Posts Tagged ‘собственик’

Кафене, в което не обслужват деца

вторник, септември 19th, 2017

11092017-cafe-without-children-2Боб Хигисън, собственик на малко кафене се превърнал в обект на множество негативни изказвания след като приел необичайно и спорно решение.

На вратата на заведението имало  табелка с надпис, където пишело, че посетители с деца до 12 години трябва да търсят други място, където да пият кафе.

Въпреки, че собственика на кафенето нарушава правата на родителите, отпращайки ги в друго заведение с децата им, местното законодателство му позволява напълно да не допускат в помещението нежелани клиенти.

Боб обяснява решението си така.

Неговото заведение във винтяжен стил е подходящо за дълги не спешни разговори, детските викове нарушават цялата атмосфера.

Освен това имало няколко случаи, когато млади посетители, решили да правят пакости разбили и счупили някои антикварни предмети.

Между другото, много клиенти били доволни от такова прекрасно кафене, където човек може наистина да избегне хаоса, който често създават малките деца.

Как котарак избра стопанина си

четвъртък, септември 14th, 2017

originalТази сутрин Виктор закъсняваше за работа. Дали часовникът не бе звъннал или той не бе го чул, нямаше никакво значение. Виктор трябваше да се състезава с времето, от което сериозно бе изостанал.

Когато се върна от работа, го чакаше го пухкава изненада. На креслото му се бе настанил гостенин, който го посрещна с мяукане.

Виктор разроши косите си с ръка и усмихвайки се каза:

– До колкото си спомням тази сутрин нямах котка.

Той погледна към прозореца, който бе забравил, когато бързаше за работа и поклати глава, след това се обърна към неканения си гост:

– Ясно от къде си се промъкнал. Странно държиш се, сякаш тук си живял цял живот.

Виктор огледа котката, която се оказа котарак.

– Няма нашийник, – каза си Виктор.

След първото запознанство, котаракът започна да обикаля Виктор и да се отърква в крачолите на панталона му, като от време на време мяукаше.

– Навярно си гладен, – каза си Виктор и бързо отиде до близкия магазин.

Там той бързо купи храна и котешки принадлежности, а след това се върна обратно.

Котаракът беше толкова доволен, че мъркаше, докато ядеше.

След като го нахрани, Виктор обиколи съседите си, с един единствен въпрос:

– Да ви се е изгубила котката?

Но съседите вдигаха рамене и не можеха да кажат, чий е изгубеният котарак.

– Явно, ще останеш при мен, но утре трябва до отидем до ветеринара.

На следващия ден новоизпечения собственик заедно с котарака посетиха близката ветеринарна клиника.

Котаракът бе проверен за паразити, бълхи, ваксинираха го и му направиха всички необходими процедури.

Ник, така нарече котарака си Виктор, вече се чувстваше като у дома си. Когато откри банята, веднага скочи във ваната. Спокойно, там нямаше вода.

Когато Ник  се запозна с новата обстановка, взе да се заседява в скута на Виктор. През останалото време се въртеше край новия си стопанин и постоянно си „просеше“ милувки.

Виктор разказваше на приятелите си за появилия се от не знам къде котарак:

– Мисля, че е доволен от новото си място. Какво да го правя, той сам избра мен и моя дом.

Глухо куче се привърза към момиченце

сряда, септември 13th, 2017

12092017-deaf-dog-and-girl-3Между великана Ехо и малкото момиченце Джени възникнало нежно приятелство.

Животът не ни разглезва много, но понякога ни предлага изненади. Ехо, едро куче, поради това, че е лишено от слух и лошо вижда, предишният му собственик искал да го приспи.

За щастие кучето попаднало в приют.. Там го видяла 33 годишната Марион Дуей, която съжалила Ехо и го 12092017-deaf-dog-and-girl-4взела със себе си.

Скоро Марион станала майка на прекрасна дъщеря и домашният любимец още от първите дни се привързал към детето.

Днес кучето още повече обича момиченцето и се старае да не я изпуска от очи.

Неживописен дом съседите смятат за най-грозния в страната

вторник, септември 5th, 2017

05092017-ugly-house-2Вила във викториански стил, намираща се във Великобритания, винаги е радвала очите на жителите на съседните къщи и случайните минувачи.

