Властваше император Валериан. Той бе заповядал да убият много от християнските водачите в Рим. Алчността и лакомията му нямаха край.
Лоурънс бе дякон, който отговаряше за църковните пари. Един ден му бе заповядано да се яви пред римския префект. Този човек знаеше, че дяконът има връзка с парите на църквата, за това му предложи:
– Ще бъдеш свободен, ако ни предадеш богатството на църквата.
– Добре, – съгласи се Лоурънс, – ще ви предоставя съкровищата, но за това ще ми са необходими няколко дни. Църквата е много богата и това не може да стане много бързо.
Префектът се зарадва и пусна дякона, като му заяви:
– Ще те чакам след два дена.
Всъщност Лоурънс раздаде парите на църквата на бедните.
А на третия ден той се яви лично пред префекта и каза:
– Излезте да видите чудесното Божие богатство.
Когато префектът излезе, пред него не стоеше кола със злато, а тълпа от куци, слепи, болни и просещи хора.
– Какво е това? – скръцна със зъби префектът.
– Тези бедни хора, – започна да обяснява съвсем спокойно Лоурънс, – един ден ще имат славни тела и завинаги ще живеят на небето. Те са глинени съдове, в които са скрити съкровищата на Светия Дух.
Префектът побесня. И как нямаше да изпадне в ярост, та нали с това „богатство“ щеше да стане за присмех пред целия Рим.
За да си отмъсти, той измисли бавна и мъчителна смърт за Лоурънс.
Дяконът бе поставен на скара и се пече на нея, докато предаде Богу дух. По време на този процес Лоурънс бе спокоен, а това много впечатли мъчителите му.
