Военните действия в страната ѝ принудиха Елена да я напусне. Намери спокойно място с море и слънце.
Нейна хазайка стана възрастна, много любезна жена. Тя се обръщаше към младата жена нежно:
– Скъпа това ….
Елена бе развълнувана от такова топло посрещане и подари на старицата част от свои красиви неща.
Възрастната жена постоянно повтаряше:
– Вашата страна е като сестра на нашата. Двата народа винаги са били приятели. Подкрепяли са се едни други в трудни моменти.
Хубаво е да живееш в къща с асми, цветя и плодни дръвчета, далеч от ужасите на войната.
Елена работеше дистанционно и това и осигуряваше средства за препитание.
Но се случи така, че връзката ѝ с работодателя прекъсна и доходите ѝ пресъхнаха.
Младата жена не стоеше със скръстени ръце и търсеше работа, но така и не намери. Малко бе селището и не се търсеше много работна ръка.
Парите на Елена се стопиха и отношението на хазайката ѝ се промени. Усетила тежкото положение на квартирантката си взе да подпитва:
– Какво става с парите?….. Не ти ли плащат вече? …. Намери ли си друга работа?
Когато разбра, че Елена сериозно е закъсала, удвои наема и ѝ каза:
– Ако ти се вижда много висок, потърси си друга квартира, за тази има много желаещи.
Елена притисната от обстоятелствата писа на роднини, но парите не пристигнаха веднага.
Времето през което чакаше да ѝ ги изпратят бе истински кошмар за младата жена. Тя чуваше само упреци и грубости от хазайката си:
– Така е като приемаме чужденци. Възползват се от добротата ни и ни лишават от малкия доход, с който се издържаме …
Накрая Елена получи запис и хазайката омекна. Стана мила и дружелюбна.
Това не е упрек към старата жена или друга държава.
Случва се понякога да живееш дори с роднини, но ако нямаш с какво да платиш …
Каквото и да си говорим, това си е бизнес.
Човек не бива да се съблазнява от доброто отношение. Достатъчно е да имаш пари в картата и портфейла. Помагат и подаръците.
Но свърши ли това изобилие, свършва и любовта. Каква любов, това си е бизнес отношение.
На брега на морето Петрови имаха малка, но уютна вила. Това лято поканиха баба Магда да бъде с тях край морето И тя се съгласи.
Отдава бяха прибрали всичко. Старата шума бе изгорена, но баба Пена все обикаляше двора и гледаше, дали нещо не е забравила.
На Ася баба ѝ живее в Гана. Там има само два сезона сух и дъждовен. Сега в навечерието на Новата година в тази страна никъде няма да откриеш сняг, въпреки, че и при нас понякога отсъства.
Баба Дона имаше малка градина в задния си двор. Там тя засаждаше любимите си зеленчуци. Всяка сутрин старицата наглеждаше градината си и с интерес наблюдаваше какво расте в нея.