Самоизгарянето на вдовици отдавна се практикува не само в Индия, но и сред индусите в Непал.
Въпреки това, племето невар измислило начин как да избегне това.
Момичетата на десет години символично ги женели за дървото, което се смята за въплъщение на бог Вишну.
Ако бъдещ мъж на неварка умирал, никой не можел да накара вдовицата му да иде на кладата, тъй като Вишну си оставал нейн пълноценен съпруг.
Всяка седмица Антоанета излизаше с приятелката си Боряна и нейното куче Боби на разходка.
Веднъж срещнаха две големи кучета. Боби реши да ги закачи. Боряна и собственика на големите кучета се опитаха веднага да разделят домашните си любимци.
Антоанета само гледаше и си мислеше: „Ако решяха тези кучета можеха да схрускат набързо Боби и дори да се огледат за още. Боби е умно пале и би трябвало, съобразявайки се с размерите си, винаги да поставя Боряна пред себе си“.
По време на разходката Антоанета сподели с Боряна:
– Ти знаеш, че съпругът ми има сериозни здравословни проблеми. Притеснявам се, как ще се справя в тази ситуация финансово и физически, докато се грижа за него.
Боряна попита приятелката си:
– Мога ли да се помоля за теб?
Антоанета смутено кимна с глава. Искрената молитва на Боряна, припомни на Антоанета, че тя прекарва повече време в притеснения, отколкото в молитва.
Изведнъж Антоанета осъзна грешката си и си помисли: “ Колко много си приличаме със Боби. Когато дойда трудностите, аз се втурвам напред, вдигайки шум, подскачайки смело. Дори не осъзнавам, колко съм неадекватна, особено в някои наистина сериозни ситуации“.
Боряна я бе посъветвала в такива случаи да направи следното:
– Това, което трябва да направиш е да оставиш грижите си на Този, Който може да реши всеки проблем. А това става само с молитва.
Антоанета приведе глава, а устните ѝ тихо зашепнаха:
– Благодаря Ти, Боже, за молитвите на моите приятели и близки. Разбирам, че тревогата е безполезна и че само молитвата има сила. Помогни ми за в бъдеще да избирам молитвата, вместо тревогите.
Някои от нас избират да се изолират, като прекарат дълги часове на компютрите си или в стаите си със смартфони си. Но други се изолират не по избор, като например, военни съпрузи по време на мисии, разведени, болни, бедни или възрастни хора, които изпитват самота в най-висока степен. Каквато и да е ситуацията, разрушителен ефект да бъдеш изолиран е свързано с чувството, че си необичан.
Когато Агар се озова сама с малкия си син, без храна или питие в пустинята, тя се почувства отхвърлена, вцепенена и унила. И изведнъж заплака.
Един ангел от Господа се явява, за да ѝ говори думи на утеха и надежда. Той назова сина ѝ Исмаил, което означава „Бог чува.“ Тогава Бог отвори очите на Агар и тя видя кладенец с вода наблизо. С променено сърце, тя го нарича “ Ти си Бог, Който вижда“….“ Не видях ли аз тук Онзи, Който ме вижда?“
Молете се Бог да ни даде очи, за да виждат хората около нас, които са самотни, чувстват се необичани, водят битка с депресията. Нека бъдем готови да съобщим в страната си, че наистина Бог чува и вижда.
Първо това не е официален празник, така че няма да се планира нещо глобално.
Второ този ден не бива да се отбелязва в голяма шумна компания. В противен случай след чаша вино съпругът ви ще забрави в кого“е влюбен“ и ще започне с очи да опипва приятелките ви.
Идеално място за отпразнуване на този ден е любимият ви тих и уютен ресторант. Съвсем не е банално.
Много често в тази луда надпревара на живота нямаме време да се погледнем един друг в очите. Така че, изпратете децата при баба им, разходете се, но оставете кучето у дома си.
Вечеряйте, може и на свещи. Спомнете си как сте се запознали, влюбили, как е минала първата ви среща, как сте нямали пари за ресторант, но за бира и чип такива са се намирали. Как сте се целували …
Нима това е малко?
Всеки път, когато режете лук, горчиво оплаквате съдбата си, нали?
Между другото, съществуват два сигурни начина да чистите и режете лук, без да проливате сълзи.
Метод №1. Почистете лука с противогаз. Коментарите са излишни.
Метод №2. За да не плачете, когато режете лук, накарайте някой друг да свърши това. Например съпругът или съпругата, някое от децата, а защо не и съседите.
Какво да ви кажа, в къщи сама режа лука, защото не мога да плача при тази манипулация, но когато започна да го режа, всички се изпаряват край мен.