На едно угощение, където присъствал и шутът на Петър I Лакоста, всички гости слушали музикантите, на които им било обещано възнаграждение за работата им.
Когато дошло време за разплащане Лакоста, известен със своята стиснатост, нищо не дал.
Музикантите се оплакали от тази несправедливост.
– Ние с вас ме квит, – казал шутът, – вие утешихте слуха ми с прелестни звуци, а аз вашия с приятни обещания.
Един ден цар Ануширван поискал да узнае как живеят в страната му, богата ли е или тъне в мизерия.
За целта разпространил в царството си лъжлив слух, че е сериозно болен и се нуждае от лекарство, което да съдържа кирпич на барака или развалини.
Всички жители се втурнали да търсят такива кирпичи, за да спасят царя си, но се върнали тъжни. В цялата страна не се намерила ни барака, ни развалини.
Така без искания кирпич, навел глава, дошъл в царския дворец, един от името на всички и казал:
– Добротата ти към народа е толкова голяма, че никъде не се намериха развалини. Цялата страна е добре развита и редът е толкова добър, че никъде няма разпадаща се зидария, а истинските жители на руините – совите, не могат да намерят подслон у нас.
За изненада на присъстващите царя не се огорчил, а се зарадвал и възкликнал:
– Колко е хубаво, че Господ е бил мой наставник във всичките ми добри дела и като Му служех, успях да отърва народа си от бедност и нищета. А това, че исках да ми донесете такива кирпичи, ми беше нужно, за да узная за истинското положение на нещата в страната.
Не е ясно защо, но Бах обичал да заспива на музика.
Вечер, когато си лягал, тримата му синове по ред му свирели на клавесина.
Подобни обезателни занятия много досаждали на децата и за това най- сладкия звук за тях било методичното хъркане на бащата им.
Те забелязали, че той бързо заспивал при свиренето на Кристиан.
Щастливци! Бързо приспивали баща си и се отскубвали на свобода.
Дошъл редът на Емануил. Той не можел да издържа тези упражнения и вечер, когато чувал дългоочакваното хъркане, моментално започвал да удря по клавесин и свирел неразрешени акорди Вече потъналият в сладка дрямка Бах, веднага се събуждал. Дисонанса изтезавал слуха му, убивал съня му.
Първоначално Бах мислел, че детето е отишло до тоалетната и скоро ще се върне, но Емануил не се връщал.
Бах дълго се въртял в топлата постеля. След това рязко махал одеялото и в катранената тъмнина се блъскал в мебелите, стигал до инструмента и разрешавал акорда.
След минута композиторът спокойно заспивал.
Дойдоха в селото военни и арестуваха свещеника. Откараха го с каруца. След него тичаше жена му с децата му. Тя плачеше и викаше високо.
Изведнъж жената падна на земята в прахта и се разрида. Децата я наобиколиха, те също плачеха и я молеха:
– Мамо, хайде да се прибираме в къщи, там ще се помолим за татко.
Явно молитвата на децата не помогна, защото в селото се разнесе слух, че свещеникът е разстрелян.
На църквата бе сложен голям катинар.
А след това председателят на селсъвета предложи:
– Хайде от храма да направим клуб. Така необразованите народни маси ще се просвещават с култура.
Той събра хората пред църквата и каза:
– От всички изкуства, най-важно е киното. Църковната сграда е подходяща за такъв род дейност. По-рано тук е действал религиозен опиум, а сега тук ще въртим кино. Но за да стане тази сграда кино, някой трябва да свали кръста от купола. Този символ до сега е заробвал само народа. Който го снеме, ние за такава съзнателна дейност ще му пишем десет трудодни или ще го поощрим по някакъв друг начин.
Всички бяха изненадани от глупостта на председателя на Управителния съвет. Кой нормален човек ще се качи, за да снеме кръста?
Но се намери един, отчаян индивид между всичките. Генко Завързака, известен в селото пияница, вечно псуващ всеки и всичко, а най-вече пакостник и злосторник.
– Казвам ви, – провикна се Генко, – нито от Бога, нито от дявола се боя. Аз обичам киното, защо да не го гледам в храма? А и десет трудодни добре ще ми дойдат.
Генко се покачи на купола. Когато започна да дърпа кръста, …. хората не разбраха какво точно се случи, но Генко полетя надолу към земята.
Така силно се удари, че всички очакваха да е умрял, но бе останал жив. Нарани си гръбнака и до края на живота си не можеше да движи краката си.
– Някой от купола ме бутна, – казваше Генко на хората след това.
– Кой ще те бутне, – казваха му хората, – освен теб горе нямаше никой.
Хората смятаха, че ангел го е бутнал, но си мълчаха.
Дълго лежа Генко, плака и моли прошка от Бога. Когато отвориха отново църквата, той много се зарадва и молеше хората да го носят на всяко богослужение.
Един ден Генко каза на съселяните си:
– Добри хора, Господ ми прости греховете и аз повече няма да боледувам.
Същата вечер спряха болките му и той умря.
Ако сложите джобен часовник на маса и се отдалечите от нея на известно разстояние, при условие на относителна тишина в помещението, вие ще чуете тиктакане, след това ще настъпи тишина, а после отново ще чуете звука на работещия механизъм.
На какво се дължи това?
Може би с временно оглушаване, шегувам се.
За да отговорите на въпроса, трябва добре да познавате как действа слуха при човека.
Е, ако не знаете, ще научите от …..
Отговор:
Странните паузи в „работата“ на часовниците медиците обясняват с умората на слуха. За няколко секунди ушите на човек си дават почивка, а след това отново функционират с пълна сила.