Екип от учени от Колумбийския университет в Ню Йорк, е разработил прототип на видеокамера, която не изисква захранване. Устройството е в състояние само да си осигури енергия. Камерата работи само в условия на добро осветяване.
Специалистите са създали за камерата пиксел, който не само регистрира падащата светлина, но и я преобразува в електрическа енергия.
По този начин, устройството работи като нормална камера за получаване на изображения, и като слънчева батерия. Сензор постоянно променя режима в процеса на работата. Той превключва за част от секундата от режим за запис на режим за получаване на енергия.
Прототипът е с корпус напечатан на 3D принтер и има разрешение 30х40 пиксела.
Камерата може да се използва за зареждане на други преносими устройства като телефони и часовници, когато няма нужда от видеозапис.
Към камерата може да се включи акумулатор за съхраняване на енергията.

В сряда на 8 април в Токио неочаквано е паднал сняг. Според местните метеоролози, още преди неделята в столицата ще доминира студено време и силни дъждове.
Трябва да отбележим, че в понеделник на 6 април в Токио времето е било горещо, термометарът е показвал 22 градуса.
Каква е причината за такова влошаване на метеорологичните условия, което е типично за средата на зимата, метеоролозите не знаят.
В момента в префектура Нагано снягът е достигнал 6 см, а в префектура Точиги – 2 см.
В Япония вече е цъфнала сакурата. Нейния цъфтеж японците свързват с окончателно установяване на пролетта.
Последният път, априлски снеговалеж е имало в Токио преди пет години.

Велосипедът безпорно е най-икономичния вид транспорт, но от постоянното въртене на педалите човек се уморява. За това новият велосипед на бъдещето Solarbike има електрически двигател, който се захранва от слънчеви батерии.
Батериите са поставени на колелата на велосипеда, а акумулаторът е вграден в рамката му. Достатъчно е да караш велосипеда няколко часа на слънце и след като батериите се заредят, можеш да изминеш 80 км само на акумулатор. Ако той се изтощи, можете да въртите педалите.
Велосипедът е разработен в столицата на Дания Копенхаген, а това съвсем не е най-слънчевия град на планетата. Ако на север слънцето е достатъчно за пълноценно каране, какво да кажем при нашите условия? Тук такъв велосипед може да стане незаменим.
Solarbike може да поддържа скорост 25 км/ч, без да се изисква допълнително въртене на педалите. Съвместно със усилията на човек велосипедът може да достигне скорост до 50 км/ч.

Темата за тоалетните на Запад предизвиква боязън и срам или я свързват с хумор.
За милиони хора в развиващите се страни, това не е причина за смях, а проблем свързан с нехигиеничните условия на живот.
Хора живеещи при различни условия, разрешават ежедневните си проблеми по необичаен начин.
Днес ще ви разкажа как е устроена една тоалетна в Япония, в която е приято да влезеш.
Еико е на 61 години и живее в Токио.
Тъй като тоалетната в универсалния магазин се намира близко до домовете, жените често идват тук, когато правят покупки в магазина.
В детството на Еико обществените тоалетни не били много чисти, а сега в тази, която тя поддържа, ухае приятно и се чува ненатрапчива хубава музика.
В дамската стая, която е до тоалетната, жените могат да си заредят телефоните, да погледат телевизия и да си направят масаж на краката.

Днес подрастващите и компютърът са почти неразделни. За тях това е съвсем естествено, както за родителите телевизора едно време. Мненията на майките и бащите по отношение на компютъра се разделят.
Едни забраняват на децата си да работят на компютъра, освен ако не е свързан с обучението им. Други им позволяват, като се стараят да ги отделят от време на време от екрана.
Трябва ли да не даваме на децата си лаптопи, таблети и смартфони?
Днес децата ни живеят в съвършенно други социални условия. Изследвания са доказали, че социализация на децата става чрез общението в Интернет. Ако един тийнейджър не се свързва по Интернет с приятелите си, той изпада от тийнейджърската среда. Можете да вземете от детето таблета или компютъра, но тогава не се учудвайте, че той няма приятели и взаимоотношения с връстници си, и че в училището никой не го разбира.
Разбира се, във всяко нещо трябва да се проявява мъдрост. Според психолози и лекари, броят на тийнейджърите, пристрастени към компютъра, расте ежегодно.
От една страна, социалните мрежи са чудесна възможност да се намерят хора със същите интереси, загубил се приятел или някой който е твърде зает и не можеш да се срещнеш с него в ежедневието. Това е една възможност за срамежливите да говорят откровено и да намерят събеседник.
Но виртуалното общение не може да замени реалното. Можете да чатите в мрежата със стотици приятели и да си останете самотен. Общението в мрежата може да помогне за изграждане, развитие, творчество, а може да бъде и обикновенно бъбрене. По-често се обсъждат реални проблеми или нещо интересно. Повечето от разговорите са от рода на: „Пътувах, това са снимките“ или „Купих си това, виж“ и т.н.
Как да помогнем на едно дете да не става зависимо от виртуалния свят?
Наслаждавайте се на общението с децата си. Вникнете в техния свят, работете с тях, не ги отпращайте към монитора, радвайки се, че не хулиганстват на улицата и не пиянстват. Вируалния свят е коварен. Детето прави всичко, за да завоюва авторитет в обществото и най-вече между връстниците си.