Смехът е универсален инструмент срещу всички трудности в живота. И едновременно с това е отличен инструмент за тренировка на мозъка.

Смехът снижава в кръвта нивото на кортизола – хормона на стреса, който негативно влияе на паметта.

В същото време той спомага за изработване на допамина, който е отговорен за мотивацията.

Такава комбинация прави процесът на умствена активност приятен  и го превръща в резултатно занимание.

Главното е да не се прекалява. Преглеждането на весели картинки в интернет трябва да подготви вашия мозък за работа, а не да я замени.

Аречибо е астрономическа обсерватория, разположена в Пуерто Рико на 497 метра надморска височина. С нейна помощ Националният научен фонд на САЩ и Университетът Корнел провеждат различни проучвания.

Радиотелескопът Arecibo е един от най-големите в света, диаметърът на огледалото на рефлектора му е 305 метра. Неотдавнашният ураган „Мария“ извади телескопа от строя. Счупи радарната антена и разруши огледалото на парчета. Учените все още оценяват мащаба на трагедията, но вече е ясно, че възстановяването на скъпото оборудване ще отнеме много време и пари.

Ураганът счупи 29-метровата радарна антена на телескопа наполовина, а падналите от 150 метра височина парчета разбили основното огледало на рефлектора и са повредили спомагателното огледало. За щастие, останалите сгради на радиотелескопа не са били сериозно засегнати.

Работата в Аречибо била напълно спряна преди урагана, но всички подготвителни процедури, насочени към защита на скъпата структура от неблагоприятните стихии, не  са я спасили.

На 20 септември ураганът се стоварил с пълна сила върху Пуерто Рико. Скоростта на вятъра е достигала до 250 километра в час. Островът остана без електричество, а чинията на телескопа се напълнила с 64 сантиметра седименти.

Този месец работата на радиотелескопа вече е била спирана поради друг ураган – Ирма. Но всичко преминало благополучно и той заработил отново на 9 септември.

Но с новия ураган на „Аречибо“ не му провървяло и специалистите не могат да кажат, кога отново ще заработи.

Сега трябва да оценят напълно щетите, както и да разбере какъв вид ремонтна работа ще трябва да се направи, така че обсерваторията да може да възобнови наблюденията си в космоса.

На острова, между другото, все още няма електричество, което допълнително усложнява настоящата ситуация.

Предстоеше плаване. Морето бе тихо и предвещаваше спокойно и без проблемно пътуване по морската шир.

На един от корабите служеше екипаж, който се славеше със своята точност и акуратност, като се започне от офицерите и се стигне до последния моряк.

Сред тях бе и Петър Захариев, който преди две години бе завършил военноморско училище в родния си град. Той бе преживял нещастие и големи загуби преди Бог да го срещне.

Сега, когато бе предал сърцето си на Господа, той бе станал благочестив християнин, но другите моряци, често му се присмиваха и го подиграваха заради това, в което вярва.

Но той винаги успяваше да им отговори кротко и смирено. Отговорите му бяха уместни и точно на място. Другите недоумяваха, от къде черпи тази мъдрост?! Но въпреки всичко продължаваха със закачките си.

Веднъж Петър седеше на палубата и четеше Библията си. Наблизо до него стоеше офицер, който с бинокъл се взираше в безпределните водни пространства.

– Знаеш ли какво искам да видя? – попита той Петър.

– От къде мога да знам? – повдигна рамене Захариев.

– Бих искал да видя този Бог, за Когото ти проповядваш, – каза офицерът.

– Напразно се напрягате и измъчвате, – каза Петър. – Бог е Дух. В тази работа и най-силният телескоп е безсилен. Защото само чистите по сърце могат да видят Бога.

– Тогава какво трябва да направя? – заинтересува се офицерът.

Последва дълъг разговор между двамата мъже, след което офицерът предаде сърцето си на Господа.

Преди няколко години Станислав Петров нае чистачка за офиса, но той нито веднъж не я бе виждал.

Тя идваше много рано, половин час преди всички. Справяше се със всичката си работа и бързо изчезваше, преди да дойде някой от служителите в офиса.

За Петров тази жена бе невидима, но всеки месец и начисляваше заплата.

Веднъж в кабинета му влезе красива млада дама, добре облечена и с изискан маниер. Тя му каза:

– Господин Петров, чух, че давате на служителите си 50% отстъпка за измиване на автомобили. Вярно ли е?

Петров я изгледа в пълно недоумение и изненадано попита:

– А вие коя сте? При нас ли работите?

– Работя при вас като мениджър по почистването.

„Виж я ти, – помисли си Петров, – мениджър и то по почистването“.

– Ако това е така, – каза ѝ той, – тогава, разбира се, можете да започвате веднага ….

И така тази дама, експерт по чистотата чистеше три много скъпи автомобила: на шефа си, на сина и на жена му.

Петров провери как стоят нещата с „мениджъра му по чистотата“ и установи нещо много интересно.

Тази умна жена за един ден почистваше общо 10 малки офиса в района. Доходът ѝ за месец съвсем не беше малък. В същото време тя работи само до 17:00. тя имаше принцип: Семейството преди всичко.

Това се казва мениджър по почистване. На такива шапка свалям.

Уес Тревор взел в дома си осем малки прасенца. Те били болни, на границата на смъртта и живота. Тревор се стараел да направи всичко, за да помогне на животните.

Австралийският жител не подозирал, че ще получи помощ от необичаен източник.

Работата е там, че в дома на добрия мъж живеело куче порода боксер на име Съкровище, което Уес намерил и прибрал от улицата.

Изненадващо, но прасетата предизвикали в Съкровище такъв силен майчин инстинкт, че кучето не само се погрижило за малките прасета, но започнало да отделя и мляко.

Първоначално собственикът на животните се колебаел дали да насърчава тази практика и да позволи на прасенцата да сучат от напълно различно животно.

Ветеринарът, с който се посъветвал Уес, го успокоил, че в това няма нищо опасно. Важното е животните да се чувстват комфортно.