Навярно ви се е случвало върху ютията да останат синтетични влакна от дрехите.
С какво ли не сте ги търкали – тел, перилен препарат, …, но резултатът е бил нулев.
В случая има изход и гладката повърхност на ютията ви няма да се повреди.
Ако синтетични влакна полепнат по ютията , може да ги отделите с помощта на лакочистител.
Има достатъчно битова химия за това, но същото може да се направи чрез народни начини за избелване.
Опитайте да почистите банята с питейна или калцинирана сода.
За целта е необходимо да смесите две лъжици сода за избелващ препарат, добавете малко оцет. Оцетът се използва в ежедневието и не само в кухнята.
Нанесете получената паста равномерно по цялата повърхност и поработете с четка на по-замърсените места.
След 15 минути изплакнете и минете по ваната с твърда гъба.
Банята е любимо място на почти всеки човек. За това почистването ѝ трябва да се прави редовно и качествено. Много домакини отдавна са се отказали да използват битовата химия и предпочитат да чистят с натурални средства.
Ако плочките по „шевовете“ са мръсни, измийте ги като използвате оцет и четка за зъби. За да сте по-уверени в резултата, направете този трик със свещ.
За да се измие акрилна вана, използвайте мека гъба и сапун, тъй като акрил е много чувствителен към агресивни химически агенти.
За да се избавите от замърсената повърхност на чугунена вана, използвайте препарати, които не съдържат абразивни частици. Най подходящи за тази цел са домашен сапун, сажди от печката и разтвори базирани на оцет.
За да се избавите о петната от сапун на мивката използвайте смес от малко топъл оцет и две щипки сол.
Днес, в XXI век, ние не можем да си представим живота без всички видове перилни препарати, белина, почистващи препарати, пенообразуващи душ гелове и разнообразие от шампоани. Но дори и преди 100-150 години, хората не са подозирали за това изобилие от домакински химикали.
Например, за пастата за зъби.
Петър I накарал болярите си да си мият зъбите с разпадащ се тебешир и влажна кърпа.
На простият руски народ бил достъпен друг способ за „чистене“ на зъбите. За да направят това, използвали обикновен въглен (за предпочитане обелена бреза), сдъвквали го и след това изплаквали устата си добре.
Само в XVIII век в Обединеното кралство се появило нещо по-малко от познатия на нас зъбен прах на основата на тебешир. За да има очистителен ефект, към него се добавял сапун, а след това глицерин, но определено това бил пробив.
Прототипът за четката за зъби бил достъпен само за благородниците, общо за тази цел използвали пръстите на ръката.
Първата паста за зъби, подобна на тази, който ние използваме днес, компанията „Колгейт“ е пуснала през 1873 г.
Пелаграта е заболяване, авитаминоза, което се явява следствие от недостатъка на витамин РР.
През деветнадесети век, заболяване е разпространено сред населението на районите, в които основният хранителен продукт е царевицата.
Досега болестта е често срещана в Южна Америка, Африка, както и сред хроничните алкохолици.
Съветският лекар Лев Александрович Зилбер е разработил против пелаграта препарат от мая на мъх, когато е бил затворен. С този препарат Лев Зилбер е спасил живота на голям брой затворници.