Всяка майка при развиването на самодисциплина, на първо място трябва да обърне внимание на себе си и на здравето си. Защото, както показва опитът, често болни, уморени и раздразнителни майки не са в състояние да се грижи 100% за семейство си.
Добрите навици могат да помогнат в самодисциплинирането. Те решават много проблеми и съдействат за подобряване здравето на жената.
Например, не бива да се седи пред компютъра през нощта. Нужно е да се правят физически упражнения, дълги ходения, игри на открито с децата, разходки на чист въздух. Това много добре влияе върху тяло и подобрява настроението.
Отглеждането на децата и домакинството отнема много енергия. Това е наистина енергоемко, но не се страхувайте.
Важното е, да имате подкрепа от приятели, роднини и съпруга си. Подръжка можем да търсим не само от хората, но най-вече от Бога. Той никога няма да ни откаже помощ, ако го потърсим искрено, с цялото си сърце и душа.
Четенето, музиката и занимание с нещо, което обичаме, може да ни успокои и вдъхнови. Много е важно да отделяме време за такива неща.
Самодисциплината не е черта на характера, която имаме по рождение, а навик, който придобиваме през целия си живот. И ти, и аз можем да се обучаваме и развиваме този навик.

В един свят, кътето властва Интернет и всеки може да има стотици виртуални приятели, човек се чувства самотен.
Кариерата и преследването на големите пари не оставя време и място за простите човешки радости.
Ние се радваме, когато получаваме топла прегръдка, която повдига настроението ни и ни прави малко по-щастливи.
Много хора се страхуват да признаят това. Но такъв жест, може да смекчи и най-трудната ситуация и да я направи разрешима.
Прегръдка е необходима за човека. Чрез нея той не се чувства сам и разбира, че някой го подкрепя. Усмивката лекува, но прегръдката сближава хората.

Отново се срещнаха двама стари приятели, едно време са учили заедно в един и същи клас. Поразходиха се и седнаха. Разговаряха за работите и за семействата си.
Оказа се, че и двамата са се развели и то съвсем скоро. Тази тема беше още свежа за тях и те се понесоха по нея.
Първият каза за развода си:
– От тази кал още не мога да се отърся. Караниците при развода бяха ужасни, особено при подялбата на имуществото. Жена ми откачи. Всеки ден списъкът от съвмесно придобитото преписваше, едва не включи и хлебарките вътре. Бяха я подучили, такова заявление да напише, че  съм я унижавал, пари не съм ѝ давал, за детето не съм се грижил и т.н. А приятелките и в съда всичко потвърдиха, още съм в шок.
Вторият се засмя и каза:
– При мен се случи точно обратното. Преди две години си купихме нов апартамент. Моята решила под наем да го дава. Така миналата година, аз му направих ремонт, снабдих го с хладилник, телевизор, климатик и т.н. През цялото време се чудех, защо слагаме скъпи тапети, мокети, нали ще го даваме под наем? Моята се опъна, сега се предлагали много жилища за квартири, всичко трябвало да бъде, както трябва. Техниката прилична, телевизор в кухнята и в стаята и балкона с изолация. А по това време тя подала заявление за развод. При нея всичко било готово, само да събере дрехите в торбата и чао.
Слушаш ги и си мислиш: „Хората имат различни съдби, а резултата, уви, един и същ…..

