Повечето от нас прекарват целия си живот като се опитват да бъдат приети. Това очакваме от нашите родители, колеги, партньори в живота, хората, които уважаваме и дори такива, които ни завиждат.

В желанието си да бъдем приети, правим всякакви неща. Това може да повлияе на вида на дрехите, които носим, модела на колата, която карам, архитектурата на къща, която си купуваме, дори това може да повлияе на кариерата, която си избираме.

Ще се съгласите ли, че хората правят най-лудите неща, за да бъдат приети? Като дете, което иска толкова силно да бъде с връстниците, приятели или познати си, е готово да каже: „Смея да направи това“ и прави нещо глупаво. То го прави, защото голямо е желанието му е да бъде прието и тогава то отхвърля мерките за лична безопасност в живота си.

Да бъдеш избран, влияе на нашето самочувствие. В Библията се казва : „вие сте избран народ“. Това би трябвало да повиши самочувствието ни! Христос ви прие не, защото сте се представили добре, нито защото сте спечелили, или получавате нещо, което заслужавате.

Бог просто казва: „Аз избрах вас.“

Може да сте приели Исус в живота си, но Христос приел ли ви е? Не е нужно да го спечелите; не е нужно да се доказвате пред Него.

Има 6 милиарда души в света. Ако двама души не ви харесват, какво значение има това? Като част от Божието семейство, вие сте били приети от Бога!

Вердюн Хейс, жител на Северен Девън, подобрил рекорда на Великобритания в една от най-необичайните сфери.

Хейс скочил с парашут от височина 3 км и станал най-стария британец, който изобщо се е осмелил да направи това.

След успешното приземяване Вердюн казал, че ако ми бъде позволено, той би повторил скока си.

– В действителност, аз исках да направя това преди десет години, но ме разубедиха, – каза Хейс. –  И все пак, аз реших, че на стотния ми рожден ден със сигурност ще направя скока.

Преди скока стария рекордьор изглеждал уверено, но това съвсем не можело да се каже за семейството му.

– Коленете ми се подгъваха, – призна си Лин Татерсал, дъщеря на Вердюн. – Имах чаша горещ шоколад, но в този момент реално ми се искаше нещо по-силно.

Малко преди Рождество семейство Иванови очакваше ново попълнение. На 24 декември Дора постъпи в болницата. Нейният мъж Марин с нетърпение очакваше раждането на третия си син, но …. следващите часове станаха едни от най-трагичните в живота му.

Раждането започна добре. Опитната Дора, вече родила две деца, бе търпелива и сдържана, но Марин беше неспокоен, имаше чувството, че нещо не е както трябва.

Изведнъж от едно от устройствата се издаде силен писукащ звук. Това бе сигнал, че сърцето на Дора е спряло.

Медицинският персонал бе в паника. Те направиха всичко възможно за да върнат Дора в съзнание.

Тези минути бяха най-жестокото възможно изтезание за Марин.

– Не мога да повярвам, че тя е мъртва и няма да се върне у дома, – мълвеше мъжът, сълзите му напираха и изобилно се изливаха върху лицето му.

Минаха четири минути, но сърцето на Дора така и не проработи.

Лекарите прекратиха опитите си да върнат Дора към живот и насочиха всички усилия да спасят детето.

Обясниха на Марин:

– Трябва да започнем да правим цезарово сечение.

В отделението цареше хаос, чуваха се викове на лекари, пищящи звуци на  устройства и уплашените гласове на медицински сестри.

Марин гледаше как разрязаха жена му, за да извадят детето му. Когато извадиха малкото, то не издаде звук, не се чу дългоочаквания първи вик.

Тогава лекарят с голяма болка сложи новороденото в ръцете на бащата му и ….тук се случи неочаквано чудо.

Детето пое дъх и след малко изплака.

– Той е жив! – – сияеше от радост Марин.

Това бе невероятно. Но още по невероятно стана, когато се канеха да откарат тялото на Дора в моргата. Тогава сърцето ѝ отново заби.

Никой не можеше да повярва на случилото се, но щастливия баща и съпруг не се нуждаеше от обяснения. Той със сълзи на очи показа на Дора сина им.

Какво се случи? Истинско рождествено чудо!

Според православната традиция, в навечерието на Рождество е прието да се отказва храна до края на поста.
Самата традиция е да се пости „до първата звезда“ е свързана с преданието за появата на Витлеемската звезда, която възвестява раждането на Христос, но това не е записано в устава на църквата.

След поста е прието да се започва с накиснати зърна на пшеница в мед и плодове.

При католиците традиционен строг пост в навечерието на Рождество не е задължителен.

Прието е вечер семейството да се събере на тържествена трапеза с постни ястия. Преди да започнат храненето се чете откъс от Евангелието за раждането на Исус Христос.

В източноевропейските страни съществува обичай да се разчупват на тази трапеза рождествени хлябове.

След свършването на семейната трапеза вярващите  отиват в църквата на вечерно богослужение посветено на празника на Рождество Христово.

Целият ритуал на Бъдни вечер се ръководи от бащата в семейството. Преди самата вечеря се чете откъс от Евангелието на Лука за Рождество Христово и се казва обща семейна молитва.

По време на вечерята присъстващите си разменят парчета пресен хляб с фигурки, който символизира тялото на Христос.

Парчета от хляба, когато се раздават се съпровождат с добри пожелания. Това е много трогателно и важно събитие за вечерта.

Доста разпространен обичай е да се оставя на рождественската маса един свободен стол. Ако някой дойде в дома по време на Рождество, той ще бъде приет като брат.

Този обичай е за близки и скъпи хора, който не могат да празнуват заедно със семейството си.