Учителката разказвала на учениците си, че човек има някаква цел в живота и трябва да изпълни своето предназначение. След края на урока ги попитала:
– Какво бихте искали хората да казват за вас, когато умрете?
Иво с тих глас прошепна:
– Бих искал да стана прочут лекар. Да спася живота на много хора и да излекувам много деца.
– Браво, Иво, а ти, Мими?
– Много бих искала да кажат за мен, че съм била добра майка и баба, че това, което съм правела е доставяло радост на всички.
– Радвам се за теб, Мими. А ти, – обърнала се учителката към Георги, – какво би искал да кажат на твоето погребение?
– Вижте! Той вече не подскача и не шава. Укротил се е най-накрая….

В живота често попадаме в различни ситуации, в които трябва да преодоляваме негативните емоции.
А как да направим това с най-малко щети за себе си?
Отоворът на този въпрос можем да намерим лесно в притчите, защото те е илюстрация на някакъв проблем.
Оказва се, че притчата е необходима, преди всичко, за да намираме изход от всяка ситуация. Тя включва не само как да излезем от ситуацията, но и как да променим положението в полза за себе си.
Притчата е история, която в повечето случаи изглежда като приказка. А добрата приказка носи в себе си морален урок. Това е много важно за възпитанието.
Притчата предизвиква размишления над някакъв проблем или ситуация. Тя винаги съдържа пояснение над, което ако размишляваш, можеш да направиш живота си по-добър.

Александър Македонски активно се отдал на „чувствения“ свят и попаднал под силното влияние на хетерата Фелида.
Виждайки, че това пагубно ще повлияе на държавата, Аристотел помолил Фелина да остави Александър. Тя се съгласила при условие, че я качи на гърба си и я поноси и стаята.
Не виждайки друг начин за решение на проблема, Аристотел отстъпил ….
В разгара на „препускането“, в стаята влязъл Александър и видял как Фелин е яхнала философа.
Смутен Аристотел казал на Александър:
– Виж какво прави с мен стария и мъдър човек. А представяш ли си в какво може да те превърне тя?
Този урок за царят бил достатъчен.

Човек трябва понякога да се посмее и над себе си, иначе ще откачи…
За това, за съжаление, знаят много малко хора и за това в света има толкова много луди.
Живея и не ми е скучно.
Главо моя, ти постоянно мислиш, че е по-добре да забравя, за да бъда в безопасност.
За да научиш ходовете наизуст, ти никога не действаш по план.
За това пък всеки жизнен урок за теб не е от полза, по-скоро е лишен от дълбок смисъл.
Благодаря ти, че не ми даваш да се съгласявам със всичко, което става с мен. Че можеш да различаваш истината от лъжата.
И въображаемото няма да се обърка с настоящето…..

Норвежкият преподавател по етика Тобиас Стааб е намерил ново приложение за игровия сериал The Walking Dead за зомбита. Той го е превърнал в помощно средство в учебния процес.
Учениците преминават през играта на урока, а след това обсъждат повдигнатите в епизода етични въпроси.
Самият учител твърди, че играта е от полза на класа, защото предлага на учениците куп неочаквани морални въпроси и най-важното въвлича ги в процеса на обучение, което помага за по-доброто усвояване на материала.
Едно от момичетата, което посещава уроците на Стааб признава, че дори и по-добрите ученици учат само преди изпит. А в тези часове по етика тя и нейните приятели, благодарение на мотивацията от играта, се ориентират много по-свободно в материала.