Деян бе много ревностен за Бога. Порицаваше и изобличаваше веднага ако види, че нещо не е наред.
Имаше той един съсед, ученост Атанас, който се славеше със своята ученост, но щом станеше въпрос за Бога казваше:
– Аз съм атеист.
Това как да е може, но бе увлякъл и Петър със своите учения и го бе отклонил от църквата.
Деян много се ядосваше на тези двамата. За това постоянно се молеше:
– Боже, моля те накажи ги!
Една нощ Деян сънува сън. Видя Атанас и Петър пред една пропаст, а в пропастта огромен змей, който хвърля огнени искри.
Зарадва се Деян, че двамата най-сетне ще бъдат наказани.
Но се появиха два ангела и отърваха грешниците.
Тогава Деян ясно чу тих и спокоен глас:
– Бий Ме и Ме разпъвай още веднъж, но Аз Съм дал живота Си за грешниците и не желая никой да погине от тях.
