Веднъж Надя си купи голям букет от рози. Да, букет за себе си.
– Ще дойдат приятелките ми, – помисли си тя – и ще ме попитат с ококорени очи, от къде ти е този огромен букет? А аз само загадъчно ще им се усмихна.
Замечта се Надя.
Същия ден дойде приятелката ѝ Цеца. Тя погледна букета и възкликна:
– О, ти си си купила цветя?
Пред приятелите не можеш да хитруваш много, те те познават много добре.
Преди да купите цветя, като подарък, помислете за които са предназначени.
Мъжете по случай годишнини подаряват огромни с дълги стъбла рози, гладиоли, карамфили в бял и розов цвят.
Ако подарявате цветя на момиче или жена не по някой тържествен повод, те могат да бъдат от любимите.
Инженер и дизайнер Олаф Дигел отдавна се интересувал от 3D-печат на музикални инструменти. В неговото порт фолио има саксофони, ударни инструменти, даже има и китара.
Обикновено Олаф работи с пластмаса, но този път създал метална китара адаптирана към Саул Хъдсън.
Инструментът е наречен „Heavy Metal“. Въпреки че е от метал, тя не е тежка и се вписва перфектно в стила на „хеви метъл“, както по външния вид, така и по звук.
Китарата е направена от алуминиева сплав благодарение, на което тежи само 3,7 кг. Формата на корпуса е взаимствана от телевизията, за орнаменти служат бодлива тел и рози в стил Gun’s & Roses.
С производството на металния корпус се е заела компанията Xilloc, използваща лазерно синтеровани 3D-принтерите EOS M400.
Декоративни дизайн е проектиран в SolidWorks. Първоначално китарата си е спечелила прякора „Война и мир“, но името „Heavy Metal“, изглежда по-подходящо и точно.
Сърцевината на корпуса, към която се прикрепя кленовия гриф, пикапите и моста са изработени от дърво.
Фрезоването на сърцевината е отнело около един ден. Обработката на металическия корпус, напечатан изцяло, е отнело около седмица, поради сложността на геометричната фигура и неопитността на дизайнера с 3D-печатни метални изделия.
Отделянето на подпорките ставало ръчно и това отнело на Олаф три или четири дни, а още толкова отишло за шлифовката, допълнителна обработка и полиране до приятна за допир повърхност.
„А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт“.
Когато Яков и Йоан дойдоха при Исус с майка си, с молба да им даде най-доброто място в царството, той не им отказа, но им каза, че ще го получат, ако изпълнят делото Му, изпият чашата Му и се кръстят с кръщението Му.
Желаете ли да участвате в този конкурс? Най-великото винаги е обградено с големи непреодолимости, където срещаме непристъпни планини и гори, яки железни колесници.
Триумфалните арки не са изтъкани от рози и копринени панделки, те се добиват чрез тежки удари и оставят кървави белези.
Не очаквайте идеално положение, някое романтично затруднение, възникнало по някаква случайност.
Сега стани срещу условия, в който Бог те е поставил в момента. Твоят венец на слава е скрит в самите недра на тези условия, трудности и изпитания, които те обграждат сега, в тази седмица и този месец на твоя живот.
Най-тежкото остава неизвестно за света, дълбоко в душата ти, невидимо и неизвестно никому, освен за Исус. То крие малки изпитания, за които ти не смееш да говориш, които са достатъчно мъчителни за теб.
Ето къде се намира твоя венец. Нека Бог да ти помогне да победиш и да го носиш някога.
Кръстина и Асен скоро се нанесоха в току що купената си къща. Запознаха се със съседите си.
Така те срещнаха Елена. Тя бе жена в преклонна възраст. Нямаше сили да се грижи за градината в двора, а не можеше да обслужва и самото жилище.
Боята на къщата ѝ се лющеше. Имаше строшени керемиди на покрива. Розите в двора се бяха превърнали в истинска джунгла. Всеки момент всичко това можеше да се срути и да я погребе в развалините си.
Кръстина предложи на съпруга си:
– Хайде да ѝ помогнем.
– Ако бях първа младост, целият ремонт щях да извърша сам, – засмя се Асен, – но ти добре знаеш, че краката ни едва ни държат, а каквото хванем в ръце го изтърваме. Как ще ѝ помогнем?
– Ще пишем в местния вестник, – каза Кръстина, сложила ръце на кръста, готова сякаш да се пребори със всеки проблем.
И го направиха. След три дена в двора на Елена бе шумно и весело.
Младежи бяха дошли да помогнат на старата жена.
След два дена нищо не бе останало от старата рушаща се къща. Тя искреше в нова бяла премяна. Покрива бе надеждно закърпен с нови керемиди, а на входа стояха спретнато подстригани рози.
Къщата на Елена бе станала неузнаваема.
Трогната до сълзи стопанката на дома не знаеше как да се отблагодари на помощниците си:
– Благодаря ви, мили мои! Още не мога да повярвам, че направихте това за мен, просто ето така, от добро сърце.
Младежите се радваха заедно с нея, защото бяха успели да ѝ донесат малко радост и да разхубавят дните ѝ.
Те обещаха:
– Отново ще дойдем, за да ви погостуваме малко, ако нямате нищо напротив.
– Заповядайте, – нежно и с голяма любов им се усмихна Елена, – в моя дом сте винаги добре дошли!