Един човек всеки ден се присламчвал към сватбарите и щом младоженците напускали залата, където се подписвали, заедно с придружаващите ги, се насочвал към мястото на пиршеството.
Там получвал по някое питие и храна, а между дригото се запознавал с някоя дама.
Роднините на младоженеца смятали, че е близък на булката, а тези на невестата смятали, че е близък на младоженеца.
Но веднъж този човек се оказал на сватбата на своя близка приятелка. Тъй като тя била в сватбена рокла и с оформена прическа, той не могъл да я познае.
– А тебе, кой те е канил тука? – закрещяла срещу него булката…..
Когато човекът излязъл от болницата, престанал да ходи на чужди сватби.
Сега ходи само на чужди помени.
Архив за етикет: рокля
Най-желаният подарък
Децата се бяха скупчили край учителката си. Тя се усмихваше на всяко от тях. Години наред им отдаваше цялата си нежност и любов.
– Деца, – каза тя, – днес е празник, какво си пожелахте да получите като подарък?
– Аз пожелах да има конструктор „Лего“, – пръв скочи Наско.
– Хубаво е, ако получа нова рокля, – плахо каза Зина.
– Е, ако можех да получа още някое интересно малко пухкаво животинче, – замечтано добави Весела.
Тя обичаше животните и си бе направила малък домашен „зоопарк“.
Всяко от децат пожелаваше на глас това, което най-много искаше да получи като подарък.
Диди стоеше отстрани и гледаше шумотевицата, но някаква тъга беше засенчила лицето ѝ.
– Диди, – каза топло учителката, – ти не искаш ли подарък?
– О, ако можеше, моят татко да не е болен и този…., – тя си спомни думата, – тумор да изчезне от него.
Учителката замълча. Погледна момиченцето и нежно добави:
– Може, за Него няма нищо невъзможно….., а нещо за себе си няма ли да поискаш?
Диди вдигна тъжните си очи и погледна уплашено учителката си:
– Ако пожелая нещо друго, татко ще остане ли така… болен?
– Не, не, мила моя, – успокои я учителката. – Той непременно ще изпълни всичко….
Учителката едва сдържаше сълзите си. Днес е празник. Трябва да се веселим и да се радваме. Исус дойде, за да отнеме болката и мъката ни и да ни дари с радост.
Разчупена предубеденост
Този път Ема облече по-семла рокля. Купи голям букет рози. Звънна на вратата и когато госпожа Донева ѝ отвори, тя само кимна, промуши се покри нея, и влезе в хола. Известно време двете се гледаха втренчено.
– Донесох ви цветя, зная, че предпочитате шоколадови бонбони, но така реших. – каза Ема.
– Благодаря, – почти приветливо каза Димова.
– Майка ми ме е учила, никога да не отивам на гости с празни ръце. Тя не блести с голям интелект, но има добри маниери.
– Радвам се да го чуя, – каза студено Димова.
– Да минем направо към въпроса, – каза предизвикателно Ема, – без да губим време в любезности.
Димова само кимна. Ема прочете в очите ѝ безпокоиство и напрегнатост.
– Питахте ме за какво си говорим със сина ви, когато сме заедно, – започна войнствено Ема. – Говорим си за мен и за него, за това кой с какво се занимава. Чудим се какво ще вечеряме и как да го приготвим…. Всички тези неща са много важни за мен, колкото и тези, които вие смятате, че са важни, като литература, музика, изкуство. Питали сме се какъв е смисъла на живота….
– Така ли? И какъв е той според вас? – попита Димова подигравателно.
– Това е една безкрайна дискусия…
– Хм.
– Вижте в живота на сина ви има много хора, които са на неговото интелектуално ниво, но той се влюби в мен. Аз съм това, което той иска, със всичките ми недостатъци и мисля, че трябва да го приемете.
– Ами приятелите му, как ще общуваш с тях?
