Тази изложба бе неочаквано събитие в града. Хората прекрачили прага ѝ излизаха зашеметени, но това не пречеше на множество любопитни да се тълпят на касата за билети.

Днес нямаха никакви ангажименти и Ангел покани Катя да отидат на тази нова чудесия за града им, за която се разказваха невероятни неща. Той просто ѝ каза:

– Не вярвам на всичките тези приказки, какво ли не съчиняват и измислят хората.

– Особено ако не разбират нещо, всичко им се струва чудато и невъзможно, – засмя се Катя.

Решиха и отидоха. Купиха си билети и влязоха.

Катя се загледа в един от експонатите и замръзна от ужас. Тя се смая от чудовищната трансформация, която бяха претърпели автоматите.

– Когато бях малка, баща ми ме заведе да ви Писарят, – каза Катя като се посъвзе малко.

– А оня, – почеса се по главата Ангел, – създаден от прочутия  швейцарски часовникар Жаке Дро.

– Да, същият, – потвърди Катя. – Той е конструирал механизирани кукли, за да подпомогне продажбата си на часовници.

– Знаеш ли, че някои разглеждат тези устройатва, като най-стари образци на компютри? – каза Ангел. – Писарът е най-сложният автомат, завършен през 1772 и се е състоял от 6 хиляди части.

– Още си спомням онова елегантно облечено дете, – почти притвори очи Катя, – което имаше големи бузи и печално лице. Седеше на един чин. Топеше перото си в мастилница и го плъзгаше по лист хартия,

– И аз съм го виждал, – каза Ангел,- Момчето изписваше всяка буква спокойно. Спираше да пише и се вглеждаше в пространството, сякаш очакваше нов прилив на вдъхновение.

– Знаеш ли, – започна малко плахо Катя, – унесеният му поглед силно ме изплаши?! Тогава си помислих: „Какви ли чудовищни мисли би могло да има това странно същество?“

– Но това е била само една кукла, – възрази Ангел.

– Не можех да се отърся от тревожното усещане, – потрепера Катя, – дори когато баща ми, ме заведе зад механизма и ми показа мрежата от мотовилки и колелца. Там имаше и ръчки, които при въртенето си предизвикваха тази пародия на живот.

– Е, сега поне можеш да видиш, как в хода на времето онова безобидно дете се е превърнало в изполинска фигура, – засмя се Ангел.

Катя разглеждаше внимателно фигирата, като се мъчеше да се пребори със страха си.

– Виж, – каза Ангел, – за разлика от Пиер Жаке Дро, този изобретател явно не е имал за цел да възпроизведе формите на човешко същество, задоволил се е само с наподобяване на двунога фигура.

Експонатът беше съставен от свързани железни пластинки. За глава му служеше тежък цилиндеичен къс, подобен на камбана. В него бяха пробити два квадратни отвора за очи и един по-тънък, приличащ на отвор за пощенска кутия, навярно сложен за уста.

Фигурите се задвижваха от обслужващият персонал, ако някой поискаше това. За Катя това бяха гора от чудовища, напуснали света на приказките. Тя дръпна Ангел за ръка и двамата излязоха на чист въздух.

Слънцето грееше приветливо и се мъчеше да разсее тягостното впечатление, което автоматите бяха оставили у Катя и Ангел.

– Технология без красота, – каза мрачно Катя.

– Е, все пак те не са художници и скулптури, – опита се да я успокои Ангел. – Те са изобретатели. Но и в изкуството имата такива чудати и неприемливи форми, нали?

Катя се засмя накак вяло, тя бе романтично момиче и почитател на красотата.

