Пред вас е логото на белгийските авиолинии. Първоначално то е имало съвсем друга форма.

Под натиска на общественоста или по-скоро на пътниците, се е наложило да го променят.
Как е изглеждал първоначалния вариант?

Отново са ви необходими допълнителни знания. Но ако човек е способен да отговори на всички въпроси, би ли се стремял към познанието? Само недостигнатите хоризонти привличат със своята тайнственост.

Тук не е нужно магия или фокус, а само желание да се намери необходимата информация, за да се допълни „базата данни“.

Ако не желаете много да се ровите и сами да търсите отговорът на въпроса, можете да прочетете самия отговор. И това е начин за добиване на знание.

Отговор:

Оригиналното лого се е състояло от 13 точки. Това количество, за много от пътниците от Италия и САЩ, се смята за нещастно.

За да не загуби клиентите си компанията решила да промени търговския си знак.

В избора между „12“ и „14“ дизайнерите се спрели на последното число. Те се страхували, някои от пътниците да не направят аналогия с 12-те апостола.

Подобни изменения са обичайна практика. В много западни хотели няма 13 етаж и стая с такъв номер.
А в Китай по същата причина пропускат числото 14. Изглежда белгийците на планират да летят нататък.

В устата на нихилиста Базаров Иван Тургенев е сложил израза, че природата – не е храм, а работилница. Но италянският екоархитект Джулиано Маури е създал уникален „Жив храм“ под открито небе, където вместо стени има тесни алеи, а вместо таван, преплетени клони на фона на безкрайното небе.

Своето последно творение Джулиано Маури е нарекъл Cattedrale Vegetale. Първите насъждение той е поставил в подножието на планината Арера в покрайнините на италянския град Бергамо през 2001 г.

Архитектът е починал осем години след това, а днес за „Живия храм“ се грижи синът му Роберто Маури.

Създаването на скелета отнема доста време, това е продължителен процес. Той е бил завършен през през 2010 г. в рамките на Международната година на биологичното разнообразие, която се е провела под егидата на ООН.

Храмът е образуван от пет базилики, състоящи се от 42 колони, сплетени от елови стволове и дъски от кестен и орех. Вътре във всяка колона е посадена фиданка на габър.

Според автора, с течение на времето, разсада трябва да израсте, унищожавайки изкуствената рамка преплитайки се и образувайки с короните си  живи стени и таван. Пред нас е „грубата“ версия на храма, която през годините ще придобие нова съвършенна форми.

За да видят този шедьовър тук идват много туристи, творчески личности и религиозни поклонници, които могат да се почувстват по-близо до Бога.

Италиански Cattedrale Vegetale не е единствената „зелена“ църква, в Нидерландия има копие на Нотр Дам дьо Пари, също направено от насъждения на дърветата.

В САЩ е публикуван текст от библейската книга Битие, първата книга от Стария завет, в която на местата, където се споменава за Бог, името Му е заместено с името на американския рапър Kanye West.

На някои места, вместо името на музиканта е поставено Yeezus, това е името на последния албум на певицата, издаден през 2013 година.

„В началото Kanye е създал небето и земята“ – с тези думи започва книгата, създаден от трима братя-американци. Тя бе публикувана в плътно черно покритие и се продава по Интернет за 13,77 долара.

Според авторите, книгата не е подигравка с музиканта или възхвала за него. Просто те са предложили свой вариант на това, как Библията може да изглежда в съвременния свят.

В резюме братята са заявили, че всяко поколение създава свои шампиони, суперзвезди или други значими личности, които движат „еволюцията“.

„Последните иконите са Франк Синатра, Мерилин Монро, Джон Ленън и Майкъл Джексън. За „Поколението Y“ Kanye West е не само най-големият шоумен, но също така и в известен смисъл духовен водач „, – пояснили авторите.

West започва да се изявява в началото на 2000- та година. До сега, той е пуснал седем студийни албума. В сметка на артиста има повече от 21 милиона продадени албума и 66 милиона законно изтеглени албуми в дигитален формат. Певецът през своята кариера е получил 21 статуетки „Грами“ и е номиниран за тази награда 53 пъти.

Румен мина с бързи крачки между симетричните купове от компютърна памет и някъде в средата мярна тази, която му трябваше. Носеше сини дънки и памучна зелена риза.

Високата му фигура се открояваше между три компютърни екрана с формата и големината на огледала. Обстановката приличаше на пробна в универсален магазин.

Румен бе истински гений. От дванадесетгодишен  проектираше и разработваше компютри.

В желанието си да намери най-ефективен интерфейс, бе преправял тази системата безброй пъти. Използваше множество клавиатури, гласово активиране, виртуална реалност и говорящи холограми.

Всичко край него се променяше. Само Румен оставаше единствената константа на постоянно променящото се уравнение.

Радко почука на вратата, но Румен не го чу, затова бутна вратата и влезе.

В това време Румен се стрелкаше покрай стъклените екрани, на които просветваха данни. Той жестикулираше, докосваше и преместваше неща от един екран на друг.

Някакво странно приспособление за глава покриваше едното ухо на Румен и прибавяше  към дясното му око допълнителен миниатюрен екран, дълъг, колкото човешки пръст.

– Някой ден ще вляза тук и ще те намеря вграден в хардуера, – засмя се Радко.

Тъй като Румен не бе забелязал влизането на приятеля си, се стресна от гласа му.

– Можеше поне да почукаш, – недоволно реагира Румен.

– Как може при всичката тази неразбория от технологии, да не си сложиш звънец? – скастри го на шега Радко. – По-добре си вземи куче.

Лицето на Румен се сгърчи от негодувание.

– Имам си куче, но го оставих в къщи, защото пикае навсякъде и ми изгриза сумати кабели.

Изведнъж двамата приятели избухнаха в смях, който освободи напрежението създало се между двамата. След това Румен се ти, защо бе дошъл Радко.

В града им гостуваше специална научна изследователска експозиция и двамата беха взели решение, имено днес да я посетят, но както винаги Румен бе забравил.

Той забравяше дори и да яде, като застане между компютрите. Та какво да кажем за другите неща, просто нямам думи…..

В Бразилия затворниците също се занимават с определена трудова дейност.

В затвора Санта Рита ди Сапукаи, близо до Сан Пауло, те помагат на страната си да стане екологично чиста.

За да намалят присъдите си, те изпълневат извънредна работа.

В затвора са инсталирани стационарни велосипеди, които са свързани към портативен акумулатор.

Когато затворниците въртят педалите, те изработват ток, които отива за осветяване на улиците в града.

24 часа работа на такъв велосипед са равни на минус един ден от присъдата.

Тази програма също помага на затворници да бъдат в добра форма.