Ясно и студено утро. Стотици зрители бяха накацали по хълма, за да наблюдават състезанието. Много от тях бяха цели семейства, пропътували хиляди километри за подкрепят някой от децата си.

Лицата им бяха напрегнати. Очите им следяха само играчът, който ги интересуваше. Те крещяха и викаха, скъпоценните за тях имена.

Това бе изтощително съревнование, поради неравния и труден терен. При всяко бягане имаше по стотина конкуренти.

Наближаваше финала за момичетата до 10 годишна възраст, оставаха още около 500 метра.

Изведнъж 40 годишна майка облечена в костюм и лачени обувки, затича от страни на пътеката. Тя не виждаше другите бегачи, а само своята дъщеря. Жената тичаше неловко, косите ѝ се разпиляха, но тя не им обърна внимание. Трябваше да насърчи детето си. Започна да вика:

– Давай, Дидка, тичай!

Момичето нямаше никакви шансове за победа, а майка ѝ крещеше, разкъсвайки сърцето си от напрежение:

– Не спирай, давай! Победи, мила моя!

Момичето губеше сили. Получи спазми в мускулите си. Не ѝ стигаше дъх. Залиташе. Беше много уморена. Всеки момент можеше да се строполи.

Но когато чу гласът на майка си, момичето изведнъж се промени. Изправи се. Уравновеси стойката си, започна да тича в ритъм и пресече финала.

Майка ѝ я пресрещна със широко отворени ръце. Двете се прегърнаха и паднаха на тревата. След това викаха и се смяха. Това бе прекрасно време за двете.

Ние всички се уморяваме в състезанието на живота. Пред нас се изпречват предизвикателства и препятствия, но Бог ни вижда в нашата слабост и когато сме обезсърчени, за това ни съчувства.

Може да си мислите, че сте сами, но знайте, Той работи заедно с нас. Дава ни сила и насърчение, които получаваме, когато слушаме глас Му.

Цонка и Митко бяха в колата и пътуваха.

„Странно, – помисли си Цонка, – защо изглежда толкова стара и ръждясала?“

Изведнъж колата започна да ускорява, явно спирачките бяха отказали. Митко непрекъснато натискаше педалите, но спирачките не задействаха.

Колата се понесе по магистралата със страшна скорост.

Цонка осъзна, че трябва да скачат. Тя отвори вратата от към себе си и видя канавка, а в нея локва.

– Трябва да скачаме, – каза Цонка на мъжа си.

Неочаквано Митко премина през нея и скочи сам от колата. Цонка забеляза от отдалечаващата се кола, как мъжът ѝ след скока падна право в локвата……

Колата се движеше с бясна скорост и Цонка не знаеше какво ще се случи по-нататък.

„Ако продължа, – помисли си тя, – ще се блъсна и ще умра, а ако скоча не знам какво ме очаква там долу“.

Накрая Цонка реши и скочи. Полетя в някаква пропаст и …. се събуди.

– Сънят явно ми показва, колко много е разбит моя живот (колата), – каза си разстроена Цонка. – Заедно с Митко се движим с огромна скорост към финала на този семеен живот. Как няма да наберем такава скорост, когато купихме кола и взехме апартамент чрез заем от банката?

Не бе нужно много да се напряга да тълкува съня си. Само след минута телефона звънна.

– Цоне, не ме чакай, отивам си. – съобщи ѝ Митко. – Няма да се върна повече при теб….

„Да, той скочи сам – помисли си Цонка, – и ме остави да се движа с тази ненормална скорост, – с две деца на ръце, без пари и голям дълг за изплащане на апартамента“.

Това бе шок за нея. Какво можеше да каже? Тя наистина бе скочила в пропастта…

Изведнъж нещо се проясни в мислите ѝ и тя реши за себе си:

– Ще се справя с всичко и нещата ще се наредят.

Предателството на мъжа ѝ бе неочаквано и той действително скочи, но падна в локвата…..

Много са интересни състезанията, особено лекоатлетическите. Напрежение преди старта, изражението на лицата на състезателите устремени към финала, съсредоточените им погледи. Колко е приятно да видиш радостта на всеки получил награда си.

Ние поздравяваме и тези, които са постигнали личен рекорд, дори и да не са спечелили състезанието. Радваме се заедно с тях, защото са постигнали нещо повече от преди.

И в християнският ни живот е така. Всеки ден можем да се стремим да служим на Бога по-добре. Ние постоянно общуваме с Него и трябвало да копнеем за по-силна вяра.

Исус казва, че Той е лозата, а ние сме пръчките. Когато пребъдваме в Него, даваме плод.

Нека положим всички усилия за да принасяме добър плод, като тичаме към целта, да се уподобяваме на Христос и да пребъдваме в Него.

Господи, помогни ни да дадем днес най-доброто от себе си, за да бъдем верни твои ученици.

През 1912 г., на 5-те Олимпийски игри, които са се провели в Швеция, в състезания по борба участвали 170 състезатели от 18 страни.

На финала средна категория достигнали шведът А. Алгрен и финландецът И. Белинг. Тяхната борба продължила шест часа.

В този продължителен двубой никой от участниците не постигнал преимущество. За това на двамата били присъдени сребърни медали.

Това е била една упорита изпълнена с напрежение борба, където спортистите е трябвало да проявят твърдост до самия край.

Готов ли сте за такъв двубой?

Противникът ви, както преди се стреми да ви победи, въпреки че сте уморени, изчерпани и дори не искате да продължите тази срещата.

Останете постоянни и непоклатими във всяка борба, която участвате или ще бъдете включени в бъдеще.

„Аш-Шабаб“  е единствения клуб в света, който е могъл да изиграе два мача за един ден през 1999 г.

Това се случило поради лошото планиране на Саудитската федерация по футбол.

В резултат на това отборът трябвало да играе срещу два състава. Основно в Рияд в финала за купата на принца на Саудитска Арабия , срещу отбора „Ал Хилал“, а също и във финален мач на турнир в Сирия.