За всекиго по нещо

Дизайнерът Джио Янг е разработил необикновенна фотокамера GIF – TY. Външно тя напомня детска играчка.

Фотокамерата в даден промеждутък от време прави няколко снимки, а след това ги разпечатва върху Z – ink хартия, по подобие на фотоапарат Polaroid.

Разпечатаните снимки се обединяват. В резултат на това се получава нещо като кинограф, демонстриращ анимирани изображения при преместване на няколко страници.

За сега GIF – TY съществува в един екземпляр и Джио Янг не планира да пусне продукта в серийно производство.

Известно е, че тулските майстори могат бълха да подковат, а човек от Рязан е превърнал локомотив в грил. Влакът сглобен в стил стиймпънк, служи само за декорация, но е идеален за печене на месо.

Локомотивът-грил изглежда като истинска кована антика, събрана от части за автомобили, мотоциклети и влакове. Той се намира в дома на един от жителите на рязанските села, за това не е толкова лесно да се види.

Създателят на това необичайно съоръжение е направил няколко снимки и ги е изпратил за изложбата в Москва, защото транспортирането на този гигант е много проблематично.

В локомотива всичко е планирано до най-малките подробности. Едно от отделенията се използва за приготвяне на барбекю. В друго едновременно могат да се сложат 20 шишчета за печене на пилета и други големи парчета месо. Третото отделение се използва като обикновена печка. Печката в локомотива е изградена от тухли.

Майсторът препоръчва да се използват брезови и дъбови клони за горене, защото предават на месото допълнителен аромат. Трите на локомотива се използват за отдушници.

Трудно е да се избегнат роботи струващи 4,5 милиона долара, които патрулират небето над главата ти, снабдени с най-новите технологии. Арабски екстремисти, които воюват с въоръжена до зъби американска армия са се сблъскали с подобна задача.
Сред документи на изоставената база от екстремисти в Тамбукту била намерена брошура описваща 22 способа за противопоставяне на наблюдение от въздуха.
Брошурата съдържа съвсем прости съвети. Например, да се остави колата в сянката на гъсти дървета и така да се замаскира, че да се слива с околната среда. Автомобилите да се намазват с кал. Да не се използва безжична комуникация.
Има и по-сложни съвети. Така например, се препоръчва да се използва преносим радар за проследяване на безпилотните летателни апарати.
Екстремистите са взели в предвид, че роботи обикновено летят по определени маршрути и правят видеоснимки. Снимките попадат в центъра, където ги анализират операторите. Обикновено не се използва система за компютърно разпознаване на образите и сензори отчитащи движението, така че замаскирането на автомобил може да стане по-прости начини.
Безпилотните летателни апарати все още се използват за военни операции, но на някои места те патрулират над градовете и шпионират цивилното население. Естествено в този случай роботът няма да бъде оборудван с тежко въоръжение.
Въпреки мирните цели, използването на летящи роботи над градовете е предизвикало загриженост от страна на Electronic Frontier и други правозащитни организации. Използването на такива роботи става без да се информира обществеността.

Марио Джакомели е италиански фотограф, който може да се нарече уникален. Неговите снимки улавят не само настроението, но запечатват душата на човека, как тя се чувствува в клетката от пространството и времето.
За него всяка фотография е момент от живота, запечатан дъх. А нима един дъх е по-важен от друг? Не те просто следват един след друг до самия край.
Първото поле на фотографа е бил домът за безнадеждно болни. Страшни кадри, но са толкова дълбоки и истинни! Света на границата на обезплътяването…
Друга серия от необичайни фотографии отразяват една от границите на човешката природа. Те изглеждат гротесни, плашат ни, но ние втренчено ги следваме, защото чрез тях опознаваме самите себе си. Как действа забраната върху нас? Какво може и какво не може.
Или циганите. Светът на бесъзнателното.
Хора. Седят, стоят, вървят, обичат, мислят….. Как околния света се отразява в лицата, жестовете им….
Един запечатан миг, който няма да се повтори.

Архитектът и уеб дизайнерът Хуан Осбърн прави снимки, модели и дизайн от хиляди думи и фрази. Такива отпечатъци са много актуални и е много модно да се копират на чанти, дрехи и аксесоари.
Всичко започнало с риза-вестник, която се е появила през 70-те години. От тогава „техниката“ на цифровия пъзел си проправя път напред.
Нито едно от произведенията на дизайнера не минава без заложено морално послание, призив…
Самата пацифистка „икона“ се състои от самата дума пацифист, преведена на 300 езика.

Контрольорът на градските пътища през 2012г. празнува своя юбилей. Светофарът вече е на 100 години.
Първият светофар се е появил на пресечната точка на Пето авеню и 57 улица в САЩ.  Запазени са не само снимки от това време, но даже и чертежи на устройството. Именно в САЩ светофарът е започнал своето триумфално шествие по света.
Той бил много малък в сравнение с съвременните триочкови регулировчици. Стоял на малка поставка директно на земята. При това зеленият цвят бил над жълтия, а червеният се разполагал под тях.
Отдавайки дължимото на този пазител на реда по пътищата, в различни страни са се появили паметници на светофарите. Един от тях е инсталиран в Новосибирск, авторите не са забравили за постовия. Скулптурата на светофара е допълнена с човек, който работи рамо до рамо със него. А в Пенза, не далеч от гаровия площад е израснало цяло светофарно дърво, блещукащо с разноцветни светлини. То бързо става местна забележителност.
Все по-вече и по-често в света са се предлагали промени във формата на светофара. Изобретатели са искали да променят очертанията на устройството и да разнообразят цветовете му. Например Юрий Козин предлагал червения цвят да бъде квадратен, жълтия триъгълен, а зеленият да си остане с предишната форма.
Що се отнася до цветовата палитра, тук има маса предложения. Например , имало е предложение зеления цвят да бъде заменен с син, но психолозите ни уверяват, че със цветовата палитра на светофарите не трябва да се експериментира. Според тях всеки цвят не е избран просто така. Например, червеният цвят в природата означава опасност, зеленият спокойствие, а жълтия надежда.

Обикновенно вярваме, че хората се учат от провалите си, макар практиката да опровергава това твърдение.

Мозъкът ни всъщност регистрира успехите и ги взима за „пример“ при следващото житейско изпитание.

Изследователите от Масачузетския технологичен институт наблюдавали промените, които настъпват в мозъчните клетки, когато животните правят нещо правилно и когато грешат.

Учените установили, че животните се поучават само от опита, придобит с положителни преживявания.

Били направени снимки на процеса при учене. Учените наблюдавали в реално време как единичните клетки променят отговора си на информацията, постъпила след правилно и след погрешно действие.

Установено било, че мозъчните клетки следят дали скорошни действия са довели до положителен или отрицателен резултат.

Нещо повече, когато поведението е успешно, те се привеждат в съответствие с това, което животното е научило. След неуспех клетките не отчитат никаква промяна и следователно мозъкът не се променя.