Радко бе популярен механик в района. Той често се изтощаваше, но не от работа, а от измисляне на фалшиви автомобилни части, които трябваше да бъдат поправени.
– Господине, днес продадох толкова много резервни регулатори на двоично уплътнение, – обясняваше той на един свой клиент. – Не съм бил толкова уморен, откакто миналата седмица разпродадох хидростатичните въртящи се изпускателни синхронизатори.
Отсреща го слушаха внимателно, защото знаеха, че е професионалист.
Радко внезапно спря и се извини на клиента си:
– Съжалявам, но трябва да поръчам кристална черна дъска за долната част на смукателната тръба.
Понякога просто им казва:
– Трябва да поръчам част, а това ще отнеме четири седмици, за да стигне до тук и струва 1000 лева.
А всъщност по този начин си осигуряваше време за почивка, за това и измисляше всичките тези фалшиви автомобилни части.
Клиентите дори го хвалеха за опита му и приятното обслужване.
Един дори написа похвална рецензия в местния вестник:
„Той ме заведе под колата, за да ми покаже точно къде е винтът с нажежаема жичка . И ми обясни как се нуждае от специален ключ, за да свали целия двигател и да го смени. Той е страхотен механик“.
Радко скоро нае един младеж, за да му създаде база данни с фалшиви автомобилни части.
Сега вече не му се налагаше, да се изморява, като измисляше нови такива.