дами всеки ден се веселяха и благодаряха на Бога, че са се събрали да живеят заедно. Те бяха обединили живота си, пенсиите и интересите си.

Имаха на разположение кола, вила, а другите апартаменти, които притежаваха, дадоха под наем и си докарваха не малък допълнителен доход.

Разхождаха се в парка, ходеха на басейн, театър, изложби, концерти, дори посрещаха гости.
Два пъти в годината бяха на почивка в някой курорт. И най-важното те изобщо не се караха.

Всеки се нуждае от капка внимание

понеделник, септември 25th, 2017

indexОблаците закриваха слънцето, но бе задушно и непоносимо горещо. Ани излезе от магазина и се насочи към колелото си, за да остави покупките в кошницата си отзад. Цяло чудо бе, че всичко се побра в нея, а бяха доста продукти, които бе взела от хранителния магазин.

Вече се канеше да яхне велосипеда си, когато една ръка я докосна по рамото. Ани се обърна и видя широката усмивка на дядо Дочо, грейнала на лицето му.

– Благодаря ти, – каза възрастния човек, – че винаги ме поздравяваш, когато минаваш край мен.

Дядо Дочо бе към 100-те. Единственото му занимание, бе да излезе от дома си, да постави един стол пред вратата си и да седне на него. Така наблюдаваше всички, които минаваха, а някои се отбиваха и обменяха с него клюките на махалата.

– Знаете ли, – каза Ани, – когато бях малко момиченце и баба ме водеше за ръка из селото, забелязах, че тя поздравява всички хора. Веднъж я попитах: „Бабо ти всичките ли ги познаваш?“ Помня, че баба се усмихна и каза: „Не. Но тук на село имаме обичай да се поздравяваме, независимо дали се познаваме или не“. На мен това много ми хареса и сега, когато отново дойдох на село, поздравявам всички, по стария обичай на това село.

– Да, така е, – потвърди дядо Дочо. – Едно време млад, стар, дете, възрастен, мъж или жена, всеки поздравяваше, когото срещне. Хубаво е, че знаеш за тази традиция, но времената се измениха. Сега хората в селото поздравяват само познатите си.

– Това няма значение, – усмихна се Ани. – На мен ми е приятно да поздравявам всички, особено, когато виждам някое тъжно лице. И когато поздравя, някой угрижен, натоварен с проблеми, а може би и чувстващ се самотен, той винаги вдига глава и ми се усмихва, и като че ли лицето му се разведрява.

– Добре правиш, моето момиче! Продължавай все така! Всеки от нас е нуждае от капка внимание, – каза ѝ с дълбока въздишка дядо Дочо.

Ани му се усмихна и каза поредното си:

– Здравейте!

Момчето, което се роди почти без мозък

вторник, септември 12th, 2017

originalПрез 2012 г. Ной се появил на белия свят, което бе уплашило и изненадало много професионалните лекари.

Момчето имало деформиран гръбначен стълб и отсъствал мозъкът. Имало по-малко от 2% сиво вещество.

Лекарите препоръчали да се прекрати бременността, защото смятали, че детето ще умре в агония, поради неспособност организма да изпълнява своите основни функции. Майката отхвърлила това решение.

Първоначалната причина за чудовищния дефект били последствията от  хидроцефалия. Не е имало случаи на оздравяване при такива мащабни повреждания на мозъка.

Отначало предсказанията на лекарите се сбъднали, новороденото момче било напълно неспособно да се справи с рационална дейност.

Но станало малко чудо, мозъкът на Ной започнал да расте. Този случай е един от най-уникалните в медицината.

Лекарите не вярват момчето да се възстанови напълно, но неговото оздравяване е пример за преодоляване на невъзможното.

Лекарите могат само да гледат и да се учат.

Вечно работещ велосипед

неделя, септември 10th, 2017

000000Американски учени вече повече от 10 години разработвали вечно работещ електрически велосипед. И накрая, те успели. Превозното средство работи за сметка на радиовълни. То може да се придвижва със скорост до 30 км / ч.

Учени и инженери от САЩ са демонстрирали електрическия велосипед по време на поредното изпитание. Чудото на техниката работи за сметка на радиовълни в широк диапазон.

Учените са подчертали, че този велосипед ще се движи вечно, защото количеството електроника по света нараства всяка година.

