Новите 3D виртуални обекти могат да се пипнат с голи ръце и да се почувстват, благодарение на звукови вълни.
„Тактилната холограма“ е събиране в едно на допир, звук и изображения. Тя дава възможност най-дълбоко да се потопите в виртуалната реалност.
Способността да се почувства формата на виртуални обекти може да помогне на лекарите в изследването на човешкото тяло, а на посетителите в музеи безопасно да изучават и докосват виртуални копия на безценни експонати.
Група учени от университета в Бристол са усъвършенствали предишната технология UltraHaptics. Сега, високочестотни звукови вълни, се излъчват от масив на миниатюрни високоговорители и създават усещане за докосване на плаващия във въздуха обект. Когато звукът идва до ръцете, силата на вълните оказва натиск върху кожата.
За да се създаде най-реалистично усещане за обекта, Ben Long и колегите му използват сензор за проследяване на точното положение на ръцете на човека. Имайки подробна информация за положението на ръцете по отношение на виртуален обект, ултразвуковата система може да предаде желаната честота в точно определено време, което дава усещане за допир.
Един от разработчиците Sébastien Kuntz казва: «Без докосване, всичко е като в сън, не можете да усещате околната среда. Можете да я гледате, но нямат обратна връзка“.
Досега учените са тествали няколко форми, включително сфери и пирамиди. Long обяснява, че нивото на детайлност на виртуалните обекти е ограничен, но с използване на различен брой високоговорители, можете да се подобри разделителната способност. Учените не планират да добият идеално сходство. Мозъкът „ще дорисува“ сам липсващи детайли.

Как бихме живели без технически приспособления, които носим навсякъде със себе си?
Тогава ръцете и мозъците ни биха били свободни за живо общение. Преди, терминът „общуване с другите“, не се отнасяше до общуването с непознати в социалната мрежа. Първата среща се случваше в училище и ние се влюбвахме реално!
Сега това чувството на удовлетворение от общението се намира в електронна кутия. Съобщение от разстояние, електронна поща, игри, социални мрежи, безсмислено е да изброявам всичко, защото има твърде много развлечения и всяка година се появяват нови програми за устройства, които заемат свободното ни време и внимание.
Загубата на едно води до създаването на нещо друго! Героите сега се намират около екрана на компютъра. Новите смартфони стават идол. Смисълът на живота вече се заключава да си купиш и натрупаш, колкото се може повече миниатюрна електронна техника.
Днес едни джаджи изместват други, с по-нов тип устройство. Пазарът бърза да предскаже „смъртта“ на някое устройство и насочва желанията на потребителя в друго направление. Но джаджите не изчезват, а се трансформират в друго сътояние. Трудно е да се назове нещо, което безвъзвратно си е отишло и повече никога няма да се върне.
Така е устроен пазарът, той не знае какво иска, а се развива в една или няколко посоки. За да бъдем по-точни по оптималното решение на деня.
Това е най-новата „Дарвиновата теория“, произхождат нови видове устройства чрез естествения им подбор, т.е. увеличава се броя на електронните джаджи с максимална приспособимост към пазара. Въпреки, че ние, като потребители, сме склонни да приемем „голям взрив“, който е довел до раждането на джаджите на тази планета.
„Теорията на Дарвин“ в смисъл на „D.Theory“, което е английското съкращение на „теория на развитието на цифровите технологии“, заедно с вас образува колективния мозък – „Darwin Digital Lab“.
Съгласно „D.Theory“ таблетите, смартфоните и всякаква електроника от този вид ще изтласка пасивното разлечение с книгите. А това дали ще стане, времето ще покаже, то е най-добрия съдник за прогнозите на промяната.

Боби седеше на пейката пред вратата. Днес не му се правеше нищо. Скучаеше и премяташе някаква сламка в ръцете си.

– Хей , Боби, – привика го шепнешком Пепи.

Пепи беше стар негов приятел. Боби свърна натам, а Пепи го бутна в една стая. В средата ѝ се намираше дървена маса, а на нея стоеше кашон.

Пепи посочи кашона и каза:

– Подарък.

Боби пристъпи към кашона и погледна. Вътре беше послано одеалце, а на него лежеше кученце на кафеви и бели петна. Ушите му бяха невероятно дълги.

– Какво е това? – попита Боби озадачен.

