Филип ръкомахаше възторжено:

– Живеем в нация, която аплодира онези, които преследват мечтите си.

– Мъжът, който отвори пекарната на ъгъла и жената, която стартира собствена линия дрехи, са два хубави примера за успех, – отбеляза Тодор.

– Хубаво е да имаме мечти, – въздъхна дълбоко Щерьо. – Без тях животът ни би бил поредица от несвързани събития, водещи до никъде. Мечтите ни дават причина да ставаме сутрин.

Никола сподели:

– И аз имах мечта. Исках да бъда треньор по футбол в гимназията и да вдъхновявам младите хора да живеят велик живот. Смятах, че това е, което Бог иска за мен.

Той си спомняше много ясно това време.

В деня, когато се яви на интервю за работата на мечтите си, директорът на гимназията му бе казал:

– Съжалявам, но дадохме работата на човек с повече опит.

Вратата се затръшна с трясък пред Никола.

Месеци наред той се цупи. Кипеше от ярост.

Чувстваше се предаден от Бога.

– Не Го ли интересуват мечтите ми? – отчаяно питаше Никола.

Изведнъж осъзна, че Неговото „Не“не беше предателство, а благословия.

– Бог имаше друг план за мен, – си каза Никола. – който не включваше треньорство по футбол. Ако бях следвал плана си, щях да пропусна всичко, което имам днес: семейство, служение, приятелства и възможността да споделя историята си с вас.

Мечтите ни в повечето случаи са твърде малки.

Ако настояваме за нашия собствен път, ще се окажем в кръг и чудещи се защо не можем да накараме нещата да проработят, но ако предадем мечтите си на Бога, Той ще ги замени с мечти, които никога не сме си представяли.

Ако Му позволим, Бог ще преобрази желанията ни в нещо чисто и животворящо. Желания, които ще ни приближат до Него.

Когато предадем желанията си на Господа, ще намерим истинска радост.

В крайна сметка, най-важното не е дали мечтите ни се сбъдват, а дали ставаме човекът, който Бог ни е създал да бъдем.

Надя обичаше дома си, но като поживя известно време в него си каза:

– Трябва нещо да се направи. Тук нещо не е наред.

След няколко години започна да се лющи боята от стените.

– Какво ще стане, ако възстановим тухлите до оригиналния им цвят? – попита Надя.

Съпругът ѝ си помисли: „Уф, колко много работа ще е необходим. Големи главоболия ще си създадем“.

Но каза:

– Добре, скъпа. Нека го направим.

И така започна процесът на реставрация.

Първите няколко опита се провалиха. Накрая потърсиха и последваха съвета на професионалист.Това бе добра идея.

Премахнаха старата боя. Изчеткаха тухлите с телена четка и нанесоха байц върху тях.

Работата бе доста напрегната, затова успяха няколко пъти да изпуснат нервите си.

Най-накрая всичко беше готово.

Отдръпнаха се и се възхитиха на земночервената красота на тези тухли, изглеждащи точно както е замислил производителят им.

– Красиво се получи, – отбеляза Надя. – Беше тежка работа, но си заслужаваше.

Болките в мускулите ѝ се съгласиха с нея.

Ние служим на Бога, Който иска да ни върне към оригиналния ни дизайн.

Ти и аз сме свободни да изберем дали ще се откажем от контрола си в полза на Неговия.

Бог е готов и чака да извади най-доброто от себе си във всеки един от нас, но първо трябва да Му се предадем.

Година след година Георги наблюдаваше как смъртта поглъщаше приятелите му.

Скръбта не го удари изведнъж. Тя се промъкна бавно чрез вина, мълчание и лъжата, че истинските мъже продължават.

Започна да пие повече, но работеше усърдно.

– Всичко е наред, – казваше си той, – аз все още осигурявам семейството си.

Но истината бе, че всичко се разпадаше.

Най-накрая Георги загуби всичко. Образа, работата, илюзията си за сила.

Тогава се случи нещо изненадващо. Той спря да се крие и се обърна към Бога.

Намери хора, които не искаха непременно да бъде силен, а му дадоха възможност да бъде истински.

И там в дълбоката яма, в която бе попаднал, Георги осъзна:

– Аз сън Божи син. Не че съм го заслужил, нито това, че съм се справил добре с мъката си, а защото Бог е близо до съкрушените, които са се доверили на Исус.

Дори в болката, сълзите, дните, в които не можете да станете от леглото … Не сте изоставени. Не сте дисквалифицирани. Вие все още сте Негово дете.

Митко въздъхна:

– Хората в нашия свят търсят любов. Всеки от нас се нуждае да обича и да бъде обичан. Но любовта я търсим на грешни места.

– Очакваме обич от родители, дете, съпруг, приятели, …., – добави Здравко.

– Да, но родителите ни остаряват и умират, – тъжно се усмихна Митко. – Децата порастват и създават свои семейства, за които се грижат. Съпрузите са заети с работа или са много изморени. А приятелите в повечето случаи са повърхностни и егоистични.

– Кой може истински да разбере, каква е нуждата на човешкото сърце? – попита Здравко като прибави. – И кой може да я задоволи?

– Къде се намира истинската любов? – смръщи вежди Митко.

Отговорът бе:

– Любовта се намира в сърцето на Бога и Той я излива изобилно върху нас.

Станчо бе имал връзка с момиче и това го смущаваше.

– Мислиш ли, че похотта няма последици? – атакува го приятелят му Григор. – А тези последствия водят до скандал. Тайният грях никога не остава скрит.

Станчо бе навел глава и мрачно поглеждаше приятеля си от време на време.

– Похотта ще те отведе по-далеч, отколкото си искал, ще те задържи по-дълго, отколкото си желал и ще ти струва много повече, отколкото някога си възнамерявал да платиш.

– И какъв може да е най-лошият възможен резултата от прелюбодействието? – попита Станчо.

– Няма значение какъв е, – тръсна глава Григор, – но знай, че сатана крои планове, за да го осъществи в най-скоро време.

– И сега какво? – смотолеви Станчо.

– Дори след като си се отвърнал от похотта, мръсотията остава в теб. И дълго след като грехът е простен, саждите от греха остават. Ако си се простил с алкохолизмът, жаждата остава. Дълго след като присвояването е простено, възможностите за работа избледнява. Аферата е приключила, но срамът още витае.

Станчо притисна с длани ушите си. Той не искаше повече да слуша.

Сбъркал бе и съжаляваше.

Чувстваше се опустошен.

И все пак имаше изход от положението.

Станчо падна на колене и започна да призовава Единственият, Който можеше да му помогне и да го освободи – Исус Христос. Този Който бе платил за неговия грях със Собствената си кръв.