Първите дилижанси в Санкт Петербург се появили през  1840 г. благодарение предприемчивостта на директора на 1-ви кадетски корпус барон К. А. Шлипенбаха.

Появате на тези омнибуси, се превърнало в събитие на деня. Хората много ги харесали. Всеки си мислел, че трябва да се качи непременно на тях, да плати един гривеник за пътуването си по Невския проспект, за да могат след това да говоря с приятелите си за впечатленията си от пътуването.

Успехът на това начинание, ниската цена и удобството при пътуването станали известни на царя и той решил лично да се убеди в това.

Веднъж разхождайки се по Невски срещанал дилижанс и той му помахал ръка за да спре и влязъл в него. Въпреки че било тясно, място за него се намерило и той стигнал до Адмиралтейския площад.

Царят поискал да слезе, но кондукторът го спрял:

– Позволете ми да получа един гривеник.

Николай Павлович се оказал в затруднено положение. Той не носил никога пари в себе си. Никой от спътниците му не се решавал или не се сещал да му предложи портфейла си.

Наложило се кондукторът да го глоби.

На другия ден в офиса на дилижансите царят изпратил 10 копейки с допълнение от 25 рубли за чай на кондукторът, който го глобил.

Веднъж Бог поканил на обяд всички възможни добродетели: велики и малко известни, тихи и героични.

Те се събрали във великолепно украсена райска зала и много се забавлявали по време на събитието. Познавали се много добре, дори някои от тях били доста свързани.

Внезапно Бог обърнал внимание на две добродетели, които не се познавали и на които им било неудобно да общуват помежду си.

Господ хванал едната за ръката и я представил на другата:

– Това е Благодарността, – казал Той, – а това е Благотворителността.

Преди да успее да се обърне, те отново тръгнали в различни посоки.

Дори Бог не е успял да ги събере.

Навикът безкрайно да превъртате в главата си едно и също нещо е присъщо на жените. Това се случва, когато човек иска мислено да промени случващата се проблемна ситуация. Той постоянно я оглежда от различни страни.

Обикновено човек си мисли, че може друго да каже или по друг начин да извърши нещата, изпитва събитието от различен ъгъл.

Това не води до добро, а само до отпадане и губене на енергия.

За да се избавим от такава „мислена дъвка“ по-добре е да запишем безпокоящите ни проблеми и да набележим пътища за тяхното решени. Да не забравим да потърсим мъдрост и от нашия Създател.

Щом се появят непродуктивни мисли, пробвайте да правите активни физически упражнения. Това ще ви помогне да превключите на друга вълна и да се избавите от вредния навик.

Бе края на 80-те години. Да запишеш детето си в добра детска градина е незабравимо събитие не само за родителите, но и за детето.

За един такъв ден на Мира облякоха най-хубавата рокля, която родителите ѝ успяха да ѝ купят. Тя беше с воланчета и панделка отзад.

Мира не очакваше нищо лошо от родителите си, за това се съгласи да отиде с тях, за да види мястото, където момчета и момичета по цял ден си играят.

За да бъде представянето на Мира още по-добро, майка ѝ постави на главата ѝ панделка, която леко се поклащаше от кой знае, от къде появилия се вятър.

– Как се казваш, дете, – попита директорката на детската градина Илияна Георгиева, когато посрещна Мира в коридора с родителите ѝ.

– Станимира, но в къщи ми викат Мира, – отговори бързо Мира.

– А на колко години си? – продължи теста си Георгиева.

– На четири, – каза Мира и бързо скри ръцете си отзад.

– А как се казват майка ти и баща ти? – въпросите заваляха един след друг, без да дават възможност на детето да се опомни.

– Родителите ми се казват Огнян Петров и Мария Атанасова., – каза Мира.

– Имаш ли баба и дядо? – продължи проучването директорката.

Мира обичаше да ѝ се задават точно въпросите, за това попита:

– По линията на майка ми или откъм татковата страна?

Не очаквайки такъв „удар“ Георгиева само се намести на стола:

– Интересно …

Докато траеше изпитът на Мира, се събраха група учителки и лелки от детската градина, за да чуят интересната дискусия.

Без да дочака следващия въпрос Мира демонстрира по съвършен начин знанията си:

– Зная нашият домашен телефон, мобилния на татко, на мама и на баба Неда.

– Станимира, а сега ни кажи някое стихотворение, – влезе в крак възстановилата се директорка.

– Може ли да бъде за малко момче?

– Може, – вдигна рамене Георгиева.

Мира, приглади рокличката си, провери дали панделката е на главата.

– Само на стола няма да се кача, – съобщи тя на аудиторията.

И започна високо и с добра дикция стихотворението си.

Всички бяха във възторг. Предстоеше такава „многознайка“ да постъпи в тяхната детска градина. Никой нямаше нищо против това …

Полската Национална банка на Полша е обявила нова възпоменателна банкнота от 20 злоти. Тя е посветена на 1050-та годишнина от кръщението на Полша.

През 996 г. езическият княз Мешко I е приел християнството. Това събитие се смята за едно от най-фундаменталните в историята на Полша. Поляците смятат Мешко I  за основател на полската държава.

На лицевата страна на банкнотата се намира изображението на бюста на княз Мешко I и неговата съпруга, чешката княгиня Добрава.

На обратната страна на новата възпоменателна банкнота е образа на катедралата Гнезно, която е била построена от Мешко I и станала място за коронацията на редица полски крале, и чашата на Trzemeszno. Тази чаша датира от 10-ти век и е един от най-ценните богослужебни предмети в Полша.

Банкноти е с големина 144 на 77 милиметра. Пуснати са в обръщение 35 000 копия.