Луи XV водел тайна кореспонденция с граф дьо Бройл, министър без портфейл.

Един ден станало въпрос за избора на посланик за Швеция и графът предложил на тази длъжност граф дьо Вержен, който след завръщането си от Константинопол живеел в своето имение, далече от кралския двор.

Кралят не се съгласявал, министърът настоявал.

Най-накрая в полето на писмо от дьо Бройл Луи XV надписал:

„Не одобрявам вашият избор, но съм принуден да се съглася. Нека дьо Вержен замине, но му забранявам да вземе със себе си противната си жена“.

Трябва да се отбележи, че в писмата до краля е трябвало да се остави поле с ширината на половин страница.

Антон Рубинщайн, можел с часове да прекара над нотните листове, но се чувствал неспособен да напише обикновено писмо.

За него е било по-лесно да напише една голяма симфония, отколкото едно кратко писмо.

Веднъж на един от своите приятели той разказал, че все пак е успял да напише писмо от шест страници.

– И знаете ли какво излезе от всичко това? – попитал Рубинщайн. – След като завърших това ужасно писмо, го прочетох и останах изключително недоволен от своето съчинение. Не го изпратих, но се качих на влака и отидох  на адреса, където живееше получателят на злополучното писмо. Там бързо се договорихме с него лично ….

На изложбата CEATEC японската компания NTT Docomo е представила работещ прототип на таблет, на който повечето от действията могат да се извършат само с поглед, без използването на ръце.

С помощта на два сензора, вградени в долната част на устройството, таблетът наречен „i Beam“ отчита направлението на вашия поглед и показва къде гледате на екрана, като използва зелена точка.

С помощта на този вид курсор вие можете да избирате обекти, да прелиствате страници, да проследявате списъци и т.н.

Единствената операция, която не може да мине без използване на ръцете е изменението на мащаба.

Освен това, ако задържите погледа си на определена дума, таблетът автоматично ще покаже значението ѝ.

Прототипът е разработен в партньорство с Fujitsu и Tobii.

Дата на излизане на продукта за продажба на пазара и приблизителната цена на таблета за сега не са съобщени.

Идеята за издигане на такъв паметник в Уляновск е възникнала през 1997 г., когато в града са празнували 200 години от появата на буквата Ё в пресата.

През 2001 г в града се е провел конкурс за най-добър проект на паметника, за да го поставят на 205 годишнината на буквата.

Победител в конкурса станал един от инициаторите на паметника, художникът Александър Зинин. Неговият проект представлявал гранитна стела с вдълбаната в нея буквата Ё.

Нейната формата била увеличено копие от текст отпечатан за първи път на страница 166 на алманаха „Аонида“ в думата „слёзы“ през 1797 г.

Откриването на паметника е било свързано с 160 годишнина от поставянето на паметник на Н.М. Карамзин в Симбиркс, издателят на алманаха „Аонида“.

Паметникът бил открит на 4 септември 2005 г на булевард „Венец“ около областната научна библиотека.

Първоначално художникът е направил паметникът от черен гранит, тъй като не му донесли на време червен гранит.

Височината на паметника е 2,05 метра, а масата му повече от три тона.

Наближаваше десет и половина. Писанов се канеше вече да отиде за обичайното съвещание, когато в кабинета му се появи Петър, енорийския свещеник на местната църква. От него лъхаше доброжелателност и Писанов го поздрави сърдечно.

– Хубаво е, че ви заварих, господин Писанов и вие сте много зает човек като мен.

Свещеникът бе дошъл заради камбанарията, която от два месеца бе почнала да се руши. Дървояди, кой знае от къде бяха дошли, разяждаха дървената ѝ конструкция.

И тъй като заостреният връх на камбанарията бе забележителна черта на малкото градче, Писанов бе открил подписка във вестника за нейното възстановяване.

– Направих сметка за необходимия ремонт, – каза Петър. – Опасявам се, че ще излезе малко повече отколкото предполагах, четиринадесет хиляди.

– Това е доста голяма сума.

– Наистина е голяма особено, когато постъпленията от вашата подписка не превишават пет хиляди лева.

Това не разтревожи много Писанов. Все пак начинанието му бе съвсем доброволно. Той не беше богат, но бе внесъл своите сто лева.

– Сега страната преживява тежки времена, – Писанов се опита да оправдае хората. – Данъците, сметките и таксите растат. А този сезон съвсем не е благоприятен за благотворителност. Почакайте да се затопли времето, може би тогава хората ще бъдат по-благосклонни.

– Да, но проблемът е неотложен, – каза с тъга Петър.

Енорийският свещеник продължаваше да говори още дълго време в същия дух, но Писанов губеше вече търпение.

„Този човек не разбира ли, – помисли си Писанов, – че това искане за повече и повече, трябва да престане, преди страната да изпадне в пълна разруха?“

Все пак Писанов го изслуша. Обсъди с него различни начини и средства за набавяне на необходимите суми. Обеща му място на някои от вътрешните страници на вестника, където може да изкаже болката си, но това бе всичко. Писанов не притежаваше необходимите ресурси, с които можеше да му помогне.