Ние сме привикнали към скоча. Използваме го за хиляди неща.
А знаете ли как се е появил?
Това се случило през 1923 г. Изобретателят Ричард Дрю започнал работа на фирма за хартия.
Била му поставена задача да проследи продажбата на хартия в магазините и работилниците. По това време той посетил цех за автомобили.
Дрю забелязал, че при боядисването на автомобила с няколко цвята, не се получават равни линии. И той си поставил задача да реши този проблем.
При следващото си посещение в цеха Дрю носел 5 сантиметрова „лента за поливане“, която била намазана с лепило и от двете страни. Но тя се смачкала и малко по-късно вече не можела да се използва.
Бояджията се заинтересувал от направеното, но не платил за изобретението. Всички останали с мисълта, че идеята не е толкова добра.
След 7 години Дрю си спомнил за своето изобретение. Но този път събитията протекли по-различно.
На 8 септември 1930 г. се появил нов образец на скоча, които веднага отишъл при клиент в Чикаго.
И какво се случило по-нататък?
Изобретението компенсирало всички вложени усилия. Скочът най-накрая бил оценен по достойство.

Много хора погрешно смятат, че названието „eВay“ е съкращение на „Electronic Bay“,  което се превежда като „електронен залив“.
В действителност основателят на компанията Пер Омидяр, проектирал сайт и като сътрудник на компанията „Echo Bay Technology Group“ (Ехо Бей, щат Невада), искал да го регистрира като EchoBay.com, но името било заето.
Тогава Пер Омидяр го съкратил и така се появил сайта ebay.com.
Този уебсайт е за онлайн търговия. Стоките се предлагат чрез наддаване или директна продажба на установена цена.
Участват, както частни лица, така и големи фирми. Всички имат възможност да продават или купуват стоки чрез eBay. Стоките могат да бъдат нови и употребявани.
eBay е известен с това, че цената на доста от стоките,също така и новите, е значително по-ниска от пазарната.
Търговията се осъществява по цял свят, заплаща се чрез PayPal, банков превод, пощенски запис и с кредитна карта, дори и заплащане на ръка при лично приемане на стоката. Закупеният продукт се изпраща от продавача в установен срок по пощата или чрез куриер.

Принц Чарлз взел решение да затвори своя магазин за плодове и зеленчуци „Vеg Shed“, който бил открил в своя дом в село Хейгруъв, в графство Глостершир. Причина за това били намалелите продажби и популярността на онлайн търговията. Потребителите предпочитали да си поръчват продукти по Интернет, а не да идват в неговото магазинче, където се продавали продукти от неговата ферма и били екологично чисти.

Но принц Чарлз съвсем нямал намерение да се отказва от продажбата на плодове и зеленчуци. Той решил да върви в крак с времето и да ги продава чрез Интернет.

Чарлз не е единственият представител от кралско семейство, който имал работно време за избран от него занаят. Въпреки, че обикновено казват: „Това не е работа за кралски особи“.

Белият и пухкав Харви е роден без кости в предните лапи. Тази аномалия се нарича радиална агенезия. Това заболяване в продължение на 30 години е забелязано само при четири котета, родили се в Шотландия.
Може да си мислите, че то живее дискомфортно, но изглежда животинчето не страда много от това. То се е научило да ходи на „лакти“ и дори на задните си крака.
Когато бившата собственичка на котето разбрала, че то е сериозно болно, постъпила много подло, обявила го за продажба в Интернет, без да съобщава за недъга му.
Добри хора се смилили над Харви и го купили. Шефство над котето взело благотворителното дружество за защита на котките в Глазгоу.
Първоначално новите му собственици помислили, че котето се е родило с изкривени крайници и за това го завели при ветеринарен лекар.
Рентгенът показал, че котето има радиална агенезия, което означава, че липсват костите в предните крака още от раждането, те не са се развили на време.
Харви можел да се поправи чрез имплантиране на метални щифтове в края на лапите до раменната става, но тази операция се извършва само при котки на възраст от шест месеца инагоре, когато костите им стават по-силни и могат да издържат теглото на щифтовете.
Събрани са 3000 фунта за бъдещата операция, която ще осигури нормален живот на котето в бъдеще.
До операцията котето ще изчака два месеца. До тогава то ще живее при новата си благодетелка 50-годишната Лиз Макалок.
Тя много му се радва. Котето много бързо бяга, макар че е в такова състояние и си играе с котките и кучетата, които живеят в този дом.