Преди много години имало един стар немски професор, чийто живот със своята красота и радост изумявал своите ученици.

Един от учениците му решил да разгадае тайната му  и за това се скрил в кабинета на професора, където възрастния човек прекарвал вечерно време.

Вече било късно, когато предавателят влязъл в стаята. Той бил много изморен, но седнал на стола си и един час чел от Библията. След това навел глава и се помолил, след което казал:

– Господи, Спасителю мой, отношенията ни помежду ни не са се изменили.

Да познаваш Господа, е най-голямото постижение в живота. Всеки вярваш  трябва да се стреми към това, така че „отношенията му с Господа да не се променят“.

Прекарване в молитва и лично изучаване на Библията с любов и благоговение има добри последствия, които Господ прави за нас реални.

Един новоповярвал свидетелствал, че приел Исус Христос за свой Господ, след като прочел „петото Евангелие“. Това не било Евангелието на Матей, Марко, Лука и Йоан, а Евангелието на един вярващ, който се казвал Михаил.

Михаил бил истински и верен християнин, който обичал Господа. Той водел благочестив живот, бил като пети евангелист и Бог го използвал да свидетелства за Исус Христос.

Святия живот и доброто поведение говорят повече от всякакви думи. Ние сме писма, ежедневно четени от другите хора, които не познават Господа.

Много хора не четат какво казва Божието Слово за Христос, но те могат да видят Спасителя в живота на тези, които подобно на Михаил са получили Христовото спасение.

Експерти по почерка, твърдят че могат да определят характера на човек. Ние сме синове и дъщери на Бога, за това сме отговорни пред Господа и пред хората около нас за нашия духовен живот. За Христос хората съдят по естеството на нашия живот.

Писмата се пишат, за да могат да се прочетат. Но ако писмото е написано с неразбран почерк, как ще се разбере съдържанието му?

Писмата на някои хора много трудно се четат, защото са нечетливи. Нека да се погрижим  нашият християнски живот за всеки човек да бъде написан с ясен, кратък и лесен за четене почерк.

Нашият живот трябва да бъде чист, свят, последователен и угоден на Бога. В него трябва да има любов, милосърдие, кротост и доброта.

Фридрих Ницше е казал:

„Новото християнско понятие за любов, милосърдие, кротост и доброта в първи век е накарало света да направи преоценка на древните ценности и да приеме християнството“.

Италиански лекари провели неочакван експеримент в един от местните родилни домове в град Мантуа. Те се опитвали да разберат, какво може да намали болките по време на раждане. Оказало се, че жените трябвало да пеят по време на раждане.

Така лекарите посъветвали родилките не да викат, а да пеят. Резултатът бил поразителен. Пеенето значително намалило силата на болката по време на раждане.

Според експерти, по време на пеене в тялото на човека се изработва ендорфин, хормонът на радостта. Той снижава болката и успокоява.

Успоредно с това, пеенето разслабва мускулите и така се облекчава самия процес на раждане.

Освен това, песните отлично успокояват и децата. Когато дете плаче, разговорите не помагат. Тогава пеенето е по-ефективно.

При направени експерименти се достигнало до извода, че пеенето два пъти по-добре успокоява проблемните деца, отколкото музика или разговор.

Очевидно е, че майките вместо да говорят на децата си, за да ги успокоят, е време да им попеят.

Дойде един човек с котка при ветеринара. Бе летен сезон, семействата обикновено прекарваха на вилата.

На котката бе поставена диагноза трихофития. Ветеринарът обясни на собственика всичко и назначи лечение на животното.

– Да-а-а, – каза собственика на котката, – не знам какво да правя. В къщи са жена ми и двете ни малки деца, могат да се заразят. Добре, ще измисля нещо.

След месец котката е при ветеринара за преглед. Всичко е чисто.

Ветеринарът пита:

– А домашните ви не се ли заразиха?

– Не, – каза мъжът. – Наех на котката отделна квартира за един месец. Тя се намираше между дома и работата ми. Два пъти на ден отивах до работа си и съответно хранех и обработвах животното. След това се прибирах в къщи …

Този господин  по мъжки беше решил  проблема.

Съществува древна поговорка, която казва: „Всички пътища водят към Рим“.
Може би в миналото да е било така, но днес лесно можеш да се заблудиш на кръстопът.

Пътят, по който вървиш, лесно може да те доведе в обратна посока.

Най-добрият начин да постигнеш целта си е да се обърнеш към надеждна пътна карта или към някой, който добре знае верния път.

Не всички пътища водят към Бога, както мислят някои. Защото съществуват пътни заграждения, които не дават на човек да достигне до Бога. Такава преграда е греха.

Но Бог ни е дал пътна карта – Библията, Той ни е дал и Водач, който знае пътя и може да ни го показва – Исус Христос.

Исус не каза: „Аз съм един от пътищата към Бога“, Той каза: „Аз съм пътя….“

Това не е високомерие, ограниченост и недостиг на милосърдие. Това е истината, защото Христос дойде от небето, за да плати нашите грехове.

Върви след Христос и никога няма да се заблудиш.