Има определени правила и принципи, които ни помагат да изграждаме нашите взаимоотношения с децата.
Поведението на едно дете, крещането му, избухванията му, неподчинението, нежеланието му да се храни или да ляга да спи навреме, не го прави лошо дете. То не иска да ви съсипва живота, не иска да ви навреди или обиди. Любовта е основата, на коята се строи здравата психика на детето.
Ако майката се съмнява в способностите на детето си, ако го сравнява с други деца или говори лоши неща за него пред други хора, създава условеия, макар и без да осъзнава, детето да стане лошо.
Трябва да има моменти, когато малчуганът е необходимо да усеща, че дори да е сбъркал, той е обичан и тогава е по-склонен да се пребори с неправилното си поведение. Има разлика в това да кажете на детето си: „Не ми харесва това, че пак си си разпръснал играчките“ и „Толкова си разхвърлян, писна ми от теб“.
Когато детето е малко, иска да си изясни кой е главния. Отказвайки да направи нещо, то иска да провери вашата надежност и авторитет.
В първата година от живота си детето се запознава със всичко около него, затова е необходимо още тогава да получи потвърждение за истиността на вашите думи. Ако има разминаване между правилата в къщи и тези, които се наблюдават в друго семейство, това може да предизвика конфликт у детето, но това не означава, че това което сте възприели във вашия дом, можете с лека ръка да отмените. Детето трябва да получи граници, осигуряващи му сигурност.
Една от движещите сили на развитието на детето е да стане възрастен. А това става, когато расте в своята сфера на отговорности и дава своя принос в живота на семейството.
За да бъдат отношенита ни с детето спокойни, трябва да запазим привързаността му към нас. Не малко са случаите когато авторитетът на родителите пада в очите на детето и то заменя привързаността на родителите си с тази към приятелите си. За това е необходимо да изграждаме стабилни „мостове“ помежду си.
Когато се разделямо с детето и то е още малко, не трябва да наблягаме на самата раздяла, а на срещата ни след това. По–добре да казваме: „Когато се върна, ще направим това и това…“
Децата често се страхуват да заспят, кажете му: „Когато се събудиш сутринта, аз ще бъда до теб“.
За да съхраним привързаността на децата ни към нас е необходимо да правим нещо интересно с тях, да поиграем на игра, която те харесват или просто да си поговорим, да ги изслушаме, без да се натрапваме със съвети.
Детето трябва да разбира, че сега майка му е на негово разположение и то не трябва да я дели с раговорът по телефона, занияманията със сестричката му или взаимоотношения със някй човек отвън. Това е неговото време.
Когато изискваме някакво действие от детето, не е нужно за това да му крещим от съседната стая. По-добре да отидем до него и конкретно да му заявим, какво искаме. Например: „Ето ти панталоните и фанелката, обличай се бързо, отиваме на пазар“.
Майката смята, че щом се роди детето, тя е длъжна да изпълнява всички негови прищявки. Длъжни сме да се съобразяваме със нуждите на малкия човек, но трябва да  му показваме къде е границата, за да знае детето до каква степен и какво може да си позволи. Ако не поставим такива граници навреме, ние се уморяваме, раздразняваме и крещим. Дете без граници се превръща в малък тиранин.
Ако дълго продължават забраните, възниква ефектът на противодействие. Забранете едно, но посочете три неща, които разрешавате. Например: „Не можеш да вземеш този нож, но можеш да вземеш тази кърпа, малката кутика до вратата или мечето от леглото“.
Заедно с мъжа си трябва да определите какво може понякога, винаги или изобщо да не се прави в дома ви. Този ред трябва да се съблюдава строго, за да не се обърква детето. Възможно е да съществуват изключения, но и те трябва да са регламентирани. Например, вечер се ляга в 21 часа, но ако има рожден ден, гости или някакъв такъе изключителен случай, часът за лягане може да се отложи с един час, но не и по-късно.
Авторитетът на майката и бащата се затвърждава, когато те строго държат за правилата, които са въвели. Трябва да се установят норми и цености в семейството, независимо от възприетите в друго семейство. Ако в един дом е прието да има две котки и едно куче, а в друг не, това не трябва да води до конфликт.
Отнасяйте се с разбиране към децата и не забравяйте да ги обичате.

Надя беше медицинска сестра и обожаваше професията си. Влизаше от стая в стая, сядаше не до едно и две легла, помагаше, привдигаше. …… Когато болните я видеха засияваха. Нейната усмивка заразяваше и всяка отчаяна и тъжна физиономия ѝ се усмихваше.

Имаше безкрайно търпение, да прави превръзки, да взема кръв за изследване, да отговаря на безбройно многото въпроси на пациентите и да ги успокоява.

Болните мъже обичаха край тях да се върти нещо младо и хубаво. А жените ѝ бяха благодарни, когато ги решеше и им помагаше да изглеждат по-добре. Това не беше част от задълженията ѝ, но тя бе гимирала много пациентки в болницата. Беше убедена, че ги прави по-щастливи, а и те се чувстваха по-добре.

– Нима като влезеш в болницата, трябва да гниеш?! – често казваше Надя на жените.

Знаеше не само пациента и лекарствата, които трябва да му дава в определеното време, но и синовете, дъщерите, съпрузите, внуците, ….., проблемите и болките в душите им. Как нямаше да знае, като всеки един от тези заболели хора споделяше с нея всичко, разказваше ѝ за семейството си, за приятелите, за самотата си, ….А Надя ги изслушваше и за всеки намираше добра дума.

Това беше тяхното Наде, вечно усмихнатата млада жена, от чието сърце преливаше любов и всеодайнос към всички.