Posts Tagged ‘стени’

Отчаяно положение

събота, август 5th, 2017

imagesЖегата прогони хората от улицата и събра старците в селската кръчма. Всеки от тях седнал пред чашката си, можеше да философства по злободневните теми.

Дядо Костадин пръв повеждаше хорото, той не мълчеше пред неправдите.

– Личният ми доктор ме изпрати в Здравната каса, – започна дядо Костадин, – да си направя снимка на главата.

– Че какво ѝ е на главата ти, – реши да се пошегува Сава, – гледам я на раменете ти стои.

– Нещо ми пищи в тая пущина, – оплака се Костадин, – сякаш бръмбари щъкат из нея.

– Е, какво направиха ли ти снимката? – попита загрижено Захари.

Костадин сякаш не чул въпроса продължи:

– Ходили ли сте в Здравната каса? Лъскави плочки по пода, бели стени, климатик, кафемашина, компютри бръмчат из стаите, а пред тях седнали бая хора.

– Така било и на Запад, – намеси се Йордан.

– Пратиха ме на втория етаж в една стая, – продължи разказа си Костадин. – Чукам на вратата и влизам. Там едно младо докторче и две жени, сигурно негови колежки ме гледат учудено. „Баш сега ли намери да дойдеш, старче“, – казва ми гневно младия мъж. Питам го: „Че какво му е на сегато?“ „Сега , – троснато каза докторчето, – сме в почивка“.

– Какъв народ само се е навъдил, – навъси чело Ставри.

– Ти остави това, но на всичко отгоре ми се скара: „Излез отвън и ще почакаш още пет минути“, – пусна една полуусмивка Костадин върху набразденото си от бръчки лице. – Влязох след пет минути, докторчето гледа бележката ми от личния ми лекар и казва: „Трябва да ти се направи снимка на главата? А знаеш ли колко струва това фото?“ „Колко?“ – питам го аз. „Сто лева“ – и ми се усмихна предизвикателно.

– Брей, че ние с нашите пенсийки ….. , – скочи Сава. – Ако дадем сто лева, какво ще остане за лекарства, храна, да не говорим за другите неща.

– Е, направи ли си снимка на главата? Докторът видя ли какво ѝ е? – заинтересува се живо Захари.

– Като чух цената, – наведе глава Костадин, – прибрах си хартийката от доктора и си дойдох.

– А, главата ти? – попита Йордан.

– Бръмчи си, – въздъхна Костадин. – В последно време започна нещо трещи в нея.  Какво да правя? Така ще е докато ме изкарат напред с краката ……

Когато сам опиташ от майсторлъка

понеделник, юли 24th, 2017

indexСтигнал пред вратата на чичо си, Петър хвана халката ѝ, бутна я и я отвори съвсем безшумно. Щом влезе веднага забеляза две жени да белосват с вар стената на къщата, а чичо си да ограждаше с парапет преддверието.

– О, Петре, добре ни дошъл, – обади се леля му Гаца.

– Да ти дадем и на тебе четка, та да се включиш в белосването, – закачи го Ценка.

Тя бе няколко години по-малка от него, но щом го видеше поруменяваше и все го закачаше или се шегуваше с него.

– Става, – веднага се отзова Петър.

Но чичо му Калин като го видя, извика:

– Петре, ела при мен. Остави жените да си гледат тяхната. Ела да кажеш харесва ли ти моята работа и да ми помогнеш малко. То човек и на чаша вино не сяда сам, че на работа ли?

– Хубаво е, – каза Петър след като приближи и огледа недовършения парапет. – Още от пръв поглед се вижда, че табиетлия човек го е правил.

– Подай ми сега онези две дъски, – засмя се на похвалата Калин, – а аз ще прикрепям подредените.

Като се хвана на работа при чичо си, Петър изведнъж живна и се вживя в майсторлъка на чичо си. Той забеляза, че дъските на парапета не се ковяха, а се нанизваха една до друга в жлебовете на две надлъжни греди, едната свободна отгоре, а другата закрепена отдолу.

– Чичо, ти май не признаваш пироните?

– Чамът, Петре, не ги понася. Старата ви къща, в която сега живеете е правена без пирони. Където трябвали такива, майсторите са пробивали дупки и забивали в тях клинове. Дървото е добър другар на човека. То излъчва топлина, а желязото е студено. Дървото едва понася желязото, което го сече, дяла, бичи и рендосва. Старите майстори са усещали какво им казва дървото и са го тачели…..

Петър слушаше думите на чичо си, подаваше му дъските и размишляваше за мъдростта и опита на старите майсторите, които са черпели знания от непреходното.

