Миналата седмица Зоя бе поканена от дългогодишната си приятелка Славка на вечеря. Дружбата между двете от година на година ставаше все по-крепка.

Вечерта бе тиха и ясна. Безброй звезди мигаха по местата си, а топъл ветрец развяваше косите им. Те седяха на терасата на един малък ресторант и споделяха спокойно мислите си.

– В последно време осъзнавам, че и двете се намираме в своята житейска есен, – каза Славка. – Това ме натъжава, защото по-голямата част от живота ми е минала.

– Когато гледам красивия танц на жълтите листа, които падат от дърветата, – възторжено поде Зоя, – виждам как в нежния си полет към земята отразяват слънчевите лъчи по неповторим начин. Есента е любимият ми сезон.

Славка я погледна изненадано и извика:

– Ти си луда. Във всичко виждаш красота и нежност.

Зоя се засмя:

– Идва време, когато листата трябва да окапят. Бог има план за цялото Свое творение, както за природата, така и за нас, хората. За това съм спокойна за своята есен

– Есента винаги ми е навявала само тъга, – тъжно каза Славка.

– Животът ми е в най-красивия сезон, – тихо каза Зоя. – В него радостта и тъгата се преплитат като нишки в пъстър килим. Бог има планове за нас, за това нека се успокоим, да замълчим и да се вслушаме в Неговия глас. Можем напълно да Му се доверим.

– Кой знае точното време за всяко нещо? И ще бъде ли със нас, когато се страхуваме? – попита Славка.

– Нека намерим утеха в Божиите обещания, – Зоя прегърна приятелката си. – Да му благодарим за красотата на творението Му, за красивите сезони в нашия живот. Нека възложим страховете си на Него и да бъдем уверени, че Той ще ни даде сила и ще ни привдигне.

– Да, така е, – съгласи се накрая Славка. – Бог е с нас през всичките сезони на нашия живот. Няма да се страхувам вече за бъдещето си.

Успокоение и мир настъпи в душата на Славка, а лицето на Зоя излъчваше радост и искрена любов.

Великият художник и скулптор се захващал за много проекти, но често и бързо охладнявал към тях. За това се смята, че Леонардо да Винчи е оставил след себе си много недовършени произведения.

Но най-известната незавършена работа станала такава не по вина на твореца, а поради обстоятелствата.

По заповед на миланския херцог Леонардо трябвало да построи грандиозна статуя на кон и ездач, в чест на бащата на аристократа.

Да Винчи работил над статуята 12 години. През 1492 г. била представена 7 метров глинен модел на „Gran Cavallo“. Още тогава много смятали, че тази работа е едно от най-съвършените произведения на изкуството.

Въпреки това, формата на коня не са имали време да отлеят от бронз, защото започнала войната между Италия и Франция и херцогът предал 200 хиляди фунта метал, предназначен за паметника за военни цели.

Статуята останала незавършена.

Скоро французите завзели Милано и принудили Леонардо да Винчи и херцога да избягат.

Глиненият модел бил използван за мишена на войниците. На нея се получена пукнатина, която под въздействието на сезоните се срутила.

Но през 1999 г., по чертежите на Леонардо да Винчи бронзов кон все пак бил отлян и инсталиран в Милано.

В действителност такъв полет означава отдаване под наем на туроператор или туристическа агенция, която организира полета.

Често чартърни полети се организират по най-актуалните маршрути , в натоварените сезони, когато всички туристи избират едно и също направление.

Благодарение на това цената може да се понижи два пъти в сравнение с първоначалната стойност.

Много хора смятат, че чартърните полети се извършват на по-стари самолети и не отговаря на високите стандарти на безопасност, но това не е вярно. Регистрация на чартърен полет, не се различава от  обичайните самолетни резервации.

Основният недостатък на чартърни полети е невъзможността да получите билет преди заминаването, потвърждението на заявките могат да се получат в рамките на няколко дни, а да получиш компенсация за пълната стойност на билета е неизпълнимо.

Също така минус на чартърния полет включва неудобният момент на тръгване и възможни самолетни закъснение, поради полети, движещи се по същия график, въпреки че във всеки аеропорт се стараят за навременното заминаване на всеки транспорт.

Освен това до много страни и райони човек може да се добере само с чартърен полет.

Течеше 10-я квалификационния мач за Националната купа.

След подаване от фланга полузащитникът Петър Златков удари главата си в земята след сблъсък с Людмил Пиперков.

Неочаквано Петър получи епилептичен припадък. Съотборниците му започнаха да спорят с рефера по повод станалия инцидент.

Тогава се Тодор се притече на помощ на Петър, който бе започнал да поглъща езика си. Футболистът оказа първа помощ на съперника си. Скоро при пострадалия дойдоха и лекари.

Те доведоха Петър до съзнание, след което той напусна терена на носилка.

На следващия ден Тодор отиде в хотела, където бе отседнал гостуващият отбор и попита съотборниците на Петър:

– Какво стана с онова момче? Добре ли е вече?

– А, оправи се. Вече е на крака.

– Благодарим ти за намесата там на полето.

– Лекарите казаха, че ако не си се притекъл тогава на помощ, днес щяхме да бъдем на погребението му.

Тодор се зарадва искрено от чутото:

– Радвам се, че се е оправил. Предайте му много поздрави.

– Знаеш ли, той постоянно пита за теб, иска да те види. Можеш да отскочиш до болницата при него. Ще се зарадва.

– Добре ще отида, – каза Тодор, – махна на момчетата с ръка и си тръгна.

Тодор бе известен със скандалните си лудории. През миналия сезон бе отстранен от отбора за оскърбление на треньора си, а също и за нелюбезна забележка по отношение на друг играч.

Беше влязъл в словесен спор с полицаи и едва не го осъдиха на два месеца затвор за обида към длъжностно лице.

Но сега нещата стояха съвсем по друг начин. Той не бе груб и арогантен, а бе спасил живота на съперника си, човек от противниковия отбор.

Ураган „Матю“ бие рекорд по няколко показателя. Признат е за един от най-мощните и най-продължителните урагани.

Учените са забелязали, че такива силни атлантически урагани не са характерни по това време на годината.
Още през 1963 г. се е появил първият от тази категория урагани, който продължил 102 часа, а силата му се оценявала на ниво 4-5 категория.

Ако ураганът не утихне в близко време и дойде до бреговете на Флорида, той също ще стане първият активен ураган в тази част на САЩ от 1950 насам.

Официално сезона на ураганите в Атлантика започва на 1 юни и свършва на 30 ноември и неговия пик традиционно пада на 10 септември, когато температурата на океана е достатъчно висока, придвижването на вятъра е фактор, отслабващ силата на бурята.

Поради изменението на климата, причинени от нарастващите океанските температури, сезонът на ураганите става по-продължителен.

Поради недостатъчните данни за влиянието на придвижването на вятъра върху силата на урагана, не може да се каже със сигурност, че в бъдеще тропическите циклони ще стават повече.

Но според учените от затоплянето на климата интензивните урагани и супертайфуни, които по-рано са били рядкост, ще се появяват все по-често.