В Непал и Индия, често могат да се видят да вървят по улицата мъже, включително и полицаи, които се държат за ръцете.

В това поведение няма нищо лошо.

Така мъжете обозначават своето приятелство, което няма нищо общо с хомосексуални отношения.

Най-накрая настъпи дългоочакваната пролет. Природата се събуди след дългата студена зима. По улиците бе топло.

Прекрасно пролетно време. Слънчевите лъчи стопляха не само природата, но и всичко около нас, а това е нова любов, време на надежда, първите цъфнали цветя, зелена трева, нови листа по дърветата …..

Ухае на пролет. Излизаш на улицата, за да поемеш с пълни гърди чист въздух и да се радваш на топлите лъчи на слънцето, стоплящи тяло, сърце и душа.

А студентите в такова време трябваше да седят и да слушат поредната скучна лекция. От тихият монотонен глас на преподавателят, някои от тях даже задремваха.

Изведнъж се усети някакъв порив на вятър.

Нещо се промени наоколо.

Вратата на аудиторията се отвори широко и високо слабо момче, без да обръща внимание на преподавателя, извика силно към всички студенти:

– Защо седите? Човек в космоса!

Всички се разшумяха. Отвред се чуваха въпроси:

– Как?

– Кога?

– Къде?

В един миг, всички хукнаха навън. Излязоха на улицата, а там вече имаше много народ. Всички се смееха и се шегуваха. Заедно с останалите хора студентите се насочиха към Червения площад.

Никой не ги беше канил на митинг. Всичко стана спонтанно, стихийно. Хората вървяха гордо вдигнали глава. Усмихваха се, пееха, танцуваха.

Настъпи небивал празник. Беше 12 април 1961 година.

Музиката гърмеше от съседния апартамент. Изобщо не можеше да се спи, а сутринта всички отиваме на работа и трябва да сме отпочинали.

– Маноле, – каза Лиляна на съпруга си, – иди, поговори с тях и ги помоли да намалят звука на радиоуредбите си, минава вече 22 часа.

Той отиде, но го срещнаха с подигравки и тръшнаха вратата пред него, а музиката изобщо не намалиха. Докато се прибираше Манол се ядосваше на неразумното им поведение.

На другата сутрин той се приготви да напише гневно писмо до управата, че не спират да тормозят цялата улица със шума си, който създават с тяхната компания.

Но изведнъж Манол си спомни за радостта на хората, с които се чувстваше страхотно. Представи си прекрасните си деца и внуци. Пред очите му започнаха да преминават множеството благословения, с които Бог бе изпълнил неговия живот и този на близките му.

Само за няколко секунди всички неприятни емоции се изпариха.

През следващите няколко часа Манол усещаше как гнева напира, но той отново си спомняше колко благ към него е бил Бог и лошите мисли отминаваха.

Манол започна да разбира все по-ясно на какво иска да го научи Бог.

„Трябва да държа здраво всичко, което е истинно, честно, праведно, любезно и благодатно, – помисли си Манол, – защото ако го правя гневът, злобата и грехът ще бягат от мен. Ще имам живот изпълнен с мир такъв, за какъвто копнеем всички“.

Когато сме гневни, можем да намерим мир, като си припомним всички Божии благословение, които сме получили даром.

В американската столица много по-рано е започнал фестивала на цъфтенето на вишните. Причината за това, е че дърветата са цъфнали по-рано от обичайното.

Основната част на фестивала се провежда на алеята на сакурата около басейна на Tidal близо до мемориала на  Джеферсън.

Хората излизат на улиците на столицата, за да се полюбуват на цъфналите вишни.

Този фестивал се провежда всяка година през април и привлича милиони туристи. В рамките на празника се провежда конкурс за красота, пускат се балони, маршируващи оркестри изнасят концерти, има изпълнения на известни личности и много други прояви. Фестивалът продължава четири седмици.

Честването на този празник е свързан с отбелязването на дружбата между САЩ и Япония. През 1912 г. Озаки Юкио, кмет на Токио, е подарил три хиляди дръвчета сакура на окръг Колумбия. От тогава всяка година се провежда традиционен фестивал на цъфтенето на вишните.

Лозан се върна весел у дома си. Майка му погледна радостното му и сияещо лице и го попита:

– Какво се е случило с теб, та си толкова щастлив?

– Мамо, аз победих!

– Кого си победил?

– Играех с приятелите си на улицата. Наблизо имаше ябълкова градина. Ники предложи да си наберем от нея. И ние тръгнахме, но когато стигнах до оградата, един нежен глас ми каза: „Недей, това не е хубаво“.

В същото време един груб глас ми извика: „Какво чакаш, отивай! Виж, другите вече влязоха в градината. Там има много ябълки, стопанина няма да забележи нищо“.

Но нежният глас отново се обади: „Недей, това ще увреди и осакати душата ти“.

И аз се върнах. И колкото повече се отдалечавах от там, толкова повече сърцето ми се изпълваше с радост.

– Браво, – похвали го майка му. – Ти си удържал истинска победа.