Сумата похарчена за подаръци надвишаваше двуседмичния бюджет на семейството, но празника мина весело, а дъщерята на Петър Иванов получи много подаръци.

Така се случи, че желанието на Катето написано в писмо до Дядо Мраз не се намираше между многото нежелани подаръци.

Семейство Иванови срещнаха и тази Нова година, без много емоции, но поне бяха здрави физически и психически.

Минаха две седмици и Петър предложи на дъщеря си:

-Хайде да свалим играчките и гирляндите от елхата, а дръвчето да оставят за горене.

– Не е ли много рано. Защо трябва веднага щом свърши Старата и дойде Новата година да разваляме елхата? Дядо Мраз все още не е донесъл всички си подаръци.

– Какво е това подарък? – попита Петър. – Това не е да получиш кукла или някаква игра, а добро настроение, радост, приятно изживяване. На теб харесаха ли ти подаръците за Новата година.

– Да, – възторжено възкликна Катя.

Тя се замисли за няколко минути. След половин час се появи отново при баща си.

– Татко да вървим да разваляме елхата, Дядо Мраз всичко ми е подарил.

Малко преди Рождество семейство Иванови очакваше ново попълнение. На 24 декември Дора постъпи в болницата. Нейният мъж Марин с нетърпение очакваше раждането на третия си син, но …. следващите часове станаха едни от най-трагичните в живота му.

Раждането започна добре. Опитната Дора, вече родила две деца, бе търпелива и сдържана, но Марин беше неспокоен, имаше чувството, че нещо не е както трябва.

Изведнъж от едно от устройствата се издаде силен писукащ звук. Това бе сигнал, че сърцето на Дора е спряло.

Медицинският персонал бе в паника. Те направиха всичко възможно за да върнат Дора в съзнание.

Тези минути бяха най-жестокото възможно изтезание за Марин.

– Не мога да повярвам, че тя е мъртва и няма да се върне у дома, – мълвеше мъжът, сълзите му напираха и изобилно се изливаха върху лицето му.

Минаха четири минути, но сърцето на Дора така и не проработи.

Лекарите прекратиха опитите си да върнат Дора към живот и насочиха всички усилия да спасят детето.

Обясниха на Марин:

– Трябва да започнем да правим цезарово сечение.

В отделението цареше хаос, чуваха се викове на лекари, пищящи звуци на  устройства и уплашените гласове на медицински сестри.

Марин гледаше как разрязаха жена му, за да извадят детето му. Когато извадиха малкото, то не издаде звук, не се чу дългоочаквания първи вик.

Тогава лекарят с голяма болка сложи новороденото в ръцете на бащата му и ….тук се случи неочаквано чудо.

Детето пое дъх и след малко изплака.

– Той е жив! – – сияеше от радост Марин.

Това бе невероятно. Но още по невероятно стана, когато се канеха да откарат тялото на Дора в моргата. Тогава сърцето ѝ отново заби.

Никой не можеше да повярва на случилото се, но щастливия баща и съпруг не се нуждаеше от обяснения. Той със сълзи на очи показа на Дора сина им.

Какво се случи? Истинско рождествено чудо!

В навечерието на Рождество при един учител дошли на посещение. Когато се сбогували, учителят не им пожелал щастливо Рождество.

Гостите били християни и започнали да се обиждат, защото не ги поздравили с празника.

Когато учителят разбрал това, обяснил:

– Милиони хора се радват на всеки ден, а ако се радват само на Рождество радостта им е кратковременна. Тези, които се радват на днешния ден, всеки ден е Рождество.

След това той погледнал календара и добавил:

– По-добре е да ви пожелая щастлив четвъртък.

Бъдни вечер е време, когато се очаква раждането на Христос.

Ден, в който с голяма радост преживяваме срещата си с Бога.

Преди този чуден ден поради греха, Бог е бил разделен от човека. И независимо от това, колко нетърпелив е човека да се срещне отново с Бога, той сам по себе си не може да осъществи тази среща.

Бог, поради своята неизмерима любов и милост, стана човек.

Той премина границата, която разделяше падналия човек в грях от вечния живот и радост, с една единствена цел да ни върне при Себе Си

Милена бе приготвила вече вечерята и викаше синовете си:

– Дани, Мишо, хайде, вечерята е готова!

Дани изтича веднага от стаята си и с нетърпение се настани на масата, гладен като вълк, готов да погълне всичко, което му предложеха.

Мишо едва едва се влачеше, като носеше със себе си любимия си багер. Седна на масата, но продължи да си играе с играчката си.

– Махни от тук този багер, – скара се майка му.

Мишо сложи до себе си играчката, но не посегна към лъжицата.

– Какво, пак ли не си гладен? – попита майката по-малкия си син.

– Мишо изяде цяла опаковка бонбони, Захари му я донесе, – каза Дани.

– Май и аз като Мишо се нуждая от повече дисциплина, – каза бащата. – Често се отвличам по телевизията и различни забавления. Така съвсем загубвам желанието да бъда в присъствието на Бога.

– Нима да се забавляваш е лошо? – попита Дани.

– Забавленията не са лоши, но те за кратко време ме изпълват с радост и задоволство, – каза бащата. –  Когато изпитвам жажда и глад за Бога, Господ ми подарява не само един миг на щастие, а много повече.

Мишо блъсна играчката си на земята, хвана лъжицата и започна да гребе от супата.

Родителите и брат му го изгледаха с изненада, а той просто каза:

– Нямам желание да се занимавам с безполезни неща, Бог ми дава всичко, от което се нуждая и то изобилно.