За сметка на работата на мотора и генератора на електроенергия специалистите успели напълно да преработят кинетичната енергия.

Генераторът е разположен в главината на предното колело, а биметалната рамка приема само радиовълни.

Подобна концепция вече е изпратена за по-нататъшни изследвания и са възможни големи продажби.

Безграничен басейн на покрива на хотел „Marina Bay Sands“, Сингапур

събота, септември 9th, 2017

marina-bay-sands-skypark-infinity-pool-sНай-известният безкраен плувен басейн, който се намира в хотел Marina Bay Sands е разположен в град-държава Сингапур.

Луксозният хотел „Marina Bay Sands“ се състои от три сгради, но най-голямата гордостта на комплекса е Sands SkyPark, която предлага великолепна гледка към града.

SkyPark е истинско архитектурно чудо на височина около 200 метра с грандиозен басейн. Когато се намирате в него, имате чувството, че тук е краят на света.

Но тези, които са уплашени за липсата на всякакви ограничения на водата, могат да не се притесняват, къпането в този басейн е абсолютно безопасно.

Всъщност, точно под „липсващия край“ има водосбор, който изкачва водата обратно, така че рискът от падане от огромна надморска височина е напълно невъзможен.

Мъж попаднал под кола, седейки си на диван

неделя, септември 3rd, 2017

03092017-car-in-the-wall-3Мъж попаднал под кола, седейки си на дивана в собствения си дом.

Полицаите от град Йорк, Англия, смятат случилото се за истинско чудо, защото при това странно произшествие няма загинали.

Късно вечерта шофьор, карайки двама пътника в автомобила си, не успял да овладее управлението на колата си и се врязал в стената на един дом. Автомобилът направила дупка в сградата и даже се запалил.

Жената и детето, които спели на втория етаж, успели да се измъкнат и не пострадали. Най-малко провървяло на мъжа, който бил в гостната и седял на дивана. Той получил сериозни наранявания на краката.

Що се отнася до самия шофьор, той и неговите пътници също били отведени в болницата с различни наранявания. След лечението шофьорът, чието име не се споменава, го очаква арест.

Успешният терапевт

неделя, август 27th, 2017

originalИма мъчителни моменти в живота на всеки индивид.  Но понякога на човек му става толкова тежко, че той не може да устои на предизвикателствата и се срива.

Трейси бе хоспитализирана с тумор в мозъка, който едва не я уби. Когато я докараха в болницата състоянието ѝ бе много тежко.

Лекарите успяха да отделят опасното образование, но по време на операцията възникнаха усложнения, които доведоха до реанимацията, а после и до последвалата я интензивна терапия.

Когато основната заплаха бе премахната, възникна друг сериозен проблем.

– Аз съм сама, а и тази мъчителна болка, – каза си Трейси след всичко, което бе претърпяла, –  няма надежда да оздравея.

Така Трейси вместо да се раздели окончателно със заболяването си, се превърна в пациент, готвещ се да умира. Човек, който нямаше за какво да живее. Тя се бе предала и нищо интересно, не очакваше в живота си.

Но един ден в стаята ѝ влезе неочаквано четириногата Даря. Куче с добри очи, излъчващи нежност  и подкрепа. То имаше опашка въртяща се от радост, като вентилатор.

Даря не бе нахална. Тя погледна пациентката на кревата и сякаш с поглед я попита:

„Мога ли да дойда при теб на кревата?“

А след като Трейси ѝ разреши вдигна муцунката си към нея и последва въпрос изразен със съчувствие в очите:

„Как си?“

Точно от това се нуждаеше Трейси. Като че ли тя намери някой, който да вярва в нейното оздравяване и искрено да го желае.

Кучето остана при жената. Скоро тя сподели с хората, които я обслужваха в болницата:

– Сега вече си лягам да спя щастлива.

Нещата за Трейси започнаха да се нареждат безпроблемно. Малкото куче успя това, което лекарите се мъчеха да направят от няколко седмици. То изцели душата ѝ. Само Даря инстинктивно разбра от какво се нуждае тази жена.

След няколко дни Трейси започна да отменя един след друг курсове на терапия. Тя не се нуждаеше повече от лечение и скоро бе изписана от болницата.

Даря направи малко чудо. Буквално спаси от ръцете на безнадежността своята нова стопанка.