– Всъщност, доколкото знам, той няма много приятели. Прекалено е затворен. Вие сте могла да му помогнете, когато е бил малък, но сте била много заета. Предполагам, че ще успея да му помогна в това.
Димова поклати глава уклончиво.
– А твоите приятели, Александър разговаря ли с тях?
– Не е срещал много от тях, не съм казала на никого за него, дори семейството ми не знае.
– И все пак мисля, че ако решите да сключите брак, – въздъхна Димова дълбоко, – ще направите голяма грешка.
– Знам, че не съм на интелектуалното ниво на Александър и никога няма да бъда, но мисля, че това няма значение. Мога да правя много други неща, които той не може, така че ще се допълваме взаимно.
– Доста смело.
– Ние ще се оженим. и освен това искаме да присъствате на сватбата ни, не че много желая това, но синът ви ще бъде много наскърбен, ако не дойдете.
– Не мога да дам благословията за брака ви, – изръмжа почти през зъби Димовя.
– И какво ще постигнете с това, – засмя се Ема. – Синът ви ще се ожени за мен, но ще бъде нещастен, защото вие няма да присъствате на сватбата му и много трудно ще ви го прости. Ако наистина не дойдете, ще зная, че сте подла и отмъстителна, но това ще разбере и той, а вие не искате това нали? Все пак той ви обожава. Изборът е ваш.
Последва дълго мълчание. След това Димова плесна с ръце и каза:
– Добре казано. Може да не сте много образована, но не сте глупава. Сега съм уморена, бих искала да помисля.
Ема тръгна с уверена крачка към вратата.
След два дена, Александър ѝ занесе бележка пъхната в плик. Ема с треперещи ръце отвори бележката. Там с много красив почерк, бе написано съгласието на госпожа Димова, да присъства на сватбата им.
Нищо не забелязал
Мъж и жена вече двадесет години живеят заедно. Жената влиза в стаята при мъжа си и го пита:
– Ти нищо ли не си забелязал?
Мъжът объркано я поглежда и опитва да отгатне:
– Имаш нова прическа?
– Не, – недоволно отвръща жената.
Мъжът отново пробва:
– Роклята ти е нова?
– Не, – жената едва сдържа гнева си.
Вече уплашен мъжът тихо казва:
– Отслабнала си?
– Не! – това беше вик на отчаяние и болка.
Жената едва сдържаше сълзите си …. Гласът и стана хриплив и примирен:
– В понеделник имахме годишнина от сватбата и ти забрави да ме поздравиш. – Тя извади кърпичката си, но смело продължи. – Аз се обидих и цяла седмица не ти проговорих…..
Риданията заглушиха последните ѝ думи.
Дреха, която изчезва в зависимост от активността в социалната мрежата
– Време е да се махам от компютъра, в противен случай мога гола да остана …
Тази дреха ще ни накара да се замислим, колко време прекарваме онлайн.
Изследователи от университета в Ню Йорк са показали умна рокля, която става прозрачна с нарастващата активност на нейния собственик в една глобална мрежа.
Преди да изложи интимните части от тялото, интелигентната рокля, започват да трепти.
Авторите на проекта описват x.pose кто преносимо устройство, което излага тялото на собственика си всеки път, когато той генерира трафик.
Колкото е повече трафика, толкова по-бързо се разсъблича потребителят. Създателите на x.pose казват, че тяхната цел е да покажат колко много време прекарваме онлайн, без дори да го осъзнаваме.
В реалния свят, ние можем съзнателно да контролираме кои части от телата ни да са достъпни за публично гледане. Интимните части на тялото, ние покриваме с дрехи.
В дигиталния свят, нямаме почти никакъв контрол над информацията, която преминава през различните услуги. Ние сме голи и уязвими в него.
Плата за роклята е изграден по метод на 3D-печат. Панел с променлива прозрачност се контролира от малък компютър, вграден в задната част на роклята. Компютърът непрекъснато следи активността на потребителя в интернет, като регистрира обема от данни, изпратени и получени.