– Това е част от поколението на спринг шпаньолката на Чочо. – каза Пепи, като внимателно наблюдаваше приятеля си. – Той сметна, че имаш нужда от животинче и то непременно женско.

Боби се надвеси над кашона. Кученцето го погледна съсредоточено. Той направи опит да отмести погледа си от малкото, но това се оказа доста трудна работа. Кученцето се прозя и се търкулна по гръб. Явно очакваше да го почешат по коремчето.

– Вдигни го, Боб, – подкани го Пепи.

И той го направи. Кученцето го близна по бузата, зарови нос във фанелата му и заспа. Боби  погледна Пепи, който се опитваше да скрие усмивката си. След това погледна животинчето, което спокойно спеше в ръцете му и сви само рамене.

– С какво да го храня? Как се казва?  – попита Боби.

– Ти си стопанина, ти решаваш, – отърси ръцете си Пепи

Две минути по-късно Боби беше на тротоара с кученцето в ръце. Не му беше лесно, защото малкото беше заспало, а той внимаваше да не го събуди, но все някак ще се прибере.

Започна да си задава въпроси: „Как се възпитава куче, за да не прави пакости в къщи? Дали от него ще излезе добър пазач?“

Хубавото беше, че новият му приятел през целия път спа.

Боби качи животинчето в апартамента и го пусна в антрето. Кученцето огледа обстановката и вдигна глава. После тръгна към спалнята. Боби го последва.

Кученцето седна на пода и погледна към леглото. Боби каза:

– Не – и поклати глава в знак на отказ, но кученцето беше на друго мнение.

Понесе се напред, но се удари в рамката на леглото и се приземи на носа си. Боби се засмя, а малкото само изквича. Може би трябваше да излае, но нещо май не се получи.

Боби се облегна на вратата и започна да наблюдава следващия опит на новия си приятел, да превземе матрака. Отново не му достигнаха няколко сантиметра, но този път се приземи на дупе и седна примирено в краката на новия си стопанин.

– Какво искаш? – закачливо го попита Боби.

То изви глава и размаха весело опашка. Това беше знак, че му се играе, но Боби реши, че му се пишка и го занесе на определеното място за това, но кучето се дърпаше и скимтеше.

Най-накрая Боби го взе и го постави на леглото. Кученцето обиколи кревата и си избра място на възглавницата. Няколко секунди по-късно вече спеше дълбоко.

Боби изгаси лампата и затвори вратата на спалнята.

За да изпереш малка вещ, като бельо, чорапи, тениска и риза, не ти е нужна пералня, нито легени или корито. Достатъчно е да имаш здрава найлонова торбичка.
Такава „пералня“ се побира във всеки джоб и „се задвижва“ с вашите ръце.
За да изперете, трябва да вземете здрава найлоновата торбичка, за по-сигурно вземете 2 или 3 и ги сложете една в друга.
Поставете това, което ще перете в пакета, поръсете с щипка прах за пране или сложете малко парченце сапун.
Залейте всичко с топла вода, така че да покрива дрехата. Изкарайте от пакета всичкия въздух. След това силно го завържете еластична връзка или проводник.
Това е всичко. Пералнята е готова за работа. Ако имате достатъчно време, може да оставите бельото така 2-3 часа, като от време на време разтривате с ръце пакета.
Всъщност процеса на пране се заключава в разтъркването и месенето на пакета, без да прилагате големи усилия. Разтворът прониква в бельото и го изпира. Процесът е много по-бърз, отколкото в автоматична пералня. За качествено изпиране са необходими няколко минути. В това може да се убедите, като наблюдавате, как бързо се замърсява разтвора в плика.
Бельото се изплаква по обичайния начин, като се сменя водата няколко пъти.
С помощта на тази проста техника, винаги можете да имате чисто и свежо бельо и дрехи в почти всяка ситуация.

Срещали сме такива модели чадъри, които при определени метеорологични условия се объщат наопаки. И това е много лошо. Вероятно такава картина е навяла японските дизайнери на идеята да обърнат това в своя полза. Така те създали чадър отвътре-навън UnBrella.
В тази конструкция има много предимства:
Спиците на чадъра не отнемат от пространството над главата.

Мокрият чадър не трябва да се свива, за да не намокрите себе си и съседа. От този чадър водата спокойно се стича, без да създава неудобство на собственика си.
Този чадър може да стои прав, дори ако ръцете ви са заети. Конструкцията от спици служи за устойчива опора.