Неотдавна, в Шанхай, Китай, е открит нов природонаучен музей. Фасадата на сградата е напълно отразява темата на музея. Формата наподобява раковина, външна част е съствена от зелена стена, клетъчна структура и планински склон. Архитектите смятат, че музеят ще се превърне в любимо място за жителите на града.
Застроена площ от 44517 метра е проектирана като усукана черупка на охлюв.
Сградата има оригиналната фасада. Северна напомня на скалисти склонове, а южната е проектирана като зелена стена с катерещи се лозя. Покрив се завърта по спирала, той има покритие от зеленина. Интеграция на растения от сградата ознаменуват хармонията на човека и природата, същевременно това е един вид абстракция на основните елементи на китайското изкуство.
Музеят със свръхсъвременни технология предлага на посетителите възможност да изследват околния света чрез дисплей. По този начин е възможно да се видят над 10000 експоната от цял ​​свят. Също така в музея има 4D кино, зала с експонати и открита градина.
Фоайето на музея е 30-метров атриум, през която се влива слънчевата светлина, която се филтрира през матирано стъкло, напомнящо на клетъчната структура на растенията или животните.

Преди няколко години, в Интернет беше станало популрно видео, в което се показваше как с помощта на мобилен телефон могат да се приготвят пуканки.
А може ли да се свари яйце?
Предлагам сами да направите оценка. Параметрите на телефона са 700мA /ч, 4 В, времето на въздействие t = 30 минути. Средно тегло на яйце без черупка е 50 грама = 0,05 кг. Нека специфична топлина на водата е равна на 4200 Дж / (кг / К). Мощността на батерията е 2,8 Вт. До колко градуса – del T е способна батерията да нагрее яйцето, ако се счита, че цялата енергия отива за нагряване.
del T=N/t/(C/m)=25 градуса. Ако яйцето е при стайна температура, нагряването настъпва при около 50 градуса. При тази температура, протеините се сваряват. Това означава, че има теоретична възможност за сваряване. И в действителност?
Преди време направих такъв експеримент, поставих яйцето между два „говорещи“ телефона. Може би нещо се обърка, тъй като ефект нямаше. Не само не се свари, но дори и не се затопли. Може би охлаждането на повърхносттите е по-бързо от излъчването. Освен това самото излъчване може да е било насочено в друга област, и т.н. А вие какво мислите за това?

В ерата на плейстоцена в Южна и Централна Америка са живели глиптодони, Това са гигантски роднини на съвременните броненосци.
Техните габарити и размери са били като на Volkswagen „Beetle“.
Съществуват доказателства, че индианците са ги ловили, а черупката им използвали като укритие при лошо време.
Предполага се, че хората напълно са унищожили глиптодоните преди много хиляди години.

Проектът на този оригинален дом е разработен от архитект Хевиер Сеносиан.

Домът Nautilus е създаден по заявка на четиричленно семейство. Сега той се е превърнал в рядка забележителност в Наукалпан де Хуарес.

Никъде в света няма да видите такъв дом с формата на раковина. Архитектът не само е копирал формата на черупката, но я е взел и за основа.

В центъра на къщата се намира просторна дневна за подовата настилка, на която служат декоративни, низко растящи, сенколюбиви растения. Три каменни пътечки водят към стаята на децата, които много приличат на удобни пещери, и спалнята на родителите.

Дневната има кръгла форма. Тук са поставени удобни, меки дивани. На стената виси телевизор. В това помещение може да се събере цялото семейство и да обсъди общите проблеми или просто да прекарат времето си заедно.

В зданието има приказна атмосфера. За това помагат множеството витражни прозорци и мозайки. В стаята напълно отсъстват прави линии и ъгли.

Светлината в дома идва от кръгъл прозорец, разположен така, че през деня не се включва допълнително осветление.

Спалните са светли и необичайни, защото мебелите са оригинални съответстващи на дома. Какво да кажем за спалното бельо – дизайнерът и за него е помислил. Интересни са възможностите за творческо и висококачествено спално бельо, които могат да бъдат намерени тук. A бельото е половината от комфорта в стаите.

Банята изцяло е покрита с мозайка. Това не са само стени и под. Даже мивката и ваната са като изсечени в скала, украсени с мозайка от фаянс.

За построяването на дома е използван гранкрит. Той е огнеустойчив и як цимент. Този материал осигурява отлична топлоизолация на помещенията.

Район е земетръсна зона. Дизайнерът на проектът е взел в предвид това и освен всички останали достойнства, тази къща устоява и на земетресения.

Ние всички знаем закон за естествения подбор на Чарлз Дарвин. Според него всички същества са произлезли от някакви първородни клетки, които се делили и вървели по своя еволюционен път. Това довело до голямо разнообразие на видовете. Всеки от тях си имал свой собствен начин за самосъхранение и самозащита.
Един от начините да оцелее капината са бодлите й. Те предпазват цветовете и плодовете й от нападение. Добър пример за такава защита са кактусите.
Когато костенурката почувства опасност тя се крие под черупката си.
Трети пример на успешна стратегия за оцеляване е огромния размер и несравнимата сила на слона. Той е спокойно тревопасно животно, което никой не закача, докато не го закачат. Слонът не се страхува, от никого и за защита не са му нужни нито бодли, нито черупка.
Ние, хората също имат различни защитни механизми. Загрижени сме повече за психическото си оцеляване, отколкото за физическото. Страхуваме се да не претърпим емоционална болка или обида. Ние имаме много страхове и слабости. Чувстваме се уязвими и неприети във враждебно обкръжение. Някои от нас имат емоционални механизми за защита, като растенията наподобяващи тръни.
Понякога, за да защитим нашето меко и чупливо  „аз“, ние крещим, обвиняваме и критикуваме околните. Ставаме саркастични, за да държим другите на разстояние. Така се чувстваме в по-голяма безопасност. Със всичко това казваме: „Погледни, колко съм страшен „?
Други реагират на емоционалните заплахи, като се скриват в „черупката“ си, като демонстрират безчувственост.  Но в такава обвивка оставаме самотни и изолирани.
Малцина от нас чувстват вътрешна сила, мир и хармония в себе си. В този случай ние можем да пренебрегнем обидите и нападките от страна на другите, както слона не вижда комар на гърба си.
Именно тогава ше можем да поддържаме вътрешния си мир и няма да участваме в малките и недостойни игри за самоутвърждаване, на който другите играят. Ще се научим да разбираме и да прощаваме.
Какво сте вие кактус, костенурка или слон?