Когато тухлите бяха разтоварени, дърводелците и строителите седнаха на масата. И започнаха обичайните разговори в такъв момент:

– От къде си?

– Колко изкарваш?

Разговорът изведнъж премина към гъбите. За селския човек тази тема е неизчерпаема. Като хванеш от майсторски приготвени гъби и стигнеш до темата, как да ги запазиш, когато падне снега.

По едно време  започна да разказва най-старият от дърводелците. Той беше около 70 годишен. На тези години мъжете оставят брадвата, но този  не беше я зарязал. Всички го слушаха внимателно, явно имаше авторитет в групата.

– За всяка гъба е нужен подход, – започна старецът.  – Например, когато отивам за медни агари не взимам чанта. В противен случай няма нищо да набера. Виж, празния чувал влиза в работа.  В гората се натъкнах на пънове. Те стърчаха на метър от земята, явно някой е сякъл тук. На дънерите като гроздове бяха накацали медни агари. Обрах само едно от отсечените дървета и напълних чувала. Имаше много, но нали трябваше да ги отнеса до селото.

Излязох от гората, а до селото оставаха още три километра. Вървях и усещах, че този товар не е по силите ми. А да хвърли толкова гъби просто е жалко. За беда заваля и дъжд. Чувалът натежа още повече.

Изведнъж чух зад себе си шум на кола. Обърнах се – червен „Москвич“.

– Е, – казах си, – слава на Бога.

Сложих чувала на рамо и помахах с ръка. Шофьорът спря и отвори прозорчето.

Той  беше як младеж с кожено яке.

Казвам му:

– Мили човече, закарай ме до селото, уморих се.

Той погледна чувал, после мен, а после недоволно кресна:

– Ти какво, дядо? Целият си мокър, ако седнеш вътре всичко ще намокриш.

Затвори прозорчето и потегли. Какво да се прави, нарамих чувала и отново закрачих под дъжда. Е, има и такива хора по света.

С малки почивки се добрах до селото. Наближавам и гледам червеният „Москвич“ спрял напряко  на пътя пред дома ми.

Приближих и попитах младежа:

– Какво се е случило?

– Как да ви кажа, ….. бензина свърши – и наведе засрамено глава. – Да знаете някой тук наблизо, който може да ми услужи с три литра бензин, за да мога да стигна до бензиностанцията.

– Аз имам бензин, – казвам му. – Сега ще донеса тубата.

Оставих чувала с гъбите и тръгнах към гаража. Когато се върнах младежът крачеше притеснено под дъжда.

– На вземи и наливай! – и му подадох тубата.

– Много ви благодаря. Аз… там на пътя …

– Няма значение, наливай.

Наля бензина, благодари ми смутено и потегли.

Всички се бяха смълчали . Всеки от тях поне веднъж е преминавал край човек в беда и не му е протегнал ръка за помощ. Грешките са си грешки, важно е човек да не таи злоба и огорчение. В такива случаи трябва да намери сили и да помогне на този, който го е пренебрегнал и отхвърлил.

Започвайки кариерата си като колоездач и строител,  Глен Къртис преминал към мотоциклета, а след това се заел с разработване на двигатели за дирижабли.

Той се присъединил към новаторската изследователска група „Aerial Experiment Association“.

Строил е летящи апарати и е допринесъл за формирането на компанията „Curtiss Aeroplane and Motor Company“, която сега е част от „Curtiss-Wright“.

Цял старинен град, така на реченият Питиляно, се е съхранил в Тоскана. В него са се преселили множество хора, предимно евреи.

Затова понякога Питиляно са наричали още „малкият Ерусалим“.

В него няма нито една съвременна постройка. Целият град е бил пропит с духа на античността и история.

Причина за толкова дългото запазване на селището е свързано с избора на мястото за строителство. Неговата недостъпност се е обезпечавала от скалите, които са били и негови защитни стени.

Всички къщи и улици са буквално изсечени в планините.

Основните строители на укрепения град са били етрусите. Те се стараели максимално да запазят живота си от набезите на нашествениците.

Днес разходката през града Питиляно се е превърнала в пътешествие в миналото.

Думата будител има санскритски корен – буда, който означава зрящ, буден. „Народното звание“ будител могат да носят всички учители, духовни водачи, борци за свободата и независимостта на родината, строители на държавата.

Началото на българското „будителство“ откриваме още през IX век, когато България отваря широко вратите за християнството и единствена в Европа има своя писменост.

Исторически точно звучат думите на руския учен академик Дмитрий Лихачов:

„Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух – Кирил и Методий, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх. И чуждите завоеватели не можеха да поробят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй застанаха писмеността, езикът, литературата…“

Катедралата на Свети Йоан Богослов в Ню Йорк е една от най-големите християнски църкви в света. Тя се намира в Манхатън, в сърцето на града.

Тази сграда се смята  за една от най-известните в Ню Йорк, но длъжностните лица, отговарящи за списъка на забележителностите в града, очакват зданието да бъде завършено, за да го включат в регистъра.

Строителството на сградата е започнало през далечната 1892 г. Още от самото начало този строеж е бил съпроводен с множество проблеми, като недостатъчни финансови средства и технически въпроси по запазването ѝ от пожар. Да не говорим за факта, че строителите няколко пъти изменяли общият ѝ архитектурен стил.

Официалните представители на църквата, все още се опитват да решат как да довършат катедралата, а през това време тя е получила прозвището „Свети Йоан Недовършен“.