 

Рисунки по стените на училище

събота, юли 22nd, 2017

21072017-painted-school-3Повечето от училищата не могат да се похвалят с оригинален дизайн. Техните еднотипни стени са доста скучни и неинтересни за учениците.

Едно училище в Париж за цял месец се е превърнало в празник на изкуството и творчеството.

Майстори на графита били поканени на организиран фестивал и получили пълна свобода на21072017-painted-school-5 действие. Тяхното въображение, щедро се изляло върху стените, подовете и таваните на сградата.

Освен това, известно време училището било открито за широк кръг публика. Така всеки желаещ е могъл да се наслади на прекрасните шедьоври на съвременното изкуство.

21072017-painted-school-8За съжаление, стените на училището ще бъдат покрити за малко време с тези странни рисунки. Художниците били предупредени, че техните произведения скоро ще бъдат заличени, тъй като се предвиждал ремонт на училището.

Майсторите на графите не се обезкуражили от това и се отнесли към въпроса философски. Те извикали фотографи, за да запечатат тази красота.

Така любители на графитното изкуство, могат да се насладят за много по-дълго време на шедьоврите, които за много кратко време просъществували.

Бягане по собствени правила

неделя, юли 16th, 2017

imagesВ един малък град живеел касапин, който се отличавал с невероятна изобретателност. Той имал много впечатляващи размери. В същият град живеел богат, ексцентричен аристократ, любител на спорта и един от най-добрите бегачи на Албион.
Касапинът хванал аристократът на поредното му бягане и му предложил доста привлекателен, на пръв поглед, облог.
Той се заключавал в това, че аристократът спортист не може да надбяга тлъстият, тромав търговец на месо на сто метра, но при две условия: касапинът получава 35 метра преднина и сам той избира маршрута.

Аристократът се съгласил.

Едва на старта се изяснил хитрия план на касапина. За състезанието, той избрал най-тясната улица в града. Толкова тясна, че притичвайки по нея 10 метра, касапинът застава между стените на къщите.

Аристократът можел бързо да го догони но не можел да мине между месаря и стените наоколо и по такъв начин не можел и да го надмине, което напълно съответствало на правилата поставени при облога.

Спортистът се засмял на находчивостта на касапина и платил достатъчно скромна за него сума, но доста прилична за обикновения гражданин.

Невероятна постройка дължаща се на изключителната фантазия на архитектите

сряда, юни 21st, 2017

otel-shimao-730x444Трудно може да бъде изненадан съвремения човек с нещо. Това е особено вярно за творческите аспекти на живота.

Да измислим нещо ново и уникално е достатъчно сложно.

Архитектите трябва да прибягват до най-изтънчени фантазии, за да впечатлят потребителите и да изградят оригинално и безопасно съоръжение.

С най-удивителните творения в архитектурата, като вид изкуство, днес може да се похвали Китай. Тази страна се развива бързо и въплъщава в живота най-невероятните проекти.

С оригинална архитектура може да се похвали шанхайски хотел, построен на мястото на изоставена кариера с вода.

Хотел Shimao Wonderland Intercontinental чудесно се вписва между противоположните скални стени.

Това многоетажно здание включва повече от 300 стаи част, от които са разположени под водата.

Това е невероятно зрелище.

Китайската стена е застрашена от изчезване

четвъртък, юни 8th, 2017

kitayskaya-stena-730x481Някои известни обекти днес се намират под заплахата от изчезване.

Великата китайска стена се е превърнала в символ на трудолюбие, надеждност и защита от враговете.

Посещават я огромно количество туристи. И всеки от тях се старае да вземе от нея камък за спомен.

Други се опитват да откъртят камъни за продажба, а местните жители взимат по-малко материал от стените на този исторически строеж за строителство.

Освен тези неща, стената е подложена на ерозия, причинена от пясъчните бури.

Учените за констатирали, че до момента вече е унищожен повече от 20% от този великолепен строеж, което се равнява на две хиляди километра.

В Рим, намери древния акведукт

вторник, май 23rd, 2017

000000При полагане на нова линия на метрото в Рим строители открили водопровод построен преди около 2,3 хиляди години.

Следователите са открили 32 метрова част, която е от римския акведукт Аква Апия, датираща от 312 г. пр.н.е.

Стените на акведукта достига височина 2 метра. Те са изградени от еднакви блокове в пет реда.

Водопроводът е намерен на дълбочина 17-18 метра под площад Piazza Celimontana на югоизток от Колизеума.

По време на строителни работи също са открити гробове от X век до н.е. и основите на сгради от XIX век.

По време на изследване на водопровода учените разбрали, че до  I век. преди новата ера, вода не се  е подавала към него. Той е използван като канализационна тръба.

Акведукт вече е частично разглобен. Планират да го пресъздадат на ново място, за да го покажат на обществеността.