Впрочем, красива сграда с декоративен камък все още изглежда много привлекателна, макар и не от всички ъгли.

Собствениците на вилата, решили да направят към нея пристройка Те се оказали доста оригинални. Новия сграда изглеждала като събрани гигантски детайли от конструктор „Лего“.

Не е изненадващо, че съседите са ужасени от такава дисхармония и веднага нарекли злополучната къща „най-грозната в страната“.

Мед, капещ от тавана, издал местонахождението на голям кошер

събота, август 26th, 2017

25082017-honey-on-ceiling-1Насекоми заселили се в таванското помещение на един дом, се оказали толкова трудолюбиви и направили толкова мед, че той започнал да се стича от тавана.

Собствениците на жилището, отдавна забелязали край своя дом много пчели. Един ден съпрузите открили, че полилеите в стаята са залети с някакво лепкаво вещество.

След внимателно проучване на къщата, те открили, че пчелите възползвайки се от това, че домакините не поглеждат на тавана, си устроили голям кошер.

Съпрузите се обърнали към застрахователната компания и нейните служители за този необичаен случай. Били извикани специалисти, които премахнали всички насекоми и поправили повредения таван.

Директор на застрахователната компания се пошегувал, че те често се сблъсквали с такива течове, но не и в случая, където изтичала не вода, а мед.

Кокошки със светлоотразителни жилетки

понеделник, август 21st, 2017

21082017-chickens-in-vests-1Собственичката на малък хотел в Шотландия имала няколко кокошки. Повечето от тях се разхождали в градината.

Но някои от тях обичали по-дългите разходки и излизали на пътя. За да не ограничава птиците си Луиза Ленъкс им надянала светлоотразителни жилетки в розов цвят, който добре се забелязват ден и нощ.

Освен това Луиза написала на жилетките им адреса на хотела си. Този надпис служи не само за реклама. Ленъкс се надява, че който намери отклонилите се по-надалече кокошки, ще ги върне на посочения адрес.

Необичайна среща

събота, август 19th, 2017

1503151020-115550-665743Когато Антон беше млад, той пътуваше, изпратен от Захариев, собственик на много фабрики в открит товарен вагон и продаваше прежди за големи суми пари. Изпълняваше и други поръчки, с една дума Захариев му имаше голямо доверие.

Веднъж след една продажба, преброи наличните пари, които носеше в себе си и не можа да намери десет хиляди лева. Провери внимателно в преждата, после по джобовете, но парите бяха изчезнали.

Притесни се и едва не се разплака. Беше се объркал нацяло.

– Как ще обясня на Захариев за недостига? Ще ми повярва ли? – тези и подобни мисли го убиваха. – Ще ме сметне за крадец. Дори и да не ме даде на съд, ще ме изгони позорно като мошеник. Завинаги ще бъда заклеймен с позорно име, а сина ми и жена ми ще ги наричат „сина и жената на мошеника“.

Всичко това се рисуваше в още по-мрачни краски във въображението му. И той реши да сложи край на живота си.

По пътя Антон трябваше да премине през един мост, а зад реката се виждаше един малък манастир.

„Ще застана накрая на вагона и когато преминаваме реката, ще се хвърля във водата и ще се удавя“, – взе бързо решение младият мъж.

Вълнуваше се много. Непоносима тъга и ужас го обхванаха преди смъртта.

Докато беше в такова състояние с него се случи нещо непредвидено.

Антон изпадна в безсъзнание и видя пред себе си облечен в светещи дрехи старец. От него струеше любов и разбиране.

– Слава на Всевишния Бог, Антоне, – каза старецът. – Защо не се обърна за помощ към Божия Син Христос? Той помага на всеки. Не оставяй отчаянието да те съсипе.  Не се съгласявай да изпълниш желанието на дявола, като посегнеш на живота си. Парите, които търсиш, ти ги изпрати на една от фабриките, още вчера, но забрави да запишеш това в тефтера.

Когато дойде на себе си Антон лежеше пред вратите на манастира. Изправи се и прекрачи прага на светата обител и тогава  видя на една от стените изображението на стареца в цял ръст. Същият, който му бе говорил.

В душата на младия човек пламна неописуема благодарност, към Бога и този непознат старец, който го гледаше от иконата. Той осъзна, че към него бе проявена безкрайна милост.