Слънцето се усмихваше щастливо, а Борис бе много горд:

– Днес не съм съгрешил нито един път през целия ден до сега.

Чувството за възторг продължаваше, докато той осъзна:

– Живея перфектен ден. Бог е щастлив, заради перфектното ми представяне със собствени сили и воля. … Чакай, но това всъщност е грях ….. със собствени сили и воля?! Май трябва отново да се върна в изходна позиция.

Малко след това отново грейна усмивка на лицето му:

– Не съм гледал порно. Днес бях мил с всички. Не съм съгрешил нито веднъж! Браво на мен! Справям се страхотно. О, чакай, пак я има онази гордост. … Глупости.

Борис въздъхна дълбоко:

– О, толкова много е това ….

Взирайки се в бездната, която представляваше покварената природа на собственото му сърце, ковачница на идоли и измамно преди всичко, той възкликна:

– О, нещастен човек! Кой ще ме спаси от това греховно съществуване? Може би, ако се постарая повече, ще мога да издържа повече следващия път, когато не съгрешавам …. О, чакай, ето я отново проклетата гордост!

Тя го смазваше напълно.

Горкият човечец, отиде перфектният му ден.

В една от социалните мрежи приятели взеха сериозно да се тревожат за Марко.

Не беше се появил целия следобед. Вечерта пак го нямаше.

Започнаха да му звънят по телефона, но никой не вдигаше.

По-късно, когато най-сетне го видяха, той обясни изчезването си:

– Бях сред природата със сина си. Прекарахме страхотно. Телефона си бях забравил в къщи. Не можах да прочета всички новини, но те така или иначе, щяха да съсипят деня ми, ако бях ги погледнал.

Приятелите му бяха шокирани.

– Кой си мисли, че е той?! – възнегодува един от тях. – Ние се притесняваме за него, а Марко прекарал чудесно!

Пламен взе да го поучава:

– Трябва да си информиран тези дни, защото цикълът на новините се променя на всеки пет минути и ако оставиш телефона си, ще липсват толкова много от лошите неща…. Искам да кажа, разбираш защо всички сме ти толкова ядосани?

Но Марко не се трогна от тези напътствия.

Захвърли телефона си нанякъде, но преди това провери графика на работите, които му предстояха за утрешния ден.

Беше цяла вечер със съпругата и сина си. Тримата бяха много щастливи.

Дълго време не се бе случвало такова нещо в този дом.

Накрая Марко изгаси осветлението и си легна, без да се интересува за всички лоши неща, които излъчваха по медии и интернет.

Сънят му бе спокоен.

Спа необходимите осем часа и се събуди свеж, готов за работа.

Маги лежеше на земята опряла лицето си в нея. Баща ѝ я видя и изтича при дъщеря си.

Надвеси се ниско над малкото момиченце и разтревожен попита:

– Меги, добре ли си?

Детето вдигна глава, усмихна се на баща си и каза:

– Тихо, говоря на мравките.

– Ох, – изстена бащата, – мислех, че ти е станало лошо.

Той я остави и тръгна към къщи.

– Защо се учудвам? – запита се бащата. – Меги винаги се е грижила за всяко създание, което срещне.

Преди лягане малкото момиченце разказваше приказки на котето си, което обикновено се гушкаше в него.

Вчера майка ѝ я завари да строи къщичка. Когато я попита:

– За кого я правиш?

Меги отвърна:

– За тези два бръмбара. Да имат подслон, когато завали дъжд.

Баща ѝ много се изненада, когато завари дъщеря си тържествено да погребва една умряла муха, която бе намерила на перваза на прозореца.

Какво да се прави, такава си бе Меги?!

Може би трябва да вземем пример от това дете. Нали Бог ни е дал отговорност да се грижим за Неговото творение.

Това не означава, да говорим на насекоми и птици, да строим къщички за бръмбари.

Достатъчно е да започнем да рециклираме отпадъците от ежедневието ни, да се придвижваме пеша, колело или с градския транспорт, …..

Като настойници на Божието творение, всеки един от нас може да помогне за защитата и опазването на природата.

Здрачът отстъпваше мястото си на мрака.

Веселин слизаше в подножието на хълма.

Погледът му бе привлечен от появата на една светлинка, после на втора и т.н.

Мракът оживя.

Сякаш невидима ръка запалваше една след друга тези светлинки.

Веселин се развълнува от видяното и това го наведе на размисъл.

– И аз бих искал така, – възкликна той, – животът ми да бъде прекаран в запалване на души, една след друга, със свещения пламък на вечния живот. Важното е, да остане, доколкото е възможно, незабелязан, за да се изяви и прослави Той.

Когато правим нещо, обикновено искаме да ни забележат, но когато сме готови да отклоним фокуса от себе си, другите ще видят нашите добри дела и ще прославят нашия Отец на небесата.

Каква огромна привилегия е, че животът ни е пропит със себеотдаващата природа на Христовата любов и благодат, така че другите да могат да бъдат привлечени от Него чрез нас.

Нека носим Христовото присъствие на всеки, когото срещнем. Нежно да разсейваме всяка тъмнина на страх или неверие, като осветяваме с Неговата светлина живота им.

Борката наперено изричаше:

– Боря се с тревожност и депресия всекидневно. Не съм психолог или терапевт, но искам да споделя с вас няколко съвета за психичното здраве.

Всички останали наостриха уши.

Борис се потупа по гърдите и заяви:

– Горд съм, че всяко едно от тях е било щателно изпитано в собствения ми живот.

– Давай, стига си го усуквал, – викна Григор.

– Добре де, малко по-спокойно, – повдигна важно вежди Борис.

Приятелите му се сбутаха, но запазиха мълчание. Искаха да чуят какво ще им каже.

– Първо, – Борката присви един от пръстите на лявата си ръка, – Сравнявай себе си с другите. Това е страхотна стратегия. Ако имате проблем с психиката си, прекарайте първата част от деня като превъртате социалните медии, търсейки хора, които са успели. След това се запитайте: „Защо аз не съм такъв? Малко ли съм работил? Или имам някакъв дефект, който пречи?

– Този е луд за връзване, – прихна Стамен.

– Второ, – Борис присви следващия си пръст, – Стойте по-дълго време пред екрана. Това да се разхождаш сред природата , да караш колело е губи време. По-добре дишайте в затворено помещение, полузадушен, докато трептящите пиксели танцуват пред полузатворените ви очи.

– А стига бе, – нахвърли се върху него Атанас. – На кого ги разправяш тия?

Този път Борис не сви пръст, но се наведе малко напред предизвикателно и продължи:

– Представете си най-лошия сценарий. Попитайте се: „Кое е най-опустошителното или тъжно нещо, което може да ми се случи?“. След като си измислите най-лошия вариант, опитайте се да си го представите визуално. Например, как ще се почувстваш, когато се случи? Какво ще кажат другите? Колкото повече подробности отбележиш, толкова по-добре.

– Ти майтапиш ли се, – засмя се гръмко Кольо.

– Казах ви, че не съм експерт, – каза сериозно Борис. – Изпробвал съм старателно всяка от тези стратегии в собствения си живот, те все още не са донесли някаква полза.

– Ето това е, – плесна с ръце Никола.

– Но това е само, защото не съм ги направил както трябва, – възрази Борис. – Нищо не работи, ако не спазвате стриктно правилата.

Всички избухнаха в смях.

Строгото и сериозно лице на Борис се разчупи и той се присъедини с усмивка към останалите.