Стойко бе поканил приятеля си Желязко на гости.

Двамата обиколиха дома заедно, а след това продължиха с традиционните си разговори, които провеждаха, когато бяха заедно.

– В последно време си мисля за това, – сподели Стойко, – колко лесно научаваме Божите обещания, но не оценяваме колко Бог е невероятен.

– Знаеш ли един ден го попитах. – Желязко се усмихна, – Защо не прави така, както действаше, когато за първи път имах връзка с Него?

– И какъв бе отговорът? – с нетърпение Стойко погледна приятеля си.

– Той ми каза, – поклати глава Желязко, – че все още постъпва по същия начин, но тъй като съм свикнал, не го забелязвам.

– Трябва да бъдем изумени, – подскочи радостно Стойко. – Изумени, че Исус умря за нас, че Светия Дух живее в нас, че Господ каза, че никога няма да ни изостави.

– Трябва да сме удивени, – продължи настървено Желязко, – че можем да отидем при Него по всяко време и да му представим нуждите си, болките си, желанията си, … Той ни чува и ни отговаря.

– Колкото повече разбираме и се удивляваме, че Светият Дух е с нас и в нас, толкова по-решителни ще бъдем да предприемем смели стъпки на вяра, – подчерта Стойко.

– Той прави нещо ново в живота ни, – възторжено възкликна Желязко.

– Това не означава, че можем да стоим безучастно, – свъси вежди Стойко.

– Е, да, – съгласи се Желязко, – често се самосъжаляваме, гледаме назад в миналото и мърморим за това, което нямаме.

– Ако Бог иска да използва някого, то нека да предложим себе си, – Стойко бе уверен в това.

Двамата бяха убедени и не се нуждаеха от допълнително увещание.

Стойко гледаше мач. Той бе заложил определена сума за резултата на мача.

Когато футболната среща приключи, Стойко бе неимоверно щастлив. Бе спечелил първият си залог.

Три години по късно Стойко бе пристрастен към онлайн хазарта.

Така загуби дома си и всичките си пари. Жена му го напусна заедно с децата.

Бе стигнал до дъното.

– Ще се самоубия, няма живот за мен, – извика Стойко.

Изведнъж краката му се огънаха и той падна на колене.

– Господи, прости ми …..

Това бе последния ден, в който той заложи.

След дълъг процес на възстановяване Стойко заяви:

– Христос ме освободи.

Когато сме обременени от погрешни вярвания или разрушително поведение, независимо дали става дума за хазарт или друго пристрастяващо действие, което ни отдалечава от Бога, можем да поканим Светия Дух да ни даде сила и да ни води, докато Той ни освобождава.

Нека живеем по Духа и да не угаждаме на плътските страсти.

Петьо стоеше в подножието на тъмно стълбище.

– Знам,че Бог е с мен, но все още се страхувам, – призна си той.

Майка му, която бе до него му каза:

– Ами ако татко те срещне на върха на стълбището, докато аз остана тук, долу?

Лицето на Петьо светна.

Щом чу стъпките на баща си отгоре, той хукна през тъмнината в чакащата прегръдка на баща си.

Забележете тъмнината не изчезна. Стълбите не станаха по-лесни за изкачване. Обстоятелствата не се измениха, но Петьо се промени.

Ето я и прогресията:

Първо идва страхът – тъмното стълбище.

След това идва утехата – знанието, че някой е с нас.

Накрая идва смелостта – бягането през тъмнината.

Както Петьо имаше утеха в двата края на своето пътуване, така ние имаме Отец, който ни обгражда със Своята утеха и присъствие. Светият Дух ни утешава долу, докато Исус ни очаква горе.

Тази Негова прегръдка ни дава смелост да преминем през каквато и да е тъмнина, с която се сблъскваме.

Всеки път, когато Бог ни утешава, Той не просто успокоява страховете ни, а изгражда смелостта ни за следващото предизвикателство.

Чрез Божията утеха можем да развием смелост, която не отрича наличието на страх, а побеждава властта му над нас.

Димитър слушаше Пенко, но всъщност само кимаше с глава и се усмихваше, а умът му блуждаеше другаде.

Той бе формирал вече отговора си, преди Пенко да свърши. Сякаш знаеше какво ще каже по-нататък.

Но как се чувстваше Пенко?

Навярно жадуваше за пълно внимание, за да се освободи от болката за случилото се.

Дали се досещаше, че отсрещния изобщо не го слушаше?

Трудно е да се каже.

В случая трябваше да има „тройно слушане“. Слушане какво ви казват, слушане какво наистина ви казват и в крайна сметка ако имате водителството на Божия Дух, слушате какво Той ви съветва.

Пенко споделяше нещо уязвимо. Ако Димитър наистина го слушаше, Пенко щеше да се почувства видян и разбран.

Не беше нужна диплома по психология, нито степен по богословие. Димитър трябваше да обърне внимание на Пенко.

Той просто трябваше да слуша, да забележи и да попита.

Внимавайте, не само на думите, но и на тона, емоциите, езика на тялото и на това, което Светият Дух може да ви подтиква да забележите.

Пламен обясняваше:

– Огънят е химическа реакция, която освобождава енергия под формата на светлина и топлина. Ако има достатъчно въздух, гориво и топлина, огънят ще продължи да се разпространява.

– Това ме навява мисълта за Светия Дух, – отбеляза Павлин. – Ако Го оставим да върши работата си, Той няма да бъде угасен. Освен това този пламък няма да ни навреди.

– Ти всичко свързваш с Бог, – въздъхна недоволно Пламен

– Огънят има пречистваща сила, а Светия Дух най-добре може да ни пречисти, – продължи уверено Павлин.

– Огънят си е огън, а твоя Свети Дух е друго нещо, – сбърчи нос Пламен.

– Всеки от нас се нуждае от очистващото действие на Божия Дух, – настоятелно говореше Павлин. – Покани този Пречистващ огън да извърши делото Си в сърцето ти.

Пламен махна с ръка възмутено, а Павлин заключи:

– Макар и външно да тлеем, вътрешно се обновяваме ден след ден.

Двамата бяха на различно мнение относно огъня на Светия Дух, но Павлин крепеше надежда в сърцето си, че приятелят му Пламен някой ден ще откликне на Божия призив.