Когато починал мултимилиардерът Джон П. Морган, в неговото завещание имало 10 хиляди думи и 37 точки. В тях се описвали разпореждания за множество сделки, за някои от които били отпуснати големи суми пари.
Но той съвсем ясно е посочил коя точка на волята му за него е най-важна: „Предавам душата си в ръцете на Спасителя, в пълна увереност, че Той ще я изкупи и умие със Своята безценна кръв, представяйки я безупречна пред моя Небесен Отец. Умолявам децата ми, през каквито и опасности да минават, на всяка цена, до лична саможертва, да съхранят и защитят блаженото учение за изкуплението на греховете, извършено само веднъж с пролятата кръв на Исус Христос“.
Богатството на Дж.П.Морган е било безсилно, да спаси душата му. Той, както и разбойникът, който е бил разпнат с Христос на Голгота, изцяло е бил зависим от Божията милост.
Няма значение кой си и какво си успял да направиш. Само Христос може да те спаси, защото само „… кръвта на Исус Христос … ни очиства от всеки грях“.

Празниците са различни.
Днес ние празнуваме влизането на Господа в Ерусалим, един тъжен празник. В него всичко изглежда тържествено: Христос влиза в Святия град, среща го ликуваща тълпа, хората са готови да го направят политически водач, очаквайки от Него победа над врага.
Нима тук има нещо трагично?
Уви, да! Защото всичкото това тържество, всичката тази радост и надежди са изградени върху недоразумение и неразбиране.
Тази тълпа, която днес крещи: „Осанна на Давидовия Син!“, само след няколко дни ще се обърне към Него враждебно, с ненавистно лице и ще изисква Неговото разпятие.
Какво се е случило?
Народът на Израел очаква от Него, когато влезе в Ерусалим, да вземе земната власт, за тях Той е очаквания Месия, Който ще освободи Израилевия народ от враговете, ще бъдат победени противниците и ще бъде отмъстено на всички.
А вместо това Христос влиза в Свещения град тихо, приближавайки Своята смърт …. Традиционните лидери, които са се надявали на Него, обръщат народа срещу Него. Той всичките ги е разочаровал. Той не е чаканият. Той не е този, на когото са се надявали. А Христос отивал към смъртта.
Но защо остава сам и какво ни завещава Христос със Своята смърт?
По времето на тези дни, говори на народа за това, каква ще бъде тяхната съдба, когато те преминат покрай Него, без да Го познаят и  не Го последват.
Спасителят Христос казва: Този ваш дом ше остане пуст, от сега ще опустее храма ви, душата ви ще стане празна, надеждите ви ще изчезнат, всичко ще се превърне в пустиня…..
Защото единственото нещо, което може да превърне човешката градина в цветуща, единственото, което може да даде живот на това, което се е превърнало в пепел, единственото, което може да направи човешкото общество пълноценно, единственото, което може да помогне на човек да се стреми към своите цели, това е присъствието на живия Бог, който дава съдържание и смисъл през цялото време. Пред него  нищо не е велико или малко. Незабележимите думи могат да бъдат за Него скъпи или незначителни, а големите събития понякога незначителни в тайнството на любовта.

Ако човек прочете Библията с арогантно и критично отношение, след известно време изведнъж усеща, че все пак има нужда от Спасител. Разумът е често пречка на пътя към вярата и утехата.
Когато човек чете с презрение Библията, той не намира нищо достойно в нея. По време на бедствие, кладенецът напълнен с камъни, няма да даде живителна влага. За това, когато равнодушно преминаваш през важните библейски истини, внимавай да не загубиш единственият Приятел, който може да ти помогне, когато се страхуваш или си в отчаяние!
Един аристократ имал навика всяка сутрин да кара слугата си, да му чете на глас по една глава от Библията. Ако прочетеното не съответствало на неговите представи, той строго казвал на слугата си:
– Задраскай това, не ми е неприятно да слушам това!
Веднъж слугата му не могъл да започне да чете. Недоволен от дълго чакане аристократ възкликна:
– Защо не започваш да четеш?
– Господарю, тук нищо не е останало, всичко е зачеркнато.
Един път на аристократа не му харесвало едно, друг път друго и той толкова пъти карал слугата си да задрасква, че вече нищо не останало да му се чете за наставление и утешение.
Нека не унищожаваме с остра критика това, което е за наше добро. Може би обещанията, които ни изглеждат безполезни за днешния ден, утре могат да бъдат за наша утеха. Пасажите, които почти всеки вярващ знае наизуст, отново ще изиграят важна роля в живота му.
Пътят, отделящ ни от греха ни е показан достатъчно ясно, само глупак не би минал през вратата на спасението.
Бог не ни е направил щастливи с някакъв хитър начин за спасение, който не можем да разберем. Просто повярвай и живей! Това е заповед, която може да разбере и изпълни дори малко дете.

Христос не винаги е правел чудеса, дори когато това бе поискано. И всички чудни дела, извършени от Спасителя винаги и безусловно, се обединяваха около една мисъл: Чудесата на Христос, това са чудеса, въз основа на любовта и състраданието към човека.
Тези, които вярват, че вярата в чудеса е признак на наивност имат невярна представа за християнството, както и естеството на чудесата.
Хората са убедени, че чудеса не се случват и зачестява разбирането, че нарушението на определения порядък на нещата е естествено.
Християнинът вярва, че естествения ход на нещата може да бъде нарушен. Би било странно да се съмнява, че Всемогъщият Бог е в състояние да направи това.
В последните години много хора пред очите ми сериозно промениха живота си. Те повярваха в Исус Христос и тяхната промяна се прояви в действията им, привичките им, дори смениха приоритетите си.
Например, един мой познат, когото познавах от дълго време като женкар и светски лъв, стана любящ съпруг и баща.
Шефът на една фирма, който в името на умножаване на печалбата си изцеждаше и последните сили у подчинените си, спря да изпада в истерия, а на хора прибави още половин заплата към това, което получаваха до сега.
Почти завършеният алкохолик и наркоман се изкубна от зависимостта си и стана доброволец в служба на милосърдието.
Мисля, че всеки християнин, оглеждайки се наоколо и поглеждайки към себе си, може да назове десетки такива примери.
Преобразяването на човешкото сърце, това не е ли чудо?

Адаме, ликувай, роди се Спасителят в пещера, а не в царски дворец. Словослави Го.
Потомъкът Давидов разчупи проклятието. Роди се истинското Слънце, изгря Светлината, за да освободи людете от тиранията на греха.
Спасител се роди, Бог Го изпрати на земята, за да станем по-добри и да се обичаме като братя
Жива вода прелива от Него. Ако си жаден пий до насита, но знай, че пиеш ли веднъж от нея започваш да обичаш всички хора и желаеш да им помогнеш да излязат от мрака и да открият светлината.
Така невидимата светлина на този извор от небесата за нас се преврърна във вечен живот.
Чуите ангелите пеят:
– Днес е свято тържество, Спасител се роди. Слава на Бога във висините, И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
Радвайте се  и се веселете, защото Бог дойде сред нас!