Марк Лициний Крас, един от най-богатите римляни през 1 век преди новата ера, значителна част от своето състояние е натрупал от пожари.

Веднага щом научел за горяща сграда, той предлагал на собственика ѝ да я купи за сума, която била много по-малка от пазарната стойност на имота.

Такива предложения правел и за съседните сгради на горящия дом, върху които огънят можел да премине всеки момент.

Ако сделката се сключвала, армия от 500 роби на Крас веднага се заемали с гасенето на пожара, а след това сградите бързо се възстановявали от повредите.

В противен случай Крас не помагал в гасенето на пожара.

Хората, които съблазняват другите да живеят като търсят удоволствия, приличат на безводни източници.

Тези, кито се стремят да утолят жаждата си с материални неща от този свят, още повече ще ожаднеят.

Лъжеучителите обещават свобода, а в същото време самите те са роби на греховни желания. Тези хора са глупави като Ваалам, чието магаре бе по-умно от него.

Светските приятели се хвалят с така наречената свобода и се опитват да съблазнят и вярващите да се върнат в света.

Когато човек е убеден в покварата на света, получава свобода само в Исус.

Ако слушахме тези светски съблазнители и се върнем в света, по-добре изобщо да не сме узнавали пътя на праведността, защото така бихме заприличали на кучето, което се е върнало на бълвоча си.

На изток живял един мъдрец, който учел учениците си така:

– Хората могат да ви обидят по три начина. Могат да ви кажат, че сте глупав, роб или бездарен.

Ако това се случи с вас, не забравяйте простата истина:

само глупак може да нарече някой друг глупак;

само роб търси роба в другите;

само посредствеността оправдава чуждото безумие с това, че не го разбира сама.

Веднъж, когато падишахът приемал просители, дошъл един човек застанал в ъгъла и нищо не поискал.

Падишахът погледнал към мъжа и погладил главата си. Човекът се поклонил и прекарал дланта през устата си. Падишаха погалил лицето си, а човекът гърлото. Падишахът докоснал своя корем, а човекът краката си.

– Дарявам на този просител слитък злато, – казал падишахът.

Ковчежникът се подчинил. Мълчаливият молител взел дара и си тръгнал.

Съветникът, който бил дясната ръка на падишаха много се ядосал и попитал господаря си:

– За каква услуга ти така щедро надари бездомния просяк?

– За царска, – усмихнал се падишахът. – Зададох на мъдрия човек три въпроса и получих три отговора.

– Но ние не сме чули, нито въпросите, нито отговорите, – възразил везирът.

– Който има очи ще види, който има ум ще разбере, – усмихнал се падишахът. – Аз погладих главата си и човекът разбра моя въпрос. Попитах го: „Какво най-много ни подтиска?“ – „Празната дума“, – отговори той. „А кой го грози опасност да загуби лицето си?“ – „Този, който своите дни и състояние е прекарал през своето гърло“. „Но нима човек не е роб на своя стомах?“ – попитах аз. „Не, – каза човекът, – за това са дадени крака на човека, за да си търси и намира работа и нищо да не пропусне от чудесата на белия свят“.

Падишахът погледнал придворните и за трети път се усмихнал:

– Полезно е да запомните, изречената пред вас мъдрост: „Устата водят до беди, а краката до храната“.

Бонифаций бил роб на една благочестива аристократка Аглая. Робството му съвсем не било тежко за него. Бонифаций трябвало само да следи за многобройните желания на господарката си. Работата не била изморителна, животът му бил осигурен, имало много веселие с трапези и развлечения.

Случило се така, че Бонифаций и Аглая се влюбили един в друг, но не могли да сключат брак. Римският закон забранявал подобни отношения между патриций и роб.

Намиращи се блудно съжителство, на влюбените това им тежало и те се стараели това да „компенсират“ с дела на милосърдие.

Веднъж Аглая заповядала на своя роб да отиде в Източната част на Римската империя, където имало голямо гонение на християни.

Бонифаций трябвало да откупи мощите на един от тези мъченици, за да може господарката му да го запази в дома си. Такава била благочестивата традиция сред християните.

Аглая снабдил с необходимата сума пари слугата си. Тръгвайки Бонифаций я попитал на шега:

– Какво ще стане ако аз не намеря тяло на мъченик, а на теб ти донесат моето тяло, измъчено за Христос? Ще го приемеш ли с чест?

Аглая строго го наказала, за това негово лекомислие.

Пристигайки в нужния град, Бонифаций се установил в една странноприемница, а след това се отправил към главния площад, където по това време били измъчвани и екзекутирани християни в цирка, популярно по това време „представление“.

Той си купил билет и седнал на трибуната.

Какво се е случило тогава в главата на юношата, никой не знае. Гледайки страданията на християните, той изведнъж скочил на арената и започнал да целува измъчваните и да ги облива със сълзите си.

Един от войниците го попитал:

– Кой си ти?

Бонифаций твърдо отговорил:

– Аз съм християнин.

Няколко дена пред очите на същата публика той издържал ужасни мъчения. Останал несломен и бил екзекутиран.

След известно време на любимата му наистина ѝ донесли мощите …. на нейния бивш роб.