Бир Тавил е малък участък земя между Египет и Судан. Освен това нито една от страните не претендира да владее тази пустинна територия.
През юни 2014 г. Джеремайя Хитон, жител на американския град Абингтон, щата Верджиния, заявил, че Бир Тавил му принадлежи. По думите на американеца, веднъж дъщеря му го попитала миже ли да бъде принцеса и той решил да изпълни желанието ѝ.
На територия повече от 2 хиляди квадратни километра Хитон основал своя собствена държава, което нарекъл Кралство Северен Судан.
На 16 юни, седмия рожден ден на дъщеря му, там забучил измислено от него знаме и заявил, че сега той ще бъде крал, а дъщеря му Емили принцеса.
Според думите на Шейли Карапико, професор по политология и международни изследвания в университета Ричмонда, за да получи реална политическа власт над Бир Тавил, Хитон трябва да има съгласието на Египет и Судан, а също да убеди ООН и международните организации да го признаят за крал.
На пустеещите земи на Бир Тавил американецът планира да развива селско стопанство. Той смята, че ще може да се споразумее с Египет и Судан, но за сега новото кралство не е признато.

Не искам света на възрастните, там винаги има неправда.
Искам Земята, която си направил Ти, а не хората.
Влючи моля те слънцето, защото у нас са изключили парното, а на баба ѝ е много студено.
Направи така, че никой да не плаче на Земята.
Бих искала да има рожден ден не само един път в годинта, а пет и това не е заради подаръците. Просто повече пъти искам да виждам татко.
Нека, когото погледна, да му се усмихвам…..

Малкият син на мениджър скоро щял да има рожден ден. Бащата много искал да зарадва сина си и го попитал:
– Какво искаш да получиш за рождения си ден?
– Сестричка, – радостно извикало детето.
– За съжаление, сине, това не е възможно. – въздъхнал бащата и безпомощно разтворил ръце. – Твоят рожден ден е след една седмица.
– О, татко, – възкликнало тъжно детето.
След това се засмяло и предложило:
– Ще успееш, наеми нови сътрудници ….

Баща разказваше приказката за Пепеляшка на дъщеря си така, както си я спомняше. Спомените не бяха от скоро, но бяха съвсем точни.
Стигна до описанието на бала:
– А най-важният на бала бил синът на царя. Този ден той имал рожден ден. Изведнъж видял Пепеляшка. Влюбил се в нея и не могъл да откъсне очи от нея …..
Впечатляващата се от всичко Деси прехапа устни и ужасено каза:
– Татко, а защо той е искал от нея да откъсне очите ѝ?

Всички големи военачалници и администратори в Русия трябвало да поздравяват монарха на рождения му ден, имения ден и т.н.
Случило се така, че командирът на Киевския военен окръг генерал Драгомиров забравил за това. След 3 дена се сетил, че трябвало да поздрави цар Александър III по случай рождения му ден.
След дълго обмисляне и колебание генералът намерил изход от създалото се положение. В столицата изпратил телеграма с текст:
„Трети ден пием за здравето на Ваше Величество“.
Царят, който и сам бил „поклонник на Бакхус“ почувствал, че трябва да охлади верноподаническото усърдие на генерала и изпратил следната телеграма:
„Благодаря. Време е да приключвате“.