Посадил дядо ряпа. Обикаля я от време на време и я оглежда.
– Дядо махни химикалите и препаратите от мен, аз още съм малка, – казала ряпата.
– Стар съм аз, а здравето ми отиде, – оплаквал се дядото.
Минало време ряпата пораснала и станала голяма. Викнал дядото:
– Тичай, бабо!
Бабата вечно недоволна от дядото се обадила:
– Когато те викна, да ми помогнеш, ти все си зает, а сега си се се разкрякал, все едно те колят. Ида де, ида.
Започнали двамата старци да дърпат заедно, но ряпата не се поклаща.
Викнали внучката.
– Ето готова съм, – обадила се внучката. – Давайте по-бързо, че закъснявам за дискотека.
„Дърпат и опъват, ряпата не се поклаща“. Викнали кучето.
– Кучешка работа, – разджавкало се кучето, – най-тежкото на мен все се пада, ама признава ли ти го някой?!
„Дърпат и опъват, ряпата се непоклаща“. Викнали котката и тя да помага.
– Аз без валериан не работя, – размяукала се котката. – И махнете това куче от тук имам алергия към кучетата.
Накрая след дълги уговорки и тя дала една лапа, но ряпата не помръднала.
Най-накрая дошла и мишката, може ли без нея.
Напънали се всички заедно и ряпата излязла.
Е, приятели, ако в една обща работа, всеки търси своето си, никаква няма да я свършите. За това активирайте мрънкащите, недоволните и нежелаещите в работата, за да не се превърне тази приказка в баснята „Орел, рак и щука“.

Когато Божиите хора са в нужда бъдете готови да им помогнете.
Бог иска от нас да използваме нашите пари и ресурси, за да насърчим приятел, за да покаже любовта си към другите вярващи, както и да изградим по-добри взаимоотношения с тях.
Всеки път, когато давате пари на друг човек, това ви сближава. Когато давам пари на хората в малка група или инвестирам за някоя нужда, аз се сближавам с тези в групата и по-добре ги разбирам.
Ако вярващ се нуждае от помощ този, който инвестира за него влага средства за изграждане на общение и разбирателство с този човек.
Когато ние инвестираме нашите пари вътре в църквата за развитието на взаимоотношенията ни, това помага за приближаване на хората към Христос.
Бъдете креативни! Помислете добре! Колко изобретателни можем да бъдем в насърчаването към любов и подпомагането на другите.

Начинът, по който се държим у дома, може да служи като лакмус за всеки християнин.
Много е лесно да бъдеш примерен християнин сред приятели, когато се грижим за общественото мнение и представяме най-добрите си качества, отколкото да живеем християнски живот у дома.
Пред домашните си се представяме нелакирани и украсени. Те виждат как умората и стресът разстройват нервите ни. Знаят до колко в нас живее и се проявява Христос.
Ако съм истинска християнка, не трябва да допускам негативни проявления в дома си, като раздразнителност, придирчивост, злоба, подозрителност, егоизъм, мързел или да се вкисвам от най-малкото нещо.
Напротив, всеки ден ще се старая с помощта на Святия Дух и Божието Слово да изграждам плода на Духа „… любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“.
Как ли ще се измени атмосферата в дома ми, ако последователно въплащавам в живота си тези християнски добродетели?

Колекционер на стари книги пита свой приятел:
– Имате ли книги от такъв род?
– Сега вече не, – отговорил приятеля му, – преди една седмица изхвърлих Библия, която се търкаляше при мен доста дълго време, мисля, че това беше издание на …. Гут ….нещо от рода на Гутен…
– Гутенберг? – скочил колекционерът. – Как си могъл да изхвърлиш Библията на Гутенберг? Това е била първата напечатана книга! Тя няма цена! Сега за един такъв екземпляр дават четири милиона долара.
– Е, за моята, мисля и стотинка няма да дадат. Накакъв лош човек беше надраскал почти всичките ѝ празни полета. Май името му беше Мартин Лютер.

Седяха под дъба, като стари приятели, въпреки че никога до сега не се бяха срещали. Светослав беше очарован от говорещите птици на Нахор. Защото те не само говореха, някакви фрази, заучени предварително, а разсъждаваха като човек, дори даваха доста мъдри съвети.
– Щом можеш да направиш това …. тези птици … те мислят и говорят по своя воля …. би трябвало да си най-прочутият човек на света?

– Какво е славата? Съхранено в хорската памет име. Това би било приятна утеха за старините ми, но не би могло да ме зарадва.

– А защо не?

– Силата обикновено се свързва с друга, по-голяма сила. Това е като магия особена … смущаваща. Никакви огнени кълба, изчадия или гибелни заклинания. Никакво преминаване през стени и летене като невидим. Само изкуствени птици с …. гласове. Дреболия, но как бих могъл да защитя себе си или тях, ако се разчуе, че съм ги направил?

– Но защо трябва да ги защитаваш?

– Мнозина биха възприели, че някакъв магьосник е вложил душа в изкуствено направените птици? Дали ще ме убият или ще ме пребият, няма значение.
– А други дали биха се възползвали от идеята тези птици да подслушват техните врагове? – заинтересува се Светослав.
– Днес разполагаме с най-сложната подслушвателна мрежа в историята на държавата ни, за какво им са изкуствени птици? Помисли си, какъв шанс бих имал тук да живея в мир и да оцелея, ако се разнесе слухът за тези птици? — Нахор поклати глава. — Години наред съм мислил върху това. Някои постижения или знания, изглежда, са обречени да се появят и да изчезнат без да стигнат до хората.

Светослав го погледна замислено.

— Трудно ли е?

— Кое? Създаването на птиците? Да, трудно беше.

— За това съм сигурен. Но имах предвид друго… светът да не може да научи за това, което си направил?!

— Разбира се, че е трудно — каза Нахор. После сви рамене. — Но това е нещо като магия за повечето хора, знаех го още когато започнах да ги изработвам. И се примирих с това. Ще ликувам за успехите си, но тайно.

Хората се раждат и умират, искат нещо, да остане да живее след тях. Почитано име, деца, …… Властниците се стремят към слава. Един художник може да мечтае да създаде картина, която да се помни. А за какво може да мечтае един изобретател?