През 1915 г. в щата Алабама се появил памуков бръмбар хоботник. За три години той успял напълно да унищожи памуковите плантации.

Тогава един от фермерите на града Ентърпайз, който нацяло зависел от реколтата на памука, по съвета на банкер, засадил своите плантации с фъстъци.

Неговият пример бил последван от други земеделски производители.

Благодарение на това хората не само излезли от кризата, но и забогатели. Имали много повече, отколкото по времето, когато отглеждали памук.

В знак на това, че катастрофата може да доведе до промени, които са предвестник на нов успех, гражданите издигнали паметник на хоботника.

Той представлява фонтан и статуя на богинята на плодородието Церера, а бръмбарът увенчава тази композиция.

За да растат здрави и вкусни домати, в почвата преди засаждане, добавете малко натрошени черупки от яйца.

Когато черупките се разложат, те ще отделят в земята калции.  Това ще помогне за предотвратяване на гниенето в края на цъфтежа, което е много често срещан проблем по време на зреенето на доматите.

Трябва да се отбележи, че калцият помага на всяко растение да расте и да узрява по-бързо, така че се опитват да разпръснат яйчените черупки в градината, когато засаждате разсада.

Запазената яйчена черупка може да се използва като пълноценна саксия за разсад.. Това е не само оригинално, но и много полезно средство за получаване на по-голяма реколта в бъдеще.

Сутринта Румен стана рано и се отправи по дългите прашни пътища на страната. Той вече втора година посещаваше новообразуваните църкви в района.

Денят беше горещ и Румен загуби посоката, в която трябваше да върви, за да стигне църква, в която да изнесе поредния урок.

Макар че беше закъснял, се наложи още няколко часа да чака, докато вярващите да се съберат, под сянката на едно огромно дърво.

Изпяха няколко песни и урокът започна. Румен говореше, но имаше усещането, че всичко се проваля. Хората срещу него изглеждаха отегчени. Сякаш това, което говореше изобщо не достигаше до тях.

„Може би преводът на думите ми, не е достатъчно ясен“ – помисли си Румен.

Когато се прибра, той беше изтощен, но застана на колена и попита Господа:

– Боже, какво правя тук?

След няколко седмици Румен, с група вярващи, отново отиде в това село. Една жена от неговия екип се заговори с човек от селото.

– Аз съм християнин, – каза мъжът.

– Чудесно, – каза жената. – А от колко време?

– От три седмици.

– Наистина ли? – попита изненадано жената. – А как стана християнин?

Мъжът посочи с пръст Румен:

– Този човек дойде и ни каза за Исус ……

Румен трепна.

„Какво излиза? – помисли си той. – Когато мислех, че урокът се е провалил, този човек е повярвал.  Явно успехът в християнското служение не зависи от моите възможности, а от това да съм на разположение на Божия призив“.

Румен се усмихна и радостно възкликна:

– Реколтата е в Божията ръка, Исус ме е призовал да посея семето на вяра. Единственото, което трябва да направя е да Го следвам.

Верността е по-важна от успеха и нашата готовност от възможностите ни.

Бамбукът цъфти много рядко. В зависимост от вида периодичноста му на цъвтеж е от 40 до 120 години.

Цъфтенето става едновременно на големи територии, след което растението умира. Обширните гори до появата на нови издънки изчезват.

В североизточните индийски щати Мизорам и Манипур и прилежащите райони на Мианмар цъвтенето на бамбука става веднъж на 48 години и то е съпроводено с масов глад.

Изобилието от семена значително увеличава популацията на плъхове в гората, които отиват на засетите поля и изяждат цялата реколта.

Последния път маутам, както местните жители наричат този феномен се е случил през периода 2006-2007 г.

Този път властите предприели редица мерки, за да намалят последствията от нашествието. Една от тях е награда по една рупия за всеки убит плъх.

Станимира се ожени за фермер и се научи да консервира плодовете от богатата им реколта. Тя можеше да прави всякакви консерви от царевица, боб, домати и много други.

Всичко това изисква много обучение и  много работа, но Станимира не се отказа. Трудът даваше  резултати и през зимата тя се наслаждаваше на многото консерви.

Така и ние трябва да съхраняваме Божието Слово в сърцата си, за да черпим насърчение по време на беда.

Когато сме спокойни и нямаме проблеми, Божите думи могат да ни събудят от духовна леност, както киселите и лютиви консерви събуждат нашите сетива.

Обещанията за Божията грижа и любов по всяко време в живота ни е като сладко от уханни плодове.

Запомнянето на стихове бе трудно за Станимира, но тя не се отказваше, защото това променяше сърцето ѝ, като го превръща в хранилище на Божието Слово, от което можеше да черпи мъдрост и любов.