Видул седеше на фотьойла в хола и четеше. Влезе баща му и го попита:
– В какво толкова си се зачел?
Момчето се намести по-удобно на мястото си и прочете на глас:
– „Нивите на един богаташ родиха много плод. И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? Защото нямам где да събера плодовете си. И рече: Ето какво ще направя. Ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години, успокой се, яж, пий, весели се. А Бог му рече: Глупецо, тая нощ ще ти изискат душата, а това което си приготвил, чие ще бъде?“
– Има много добри неща, които се стремим да запазим за много години, – каза бащата.
– Но Бог му каза, че е безумен, – Видул погледна баща си в очите. – Защо?
– Той попита, какво да прави, но въпросът му бе насочена към самия него, – заяви бащата.
– Нима е лошо да запази това, което е произвел? – Видул попита не разбирайки обяснението.
– Грешката му беше в това, че в плановете си не включваше Бога, – усмихна се бащата.
– Не разбирам. Исус осъжда ли този човек, че има много богатство?
– Той го критикува не това, че има богатство, а неговата арогантност и високомерие, – отговори бащата.
Видул бе зяпнал баща си и очакваше още пояснения във връзка с този пасаж.
– Натрупването на богатство е популярна защита срещу страха, – допълни бащата.
– Страх? Как така? – попита недоумяващо Видул.
– Някой хора вярват, че колкото повече имат, толкова са по-далеч от всякаква опасност, – засмя се бащата.
Видул се замисли, а баща му продължи с поучението:
– Бог не иска децата Му да се доверяват на парите. Той е велик снабдител и дарител. Абсолютно щедър и надежден. Довери се на Него, а не на материалните неща.
– Ще запомня това, татко, – бодро каза Видул и прегърна баща си.
